Здравето като мисия: между гените, средата и избора

В свят на бързи технологии, постоянен стрес и нарастващи здравни предизвикателства, въпросът какво означава да живеем здравословно става все по-сложен. Дали здравето е въпрос на личен избор, на генетична предопределеност или на средата, в която живеем? Дискусионният панел „Здравословният живот като мисия“, част от 13-я Национален здравен форум на списание "Мениджър", събра различни мнения - от наука и психология до технологии, сън и начин на хранене. 

"Съдба ли е колко ще бъдем здрави?" - този въпрос бе един от акцентите в дискусията. Според проф. Милена Георгиева, която е и председател на "Българско дружество по дълголетие", голяма част от сложните хронични заболявания зависят много от начина на живот на всеки човек. 

"Ако говорим за здравословното съществуване и остаряване като мисия, тази мисия трябва да започне още много рано - още от ранна детска възраст, с ролевите модели, които изграждаме, да мине през науката, технологиите и иновациите и след това да бъде траслирана правилно в институциите, клиничната практика и да достигне до хората", допълни проф. Георгиева. 

Според нея стресът е един от основните фактори, които ежедневно влияят на биологичните процеси, затова е важно да се научим да разпознаваме сигналите на тялото си и да изграждаме здравословни навици още от ранна възраст. 

Ипократис Пападимитракос, психолог и консултант по хранене, постави акцент върху разминаването между развитието на науката и реалния живот на хората. Според него проблемът не е само в липсата на дисциплина, а в средата, която често не подкрепя промяната.

"Да създадем среда за самия човек, за да подкрепим неговата промяна", каза Пападимитракос. "Ние постоянно казваме на този човек, че се проваля – винаги говорим за въпрос на избор и дисциплина, но не обсъждаме средата – да, един човек със затлъстяване има нужда от подкрепа, за да се промени, но когато живее в среда, която не подкрепя тази промяна, той пак се връща към началото", допълни той.

Според Пападимитракос хората живеят в постоянен стрес и свръхстимулация, което води до бърнаут и затруднява поддържането на здравословен режим. Затова устойчивата промяна изисква не просто индивидуални усилия, а създаване на среда, която ги подкрепя.

Лора Модева, основател на „Фондация за съня“, подчерта значението на съня като основен, но често пренебрегван фактор за здравето. Оптималният сън е между 7 и 9 часа, като пропуснатият сън трудно може да бъде компенсиран. Лошото качество на съня има сериозни последици за организма, а в България темата остава недостатъчно разпозната, въпреки че много хора страдат от нарушения, без да търсят помощ.

"Пропуснатите ползи от съня водят до редица неща - множество процеси в тялото проичат по време на активния сън. Когато обаче те са пропуснати,организма е обречен на страдание", заяви Модева.

Тя допълни, че е необходимо хората да се запознават с т.нар. хигиена на съня - и то още от училище, за да спазват елементарни правила, които да им гарантират качествена почивка и по-добро здраве. 

От своя страна Георги Къдрев,съосновател на "Imagga Technologies", акцентира върху ролята на технологиите, които могат да подпомогнат ранната диагностика и превенцията.

"Устройствата стават все по-мощни в посока да хващат превантивно всяко отклонение, за да се вземат мерки доста по-рано, така че да се измести фокуса на здравеопазването от реактивно към проактивно", каза Къдрев.

Според него макар да не са универсално решение, те дават възможност за по-точно проследяване на здравословното състояние и за навременна реакция при отклонения. Въпреки това внедряването на иновации отнема време и зависи от това доколко ще станат част от ежедневната практика.

****

Основен партньор: Novartis

С подкрепата на: Roche, Баркод Системи България ООД; Genesis Pharma; MY Synergy; Phyto pharma; ДЗИ.

Институционални партньори: Асоциация на пациентите с онкологични заболявания; Френско-българска търговска и индустриална камара; Българска стопанска камара; Българско сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания; Асоциация на пациентите, активни в здравеопазването; Конфиндустрия България; Национален алианс на хора с редки болести; Българско дружество за борба с рака на гърдата и други гинекологични тумори; Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България; Българска педиатрична асоциация; Българска асоциация диабет.

Медийни партньори: Българска национална телевизия; Dir.bg; Портал на пациента, bTV.