Експерти: Трябва да преминем от стратегия „Милиони за хоспитализации“ до „Милиони за иновации“

Това, че сме на първо място по сърдечно-съдови заболявания в ЕС говори, че има още какво да направим всички в системата. Какво можем да направим всичко повече, така че по-малко пациенти да стигат до операционните зали? Каква е ролята на общопрактикуващите лекари в ранната идентификация на пациенти с висок сърдечно-съдов риск? Как могат те да бъдат още по-ефективни в това да се идентифицират тези пациенти? Тези въпроси постави общопрактикуващият лекар д-р Станимир Качешмаров, който беше модератор на „Fireside Chat: Ритъмът на здравето: профилактика и лечение на сърдечно-съдовите заболявания“, част от 13-и Национален здравен форум, организиран от списание „Мениджър“.

д-р Станимир Качешмаров / Снимка: Христо Христов

„Това са изключително важни въпроси в национален мащаб, тъй като сърдечно-съдовите заболявания в България са основният убиец на нашето общество, като това продължава да е факт от много години. За да излезем от този сценарий, който е изключително неблагоприятен, особено при така или иначе намаляващото население на България, е изключително важно да преминем от очаквателно-изчаквателна позиция, тоест да не чакаме един човек да стане пациент, а максимално рано да бъдат обхванати рисковите популации“, коментира проф. д-р Иво Петров, дмн, съосновател на Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център, медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология.

Той отбеляза, че вчера са излезели осъвременените насоки на Американският колеж по кардиология и Американската сърдечна асоциация, според които таргетната възраст за първи контроли на липидите, са 30 години.

„За съжаление, генетичните фактори, които участват в липидната обмяна, започват да действат от ден 0. При тези, при които има сериозна генетична предиспозиция, средната продължителност на живота е едва 44 години. Това означава, че ние – България като държава, трябва да бъдем много по активни и да има задължителни скринингови програми, които да обхванат таргетната рискова група, преди тя да си е проявила риска, за да можем ние да правим всякакви вълшебства при миокарди, инфаркти и тн., където сме много напред“, добави проф. д-р Петров.

Той подчерта, че общопрактикуващите лекари имат ключова роля във всичко това.

проф. д-р Иво Петров / Снимка: Христо Христов

„Не само в нашата страна, но и на много места сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за заболеваемост и за смъртност, заради тяхното разпространение и разпространението на всички рискови фактори – които знаем, но явно не адресираме добре“, заяви проф. Арман Постаджиян, ръководител, катедра "Обща медицина", "Медицински Университет – София“.

Той посочи, че във всяко едно ръководно правило се слага една възраст, която обаче не е мантра.

„За Европа възрастта, от която трябва да мислим за тези заболявания, е 40 години. Това не означава, че нямаме пациенти на 30 години и дори на по-ранна възраст. Затова във всяка система има няколко стълба – здравно образование, профилактика и нейните инструменти; лечение и поведение при засегнатите от заболяване индивиди. Без да адресираме първите два трудно можем да променим статистиката“, добави проф. Постаджиян.

По думите му, има опити да се раздели обществото и най-високорисковите хора максимално рано да стигнат до определен тип действия, но те не са достатъчни.

„Веднъж, след като някой е направил добрината да се яви на профилактичен преглед и след като този риск е оценен като висок или много висок, трябва да има продължение и то да надгражда нещото, което преди това стои“, подчерта той.

Проф. Арман Постаджиян / Снимка: Христо Христов

„Към днешна дата, когато пациент дойде на профилактичен преглед, Здравната каса е определила алгоритъм, според който при мъжете над 45 годишна възраст имам право да назнача липиден профил веднъж на 5 години. Смятате ли, че този срок може да бъде скъсен и това би ли имало ефект върху скрининга“, попита модераторът д-р Станимир Качешмаров.

Проф. Постаджиян заяви, че ако човек е скриниран в даден момент, има достатъчно информация, за да се промени неговото поведение.

„Ако се върви към диспансеризация, този човек ще има допълнителна нужда и ще получи тези изследвания съобразно периодичността на прегледите. За ниво профилактика, ако няма нововъзникнал инцидент, този период е логичен и той е такъв навсякъде по света. Неговото скъсяване няма да доведе до това да станем по-умни“, добави той.

На въпрос дали скрининга за липопротеин (а) трябва да влезе като част от рутинния профилактичен преглед при пациентите, проф. д-р Петров заяви, че подкрепя тази идея.

„Като гилдия и общество имаме задачата да разделим нещата на по-глобален скрининг и таргетиран фамилен скрининг. В зависимост от тях можем след това да определим последователността на последващите прегледи“, каза той.

Той заяви, че през последните годни за липопротеин (а) се доказва през последните години като един от сериозните предразполагащи фактори, дори повече от ясния LDL холестерол.

„Най-важното е да се спомене, че новите терапии, които започват да доказват своето значение за редукция на липопротеина, са един от тригерите да обърнем по-голямо внимание на този фактор. Досега ние бяхме безпомощни, бяхме само наблюдатели. Сега трябва да бъдем много по-активни, тъй като в момента вече имаме, макар и малко сложна, практика за изписване на таргетните терапии – т. нар. биологични терапии. Затова имаме по-голямо основание да му обръщаме внимание“, обясни проф. д-р Петров.

Той добави, че това до голяма степен прехвърля отговорността и ролята към общопрактикуващите лекари, които трябва да са водещи при всички скринингови програми, тъй като те първи посрещат потенциалните пациенти.

„Вече живеем във времето, в което с едно изследване можем да кажем, че даден човек има проблем с конкретни частици. Това е важно по начина, по който ще структурираме хигиенно-диетичен режим, фармакологична намеса. Това прави профилактиката много по-насочена към индивида. В този аспект едно изследване на липопротеин (а) би могло да допринесе при 10-20% от индивидите. За останалите 80% това, което правим в момента, е пределно достатъчно“, каза проф. Арман Постаджиян

Проф. д-р Иво Петров подчерта, че задача на държавата трябва да бъде да преминем от стратегия „Милиони за хоспитализации“ от такава от типа „Милиони за иновации“, защото това е по-здравословно за нацията.

„Колкото по-рано държавата въведе тези скринингови програми, които ние многократно сме сложили в програмите на националните професионални дружества, толкова по-добре. Това трябва да стане национална политика, за да бъдат откривани навреме потенциалните пациенти“, добави той.

„В този контекст дигитализация е ключова. Това е нещо, което трябва да бъде приложено в национален мащаб – както резултатите, така и обратната връзка към лекарите. Пациентът, базирано на неговото образоване, трябва да бъде възбуден, за да има интерес да проследява резултатите си. Той трябва да разбира смисъла на изследването“, каза още проф. д-р. Петров.

****

Основен партньор: Novartis

С подкрепата на: Roche, Баркод Системи България ООД; Genesis Pharma; MY Synergy; Phyto pharma; ДЗИ.

Институционални партньори: Асоциация на пациентите с онкологични заболявания; Френско-българска търговска и индустриална камара; Българска стопанска камара; Българско сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания; Асоциация на пациентите, активни в здравеопазването; Конфиндустрия България; Национален алианс на хора с редки болести; Българско дружество за борба с рака на гърдата и други гинекологични тумори; Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България; Българска педиатрична асоциация; Българска асоциация диабет.