Как се създава стрес и какво можем да направим, за да се преборим с него?

Увеличава ли се тревожността на българина от пандемията от COVID-19? Какви са тенденциите в последните години. Тези въпроси постави Венцислав Савов, редактор "Специални проекти", списание "Мениджър" по време на Fireside Chat на тема „Психично здраве: ум под напрежение“ на 13-ия национален здравен форум, организиран от медията.

„В последните години тревожните разстройства са едни от най-срещаните. Разпространението в България и в Европа нараства. До голяма степен това е свръзано с факторите, които обуславят възникването на стреса.  Дори пост-ковид останахме с други обстоятелства в социалния и професионалния ни живот, които допринасят за това нивата на стрес и разпространението на тревожни разстройства да остават едни от най-високите“, отговори доц. д-р Мария Дамянова, невропсихолог, УМБАЛ „Св. Иван Рилски”.

Тя представи два модела, които са най-разпространени в разбирането на това как се създава стрес и защо изпитваме стрес.

„При първия модел основният акцент е върху дисбаланса между това, което личността определя като заплаха, и ресурсите, с които разполага или не. Когато дадено обстоятелство, ситуация, обстановка или личност се възприемат като заплаха и тя надвишава капацитета, който личността смята, че има, тогава имаме предпоставките за възникване на стресови състояния, които могат да бъдат преодолени или по пътя на адресиране на емоцията, или по пътя на адресиране на проблема“, обясни доц. д-р Дамянова.

доц. д-р Мария Дамянова / Снимка: Христо Христов

Тя подчерта, че тези две стратегии могат взаимно да си помагат, или да бъдат в контраст и опозиция една на друга – когнитивно смятаме едно, но емоционално вървим в друга посока. „При наличието на такъв вътрешен конфликт имаме по-нататъшна интензификация на стреса“, добави тя.

След това модераторът Венцислав Савов постави въпроса как да научим мозъка да се справя със стреса.

„Имаме етапи на оценка на заплахата. До каква степен стоим в рамката на това, че дадена личност, обстоятелство или ситуация представляват заплаха и до каква степен оценяваме с какви ресурси разполагаме ще определят доколко можем да стигнем до фазата на преодоляване“, каза доц.  д-р Дамянова.

Тя обясни, че много често хората считат, че емоционалните им реакции не са в тяхна полза, но това не е така, тъй като емоционалните реакции са най-непосредствения сигнал, който индикира, че нещо не е както трябва.

„Когато разберем съдържанието и съобщението, което този сигнал ни дава, можем да преминем към по-рационална форма на действие с цел да намалим дисбаланса“, добави доц. д-р Дамянова.

Тя подчерта нивото на осъзнаване подпомага личността да разкрие онези стоящи в мъгла обстоятелства или тревоги, които човек носи.

„Вербализацията е един процес, който чрез казването ние структурираме и по-ясно започваме да навлизаме в собствения си вътрешен свят“, обясни тя.

По нейните думи вербалния изказ е един от основните методи, чрез които можем да структурираме онези тревоги, които усещаме, но не разпознаваме.

„Втората концептуална рамка показва, че отново става дума за дисбаланс. В този случай акцентът е дисбаланс между усилие и възнаграждение – колко даваме от себе си и какво получаваме в замяна. В момента, в който имаме такъв дисбаланс и високо ниво на свръхангажираност, имаме една нереципрочност. Това е предпоставка да изпитаме стресови преживявания“, заяви доц. д-р Дамянова.

На въпрос кога трябва да прибягваме до хранителни добавки и медикаменти за стимулиране на нашето най-добро Аз на работното място, д-р Дамянова каза, че трябва да се трябва да се премисли е до каква степен ние не търсим бързо решение, защото в момента се чувстваме изморени и нямаме мотивация.

„Когато посягаме до нещо, което ще ни даде енергия, ние даваме една стимулация да издържим още и още, но не вникваме в съдържанието и генезиса на това наше преживяване. Това е една доста умела форма на бягство от реалния проблем“, каза тя.

„Това ще ни задържи известно време, но ако търсим по-дългосрочно справяне с проблема, тогава трябва да вникнем в това какво ни довежда до усещането за бърнаут“, добави доц. д-р Дамянова.

Тя обясни, че бърнаут възниква, когато имаме продължителен хроничен стрес.

„Имаме три основни компонента – емоционално изтощение, деперсонализация и занижено чувство на успешност. Когато тези три компонента се съберат в едно цяло имаме настъпване на бърнаут“, коментира тя.

Модераторът Венцислав Савов : Постави въпроса „Как на ментално ниво да се справяме – да ставаме по-добри, но до не се изтощаваме до степен, до която да имаме нужда от професионална помощ?“

Венцислав Савов / Снимка: Христо Христов

„Когато се опитваме да бъдем повече и още и още, правим ли така, че този дисбаланс да се увеличава – оставяме след работно време; винаги сме с високо чувство на мотивираност, но в същото време никой не забелязва това и не ни хвали. Тогава този дисбаланс става много по-голям. Тогава се появяват първите индикатори, че нашата физическа и психическа система започват да куцат“, каза доц. д-р Мария Дамянова

„Какви са първите сигнали? Започваме да губим концентрация, ставаме по-бавни и по-раздразнителни, появяват се и физически симптоми като сърцебиене, задъхване и главоболие. В по-нататъшна ескалация стигаме до едно специфично неврологично заболяване, което все повече привлича вниманието на експертите – функционално неврологично разстройство“, отбеляза тя.

По думите ѝ всички тези изброени досега симптоми имат индивидуална презентация, но когато започваме да се чувстваме по този начин и все повече се увеличава диапазона на симптомите и те стават все по-дълго присъстващи, трябва да се замислим и да потърсим помощ.

****

Основен партньор: Novartis

С подкрепата на: Roche, Баркод Системи България ООД; Genesis Pharma; MY Synergy; Phyto pharma; ДЗИ.

Институционални партньори: Асоциация на пациентите с онкологични заболявания; Френско-българска търговска и индустриална камара; Българска стопанска камара; Българско сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания; Асоциация на пациентите, активни в здравеопазването; Конфиндустрия България; Национален алианс на хора с редки болести; Българско дружество за борба с рака на гърдата и други гинекологични тумори; Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България; Българска педиатрична асоциация; Българска асоциация диабет.

Медийни партньори: Българска национална телевизия; Dir.bg; Портал на пациента, bTV.