Проф. Момеков: Живеем в ера, в която имаме много антибиотици, но много от тях не работят

Откриването и успешното въвеждане на антимикробните лекарства в клиничната практика представлява едно от най-значимите постижения в медицината през последното столетие.  Тяхното включване в рутинна употреба промени из основи медицинската практика – не само чрез възможността за контрол и куративно лечение на животозастрашаващи инфекции, но и чрез превенцията и лечението на инфекциозни усложнения, възникващи в резултат на различни терапевтични интервенции и лечебни модалности като циторедуктивна антинеопластична химиотерапия и лъчетерапия, имуносупресивно лечение и хирургични процедури. 

"Благодарение на антибиотиците и другите противомикробни средства, някога фатални заболявания като пневмония, сепсис или туберкулоза могат да бъдат успешно овладявани, а сложни медицински интервенции – от трансплантации до интензивна терапия – станаха възможни изобщо", каза проф. Георги Момеков, председател Българско научно дружество по фармация на 13-я Национален здравен форум, организиран от списание „Мениджър“.

Той изрази притесненията си, че все повече антибиотици не действат, като за това има редица причини - неправилно предписване от страна на лекарите и прилагане от страна на пациентите, както и естествената мутация на бактериите, които преодоляват медикаментите. 

"Бактериите са намерили различни начини да преодоляват лекарствата"  , допълва проф. Момеков. 

Особена тревога будят мултирезистентните (MDR) бактерии, означавани като “ESKAPE” патогени – Enterococcus faecium, Staphylococcus aureus, Klebsiella pneumoniae, Acinetobacter baumannii, Pseudomonas aeruginosa и представители на рода Enterobacter. Тези същински „сървайвъри” са идентифицирани като приоритетни заплахи както от Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) в САЩ и ECDC в ЕС, така и от Световната здравна организация (СЗО). Тези микроорганизми не само „избягват” инхибиращите ефекти на повечето налични антибиотици (оттук идва и наименованието ESKAPE), но и са основни причинители на нозокомиални инфекции с висок риск от усложнения и асоциирана смъртност.

Към особено критичните заплахи CDC причислява и редица други патогени, допълни проф. Момеков. Това са мултирезистентната гъбичка Candida auris, карбапенем-резистентните Enterobacteriales видове, карбапенем-резистентните Acinetobacter, причинителят на тежки диарии и псевдомембранозен колит Clostridioides difficile, както и резистентните щамове на Neisseria gonorrhoeae. Справянето с тези патогени и съответните инфекции се разглежда като ключов приоритет за глобалното обществено здраве.

В свят, в който антибиотичната резистентност се превръща в едно от най-сериозните предизвикателства пред медицината, рационалната употреба на антибактериалните средства е не просто добра практика, а стратегическа необходимост. Световната здравна организация предложи рамката AWaRe (Access, Watch, Reserve), за да приоритизираме и съхраним ефективността на тези ключови лекарства.

"Да се държим с антибиотиците като към скъпоценности, защото те намаляват." 

Антибиотиците от групата Access са нашите основни, средства на избор срещу чести инфекции – amoxicillin, ampicillin, doxycycline, cloxacillin, trimethoprim-sulfamethoxazole – и трябва да бъдат използвани широко и уверено, където доказателствата показват ефективност. В групата Watch попадат лекарства с по-висок риск за селекция на резистентност, които изискват разумна и ограничена употреба – ceftriaxone, cefotaxime, ciprofloxacin, levofloxacin, azithromycin, vancomycin. Най-накрая, Reserve са запазената „последна линия“ – colistin, linezolid, daptomycin, tigecycline, ceftazidime-avibactam – медикаменти, които трябва да останат в арсенала само за най-тежките случаи на мултирезистентни инфекции.

Подобна систематизация не е самоцелно академично упражнение, а практична пътеводна карта. Тя ни напомня, че не можем да си позволим лукса на безконтролна употреба: трябва да приоритизираме Access, да използваме внимателно Watch и да пазим Reserve за клиничните сценарии, в които няма алтернатива.

****

Основен партньор: Novartis

С подкрепата на: Roche, Баркод Системи България ООД; Genesis Pharma; MY Synergy; Phyto pharma; ДЗИ.

Институционални партньори: Асоциация на пациентите с онкологични заболявания; Френско-българска търговска и индустриална камара; Българска стопанска камара; Българско сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания; Асоциация на пациентите, активни в здравеопазването; Конфиндустрия България; Национален алианс на хора с редки болести; Българско дружество за борба с рака на гърдата и други гинекологични тумори; Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България; Българска педиатрична асоциация; Българска асоциация диабет.

Медийни партньори: Българска национална телевизия; Dir.bg; Портал на пациента, bTV.