Диагноза на здравеопазването у нас: От личностно разстройство до хроничен дисбаланс

Ако трябва да сложа диагноза на здравеопазването у нас, става въпрос за личностно разстройство, има елементи и на психопатия. Това заяви служебният министър на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски по време на дискусионния панел "Диагноза на здравеопазването в България" на 13-ия национален здравен форум, който списание "Мениджър" организира. 

"Аз не съм политик, но трябва да правя здравни политики и програми, трябва ди имаме огромната отговорност към джоба на данъкоплатеца и здравето на хората. Освен това има тенденция да се прави стъпка напред, стъпка назад, а това се случва, защото не се следват принципите, залегнали в Националната здравна стратегия", посочи Околийски. 

По думите му, са започнали да отключват чекмеджето, в което стои здравата стратегия. "Договорили сме съществуването на здравна организация в рамките на двугодишното споразумение, за да се анализира докъде е стигнала националната здравна стратегия и да се опреснят всички цели и задачи. Това ще мобилизира всички ресурси в държавата, така че да можем да видим къде са проблемите и къде са решенията. Едно от решенията е рязката промяна в начина на финансиране на медициниските дейности", каза той. 

Околийски посочи, че около 80% от българите ходят на профилактични прегледи, като това увеличение е двойно в сравнение със завареното положение, когато процентът е бил около тридесет и няколко процента.

Служебният министър на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски. Снимка: Христо Христов

Според доц. д-р Петко Стефановски, управител на Национална здравно-осигурителна каса, заедно всички трябва да постигнем диагнозата на здравната систена, която ще ни доведе до правилната терапия. Той посочи, че е оптимист по отношение на устойчивостта на здравно-осигурителния модел към момента. 

"Здравно-осигурителният модел, който съществува у нас, е солидарен, е най-доброто в момента, което може да се случи за българите", каза Стефановски. 

Доц. д-р Петко Стефановски, управител на Национална здравно-осигурителна каса. Снимка: Христо Христов

Диагнозата на нашето здравеопазване е хроничен дисбаланс във всички посоки и липсата на визионерство в системата на здравеопазването: в това число дисбаланс между болнична и извънболнична помощ, дисбаланс между райони, дисбаланс между очакванията на обществото какво да получи като здравни услуги - изследвания, прегледи и др., каза д-р Николай Брънзалов, председател на УС на "Български лекарски съюз". 

Той цитира последни статистически данни, според които всеки втори българин доплаща за здравеопазването. "Българският лекарски съюз често дава предложения за промени в законите, за да има по-добър контрол", каза Брънзалов. 

Д-р Николай Брънзалов, председател на УС на "Български лекарски съюз". Снимка: Христо Христов

Доц. д-р Петко Стефановски репликира, че идеята на Брънзалов за контрола той го е лансирал като идея в парламента - за т.нар. за електронна здравна карта. "С тази карта, с която пъциентът ще се чекира пациентът, можем да засилим контрола до такава степен, че да минимизираме рисковете", каза той.

Доц. д-р Цветелина Спиридонова, заместник-председател на Българската болнична асоциация, посочи каква е диагнозата на здравеопазването: здравеопазване обсебено от мантри.

"Три са мантрите, които политиците повтарят от години: първо, болниците са много. В Европа на 23 000 души се пада една болница, което е точно толкова, колкото и у нас в момента. Показателят, по който ние превишаваме развитите европейски страни, е брой легла. Тоест, тук говорим за дисбаланс в болничните легла, но не и на броя на болниците. Втората мантра е, че парите в здравеопазването са много. Третата мантра е наличието на тежък кадрови недостиг. На практика ресурсът е наличен, последца от грешни стратегии, вследствие на което се произвеждат по-малко сестри, създават се правила, по които тези кадри да излязат  в училища и детски градиини и сега сме напът да създадем още една възможност за изтичане на кадрови ресурс от здравната система, конкретно от болниците", каза Спиридонова. 

По думите ѝ, бързото наливане на пари в доболничната помощ е довело до нов кадрови дефицит и тук вече говорим за лекари. 

Доц. д-р Цветелина Спиридонова, заместник-председател на Българската болнична асоциация. Снимка: Христо Христов 

Огромни очаквания има към тази система, но ниско желание да се инвестира в нея, посочи от своя страна Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). 

"България прави здравеопазване за 6 млрд. евро, което на практика са 1000 евро на човек от населението. Страната ни отделя 5% от БВП, за да инвестира в здравеопазване, докато в другите страни този процент е 7-8%. Тоест, ресурсът в българското здравеопазване е малък, за да се справи системата с огромните очаквания към нея, добави той. Към статистическите данни добави, че средната възраст на българското население е 42 години и тя се увеличава. "Повече от половината българи в работоспособна възраст вече са над 45 години, консумацията на здравни услуги рязко се увеличава над 45-годишна възраст, а над 55 години скокът е над три пъти. Тоест, тази система ще има нужда от повече ресурс. Ние ще прехвърлим тежестта или върху пациентите, или върху индустрията, защото у нас фармацевтичната индустрия финансира около 30% от стойността на лекарственото лечение, което лекарити изписват. Ето защо проблемите минават през инвестиции и тяхното умно използване", категоричен е Денев. 

Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Снимка: Христо Христов

Ние съвместно с Касата го решихме този проблем при аптеките. До 10 дни се контролира пускането на верификицията. При нас от гледна точка на контрол, всичко е приключило. При аптеките няма проблем с контрола, репликира магистър-фармацевт Димитър Маринов, председател на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз. 

Маринов обясни, че лекарствата в България са на много достъпни цени. Сериозен обаче е проблемът с достъпа на аптеки до лекарствата, има лимити, в същото време всеки търговец сам решава колко ще даде на дадена аптека.

От БФС са предложили решение, което е заложен в здравната стратегия: става въпрос за канал за гарантиран достъп на пациент до лекарствени продукти в избрана от него аптека. Идеята е пациентът да отива в аптеката, където най-добре го обслужват. Това, по думите на Маринов, ще накара търговците да се конкурират помежду си на база услуги, качество, професионализъм и човешко отношение, за да бъдат избирани от пациентите.

Магистър-фармацевт Димитър Маринов, председател на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз. Снимка: Христо Христов

Една трета от населението заплаща, тоест покрива около 60% грубо казано от приходите в Здравната каса от здравни вноски. Другите 40% се покриват от държавата, а те са за най-голамите ползватели в системата на здравеопазването - децата и пенсионерите, каза Аркади Шарков, макроикономист и експерт по икономика на здравеопазването. 

По думите му, ако има стагфлация, каквато за съжаление се очаква в ЕС, тогава и постъпленията ще започнат бавно да замръзват от частния сектор, а да не говорим за публичния, където дефицитът ще расте, натрупвайки върху това и инфлацията, която има пряко отношение върху цените на лекарствата, върху цените на болничната помощ, болничните консумативи, медицинска техника, и не на последно място - заплатите.

"В тази посока ние се намираме в сложна ситуация, защото сме с една от най-ниските вноски спрямо останалите държави в ЕС като здравни вноски. Трябва да се подготвим за все по-нарастващи разходи. Търсенето на здравни услуги ще се увеличава понеже средната възраст на населението нараства. Ще трябва да прибегнем до други методиза съфинасиране на системата", прогнозира Шарков. 

Той засегна и важната тема за очните заболявания. Според Шарков, обществото често не осъзнава мащаба на проблемите със зрителното здраве. Липсата на ефективен скрининг води до това, че сериозни заболявания като макулна дегенерация и диабетна ретинопатия остават незабелязани, тъй като прогресират бавно.

"Това създава скрита, но значителна здравна и социална криза – хората постепенно губят зрение, което влошава качеството им на живот и работоспособността. В България това води до сериозни икономически загуби (около 450 млн. евро), като страната изостава значително спрямо Западна Европа по отношение на лечението и обхвата на пациентите", коментира Аркади Шарков.

Основният извод, според него, е, че са необходими по-добър скрининг, по-качествени данни и навременно лечение, за да се предотвратят нарастващите последствия от тези заболявания.

Аркади Шарков, макроикономист и експерт по икономика на здравеопазването. Снимка: Христо Христов 

На въпрос дали страната ни ще загуби средства по Плана за възстановяване и устойчивост, министър Околийски отговори: "Правим всичко възможно да спасим повече инвестиции и изпълняваме петилетката за два месеца. Нашият служебен кабинет има два месеца и половина, за да се опита да спаси и да минимзира загубите". 

****

Основен партньор: Novartis

С подкрепата на: Roche, Баркод Системи България ООД; Genesis Pharma; MY Synergy; Phyto pharma; ДЗИ.

Институционални партньори: Асоциация на пациентите с онкологични заболявания; Френско-българска търговска и индустриална камара; Българска стопанска камара; Българско сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания; Асоциация на пациентите, активни в здравеопазването; Конфиндустрия България; Национален алианс на хора с редки болести; Българско дружество за борба с рака на гърдата и други гинекологични тумори; Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България; Българска педиатрична асоциация; Българска асоциация диабет.

Медийни партньори: Българска национална телевизия; Dir.bg; Портал на пациента, bTV.