Онкологията днес: науката срещу болестта

Едно от най-дълбоките предизвикателства пред съвременното общество, но същевременно и едно от най-големите прозрения в медицината на нашето време – онкологията днес не е това, което беше. Пред 25 години някои диагнози звучаха като присъди, а днес науката дава много по-голям шанс. Това заяви д-р Неделя Щонова, невролог, автор и водещ на "Светът на здравето", която бе модератор на дискусионния панел: „Онкологията днес: науката срещу болестта“, част от 13-и Национален здравен форум, организиран от списание „Мениджър“.

„Според глобалните анализи на списание Lancet всеки пети човек в света ще развие онкологично заболяване през живота си, но до 40-50% от случаите са предотвратими, а при ранно откриване преживяемостта може да бъде 80-90%. У нас близо 60-70% от онкологичните заболявания се откриват във втори, трети или четвърти стадии. Тук превенцията и националните скринингови програми не са въпрос на здравна политика а една от най-силните линии в борбата с рака“, каза тя.

д-р Неделя Щонова / Снимка: Христо Христов

Тя отбеляза, че по данните на Nature и Световната здравна организация ракът вече не се разглежда като едно хомогенно заболяване, а като близо 200 различни молекулярни болести. Затова лечението днес се променя и ние сме в ерата на прецизната, персонализиран медицина.

Д-р Щонова представи и факти за състоянието на онкологията в България, като посочи, че ракът е втората водеща причина за смърт в България след сърдечно-съдовите заболявания.

„Смъртността от рак у нас е значително по-висока от средната за ЕС – около 83,8 на 100 хиляди при средна за блока от 62 на 100 хиляди. България е една от единствените държави в ЕС, в които смъртността от рак се увеличава през последното десетилетие. В почти всички други страни тя намалява“, отбеляза тя.

По нейните думи в страната ни има над 300 хиляди регистрирани пациенти с онкологични заболявания, като заболеваемостта е 422 на 100 хиляди.

„Това е по-ниско от тази за ЕС, но парадоксът е, че смъртността е по-висока“, подчерта тя.

На този фон Щонова постави въпроса: „Как да си обясним парадокса, че смъртността  у нас е по-висока, въпреки че имаме авангардна медицина?“

„Голямата медицина е тук, достиженията и технологиите са тук, познанията и лекарите, на които разчитаме, са тук. Онова, което липсва е правилното електричество – нужни са политики, които да потенцират това“, отговори Евгения Александрова, председател на УС, "Асоциация на пациентите с онкологични заболявания"

„Сами по себе си тези елементи ще свършат своята работа, но няма да изместят високата заболеваемост, тъй като заболяванията се откриват късно“, добави тя.

Евгения Александрова / Снимка: Христо Христов

По думите ѝ нищо не може да измести голямата полза от скрининговите и профилактичните програми, както и от нужната култура в тази посока.

„В последните 20 години говорим само за висока смъртност и за ложите резултати в България. Това влияе ужасно на пациентите“, каза още Александрова.

 Тя отбеляза, че набира скорост кампания, която разказва истории за живота.

„Там хората могат да видят истории за хора, които се лекуват сега, както и такива, които са минали през това преди 15 години. Този синхрон е много важен. Хората трябва да разберат, че има шанс, но това не може да измести необходимостта от правилните политически решени“, добави Александрова.

„Профилактика и превенция – това са двата ключови момента. Когато заболяването би могло в ранната си диагностика да е пред очите ни, а превенцията е повече от ясна, е жалко да диагностицираме пациенти в напреднал стадии при първия преглед. Това е недопустимо“, коментира доц. Ива Гаврилова, онкохирург.

По думите ѝ на практика много се говори за превенция, но малко се изпълнява – не достига до потребителя и в правилното послание.

„Що се отнася до ранната профилактика, все повече млади хора се обръщат към нея, но това не е нещо, което трябва да правят лично и от собствени подбуди, защото имат лоши примери около тях. Това трябва да бъде рутина“, добави тя.

доц. Ива Гаврилова / Снимка: Христо Христов

Д-р Неделя Щонова отбеляза, че в България има 195 държавни и 180 частни болници, като 80% се концентрирани в 6-7 града.

„Това прави близо 60 болници на един милион. В Германия честотата е 22 болници на 1 милион, а в Испания 18 болници на 1 милион. Въпреки това ние сме лидери в ЕС по предотвратима смъртност от неща, които можем да профилактираме. Как да си го обясним?“, попита тя.

„Хората трябва да имат вяра в това, че държавата се е обърнала към тях със своите скринингови програми. Има диагнози като матка, простата, гърда, дебело черво, в които скрининговите програми са изключително сериозна“, коментира проф. Георги Михайлов, началник, "Клиника по хематология", "Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания"

Той отбеляза, че страшното в световен мащаб е това, че заболеваемостта от някои злокачествени заболявания слиза към по-младата възраст.

„Американската ракова асоциация сподели, че заболеваемостта от рак на дебелото черво много бързо слиза под 50 години“, добави проф. Михайлов.

Той също така заяви, че превенцията е едната страна на въпроса, като другата страна – за болниците, е свързана с темата за здравната карта.

„В България здравната карта е избутана в страни. Новият министър се опита да направи няколко големи съвещания, но той има ограничено време. Тази здравна карта не е избутана часове преди неговото встъпване,  тя беше напусната демонстративно още някъде 2018-2019 г. Всичко замина с пандемията и войните“, подчерта той.

По думите му има региони, като например Северозападна България и част от Централна и Източна България, които са със смъртност, еквивалентна на тази при военни действия.

„Защото няма достъп до медицинска помощ, няма транспортна инфраструктура и няма специалисти. Говори се, че в България има 30 хил. души лекари. Над 55% от тях обаче са над 55 години. След 10 години ще рухнем с тази кадрова политика“, подчерта той.

„Липсват 20 до 30 хил. медицински сестри. Въпросът отново се реши еднозначно – увеличиха се местата във факултетите по здравни грижи. Те се възпитават тук и напускат България. Защо? Защото няма здравна карта.  Габрово обяви високи заплати, но никой не иска да отиде, защото в габровската болница няма дейност, която да привлича един млад специалист.  Преразглеждането на здравната карта е една от основните задачи на чаканите от всички нас постоянни правителства, но такива не се случват в последните години“, каза още проф. Михайлов.

проф. Георги Михайлов / Снимка: Христо Христов

Д-р Неделя Щонова постави фокус отново върху пациента и неговата роляа в системата.

„Най-често употребяването клише е, че пациентът е в центъра на системата. Той е неин заложник – няма друга опция, когато е болен. Системата гледа на него като на обект на всичките си грижи. Крещяща е необходимостта от допълнителна грижа – т нар немедицинска грижа, която сме въвели като понятие преди повече от 15 години“, коментира Евгения Александрова.

„Все по-често темата за персонализиране на грижите в онкологията отговаря адекватно на голямото притеснение по отношение на финансите. Разумното тук е държавата да се намеси със своите функции, променяйки правилата в посока повече към нуждите на пациентите“, добави тя.

След това д-р Щонова постави въпроса: „Къде се къса пътя от първите симптоми до адекватната терапия?“

„Още от 2018 г. имах възможността да проведа едно научно експозе, в което проследих децентрализацията на оперативното лечение при първичната диагностика на меланома в страната. Лечебните заведения бяха изключително много. Когато нещо е толкова достъпно за операция, може да бъде оперирано навсякъде. Като започнем от момента на първичната диагностика – кога се насочва, при кого се насочва, и стигнем до ключови моменти, които се изпускат, включително визити при специалисти, като например онтодерматолога, който да огледа цялата кожа, както и специалист хирург или дерматохирург. Трябва да има и предлечебен онкокомитет“, коментира доц. Ива Гаврилова.

****

Основен партньор: Novartis

С подкрепата на: Roche, Баркод Системи България ООД; Genesis Pharma; MY Synergy; Phyto pharma; ДЗИ.

Институционални партньори: Асоциация на пациентите с онкологични заболявания; Френско-българска търговска и индустриална камара; Българска стопанска камара; Българско сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания; Асоциация на пациентите, активни в здравеопазването; Конфиндустрия България; Национален алианс на хора с редки болести; Българско дружество за борба с рака на гърдата и други гинекологични тумори; Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България; Българска педиатрична асоциация; Българска асоциация диабет.

Медийни партньори: Българска национална телевизия; Dir.bg; Портал на пациента.