Граничният въглероден данък на ЕС и добрите ESG практики

Европа от 20 години е първенец в прилагането на устойчиви политики включително при въвеждането на търговията с въглеродни емисии. Това заяви Радослав Миков, партньор в Wolf Theiss София, който по време на 16-ия Зелен и енергиен форум, организиран от списание "Мениджър" в специална презентация обясни какви са практическите насоки за прилагането на граничния въглероден данък на ЕС.

Той поясни, че чрез тази система се поставя годишен лимит на съответното производство на дадено дружество и се налага такса, която всеки метричен тон въглероден двуокис следва да бъде заплатен.

Въглеродният граничен данък (Carbon Border Adjustment Mechanism) е механизъм на ЕС за въвеждане на въглероден данък на границата на ЕС, който се отнася за вноса на набор от въглеродно интензивни групи продукти в ЕС от страни извън ЕС. Целта на този данък е двойна - да се мотивират фирмите и правителствата да увеличат усилията си за декарбонизацията, за да могат техните индустрии да останат конкурентоспособни при продажбите в Европа; на второ място цели да подкрепи европейските производители в техния собствен напредък за декарбонизация, обясни Миков.

Радослав Миков, партньор във Wolf Theiss София. Снимка: Христо Христов

Механизмът е започнал на 1 октомври 2023 г. и в момента се намираме в преходната фаза, стана ясно от изказването на Миков. Същинската фаза на прилагане започва от 1 януари 2026 година. ЕК прие четири регламента за въвеждане на механизма.

"Преходната фаза ще се прилага само по отношение на вноса на цимент, желязо и стомана, алуминий, торове, елекпроенергия и водород. Тя цели да послужи като период на обучение на всички заинтересовани страни и да позволи на ЕК да събере полезна информация за вложените емисии, за да се усъвършенства методологията на окончателния период", обясни Миков.

Очаквани ефекти от въвеждането на механизма:

очаква се граничният данък на ЕС да повиши цените на материалите и крайните продукти за потребителите;
да натовари вносителите и износителите извън ЕС с допълнителна отчетност и бюрокрация;
да промени глобалните търговски потоци на метали и други материали за индустрията;
да увеличи административните разходи за докладване и проверка на емисиите

Законовата рамка за отчетност и добрите ESG практики

На снимката от ляво надясно: Евгения Кючукова, Десислава Белева, Силвия Димитрова, Надежда Мяшкова. Снимка: Христо Христов

Ние и като общества, и като хора съществуваме в едни планетарни граници, които не зависят от нашето желание да потребяваме. На европейско ниво три са основните нормативни актове, които уреждат отчитането на устойчивите дейности на предприятията. На първо място е директивата за отчитане на устойчивостта, на второ - регламента за таксономията, и на трето място са самите стандарти, които уточняват по какъв начин ние трябва да отчитаме тази устойчивост. Тези нормативни актове са транспонирани в българското законодателство. Това заяви Десислава Белева, юрист и ESG експерт, "Белева и партньори".

Белева обясни, че стандартите дават на бизнеса един инструмент, чрез който той да оцени рисковете и да предвиди бъдещото си поведение, а именно това е същността на устойчивото развитие.

На въпрос от модератора Евгения Кючукова,директор, Green Altitude Ltd., дали фирмите, които идентифицират въпросните рискове, трябва да сложат на пауза тези инициативи, Белева отговори със съвет: "нека да не чакаме някой да регулира нещо, а да имаме предвид, че законовите разпоредби и регулации, които хората пишем, идват в отговор на вече съществуващи отношения. Идеята на тези стандарти е да се създаде една обща рамка, в която да се сравняваме. Моят съвет би бил - поинтересувайте се, ако не знаете, попитайте укспертите и разберете как вашият бизнес да стане устойчив".

Десислава Белева, юрист и ESG експерт, "Белева и партньори". Снимка: Христо Христов

Хубавото е, че в момента в целия енергиен сектор у нас тече миграцията на тези системи. Друго предизвикателство е отчитането, анализа на данните и отчитането към европейските органи, а това няма как да се случи, ако нямаме добре работеща система. Добрата новина е, че има такова решение - sustain ability tower, и се надавям съвсем скоро и българските дружества да могат да се възползват от него. Това решение свързва оценките на доставчиците по отношение на въглеродния отпечатък с това, което ние като потребители ползваме, а това води до кръговата икономика, която всички ние искаме да постигнем рано или късно. Целта на тези системи е да събират тези данни и да ги анализират. Светът вече не е същият, и ние без дигитализация не можем да съществуваме оттук нататък, дори без ИИ не можем да взимаме информирани решения. Ако преди имахме лукса да взимаме решения и да виждаме справките на следващия ден, сега в реално време можем да видим къде се намираме чрез облачните услуги, анализа на данни и моделите на ИИ, които ни дават текущата картина, каза Надежда Мяшкова, съосновател и изпълнителен директор, Power Partner Solutions.

Тези модели ни показват какво можем да очакваме - на базата на различни фактори и анализ на околната среда и бизнеса, тези модели предлагат решения. Те могат не да заменят хората, а да помогнат на хората да взимат по-добри решения, добави Мяшкова.

Надежда Мяшкова, съосновател и изпълнителен директор, Power Partner Solutions. Снимка: Христо Христов

Силвия Димитрова, мениджър устойчивост в "Евклипс Енерджи", сподели пред публиката в залата, че за втора година компанията е поела по пътя на устойчивото развитие. "Най-добрата инвестиция е в смекчаването на въздействието на околната среда отколкото на адаптация след негативни влияния, които бихме могли да й окажем", посочи тя и отчете, че "Евклипс Енерджи" вече е започнала да отчита своя въглероден отпечатък, поддържа добра осведоменост на служителите. "Поддържаме местни общности като създаваме възможности за работа в нашата компания, имаме и благотворителни практики за деца", добави тя.

Според Димитрова, най-важно за всяка компания е да приоритизира темите си. Ние установихме, че за нас не само като съхраняване на околната среда, но и служителите ни са важен фактор, защото те са основата, с която ние градим нашия бизнес. Така че подходът към определянето беше изцяло свързан с дейността, която ние създаваме - ние градим соларни паркове, зависим от служители, от клиенти, от енергийния пазар и прехода, посочи тя.

Димитрова сподели най-важните неща за една устойчива компания: поставяйте си ESG критерии в корпоративната стратегия; при взимане на решения и оценка на риска, е хубаво да се отчита и въздействието върху околната среда; поставете си KPI, за да оцените напредъка на вашите действия във времето и работете с вашите доставчици.