Какво става с общинските бюджети и как българските градове могат да се подобрят?

Преди броени дни имаше среща на кметовете от Югозапада, на която бе поискана финансова децентрализация. Това винаги е тема табу, когато става въпрос за някакви по-радикални национални решения. Неофициалният аргумент, който съм чувала от министри, е че това ще доведе до феодализация на страната. В крайна сметка обаче в страната се случи същото, но по друг начин. С тези думи Елисавета Якимова, заместник главен редактор на списание "Мениджър", постави началото на дискусионния панел на тема „Кметовете строят: визия 2030“, част от 5-ата годишна Конференция за строителство и инвестиции, организирана от списание „Мениджър“.

След това тя даде думата по темата на Методи Байкушев, кмет на община Благоевград.

„В предишен панел се каза, че един инвеститор плаща около 280 евро на квадратен метър РЗП (Разгъната застроена площ) към държавата или към общините. Внушението беше, че това е към общините. Истината е, че това не е вярно, сумата е може би 28 цента. Това е големият проблем – общините ни са системно обезкръвявани и нямат никаква възможност да разположат стратегически планирането на своята инфраструктура, тъй като нямат достатъчно собствени средства и няма достатъчно прозрачност и прогнозируемост на това какво могат да получат от средствата, които отиват в държавния бюджет“, заяви Байкушев.

Методи Байкушев / Снимка: Христо Христов

Той сподели, че собствените приходи на община Благоевград са рекордни и са в размер на 39 млн. лева.

„Преди да стана кмет бях управляващ съдружник на адвокатска кантора в София. През 2023 г. спрях да бъда такъв и станах кмет. За 2023 г. приблизителните разходи на кантората – 55 души, 1000 квадрата офис, два автомобила командировки, софтуер, компютри и тн, приблизителните разходи бяха около 5 млн. лева. Ние управляваме град с бюджета на 8 кантори“, каза Байкушев.

Той подчерта, че в момента по същина всички пари отиват в държавния бюджет, а в общинските бюджети отиват само местните данъци и такси, които са крайно недостатъчни.

„Другото нещо, което трябва да се знае, е че освен че са ниски по принцип, данъчните оценки са различни за различните населени места. Ако в София данък недвижими имоти е 1,5 промила, а в Благоевград е 2,5 промила, това не означава, че данъкът ви в Благоевград ще е по-висок за 100 квадрата апартамент, просто защото данъчните оценки в Благоевград са 50% по-ниски, отколкото в София. В малките общини данъчните оценки са още по-ниски и там катастрофата е системна“, обясни Байкушев.

Той отбеляза, че ако 2011 г. общините са били в положение 0:0 и почти без никакъв дълг, в момента почти няма община, която да не е дълбоко задлъжняла.

„Промяна е абсолютно необходима и няма по-добър политически и държавнически момент от сега“, добави той.

Байкушев заяви, че срещата с народните представители е минала добре и е имало силна заявка добронамереност и диалог.

„Рано е и не сме чули конкретни стратегически предложения, нормално е да дадем време, за да видим какво ще бъде предложено“, каза още той.

Как обяснявате на русенци бавната рехабилитация на инфраструктура и бихте ли се включили в северните общини в желание за активен диалог по отношение на финансова децентрализация в страната. Какво бихте направили с по-високи приходи, ако един ден всичко това се случи? Тези въпроси Елисавета Якимова постави на Пенчо Милков, кмет на община Русе.

„Има една гигантска несправедливост – страната фрапантно е разделена на две, счупена е през Балкана. Два програмни периода две трети от средствата се наливаха в Южна България. Това писна на всички в Северна България“, коментира той.

Милков заяви, че е било държавна политика общините да бъдат недофинансирани, за да ходят кметовете да просят и да се дава на калпак на любими и нелюбими.

„Предприетите от нас мерки доведоха до това, че Русе за втора година беше обявен за cost efficiency  (икономическа ефективност) град в Европа от „Файненшъл таймс“. Мога да обясня как сме го постигали – ние сме много индустриализиран град, като същевременно имаме силна транспортна и спедиторска инфраструктура, както и невероятно образование и култура“, каза той.

„Хората гледат в дупките, снимат ги и ме питат с пет въпросителни дали ги познавам. Винаги съм казвал, че познавам всички дупки поименно, но не това ми е работата. Работата е освен да оправим дупките, което ще стане, да преобразяваме града и всяко средство да води до икономически ефект – не само да преобразиш средата, а превърнеш инвестицията в средата в икономическа инвестиция“, добави Милков.

Той коментира, че когато дойдат чужди компании в Русе за тях е важно ще има ли детски гради, как ще изглеждат училищата, каква е културната среда.

„Някои си представят, че парите платени от тях, трябва да отидат точно около тяхната сграда. Може в някакъв техен свят. Кметовете се грижат за стотици хиляди хора и ние живеем в солидарна държава където със средствата на всички хора се решават всички проблеми“, каза Милков.

Пенчо Милков / Снимка: Христо Христов

Той също отбеляза, че има голямо недофинансиране, като подчерта, че при новите сгради данъчните оценки са верни, но кметовете трябва да събират пари от всички и данъчните оценки на старото строителство са шест път пъти по-ниски от пазарните оценки.

„Очакванията се промениха, но събираните средства останаха същите. Съответно при нас има огромна програма за микроградската среда, ремонт на междублокови пространства, алеи и улици. Хората обаче трябва да се научат на едно – първо трябва да дадеш, преди да получиш. Същото е при купуването на имоти, както и в поддръжката на средата. Недоверието в публичните институции е нашата борба. Наша отговорност е с лично поведени и предприети мерки да върнем доверието на хората“, добави Милков.

На въпрос какъв ще бъде кумулативният ефект, ако се постигне успех в битката за повишаване на данъчната оценка на жилищата до пазарната им стойност. Методи Байкушев посочи, че ефектите са в няколко посоки.

„Първият ефект ще отиде в държавния бюджет, тъй като ще изсветли много голяма част от строителния бизнес. Докато в София има доста сериозни предприемачи, които правят бизнес на светло, в провинцията това е по-скоро изключение. Тук говорим и за нови сгради на цени, които са 4-5 пъти по-ниски от реалните цени. Съответно там имаме приходи от ДДС, приход от данък печалба и приходи на вторичния пазар. Първо там ще бъде ефектът“, каза той.

„Това не е повишаване на данъци, това е привеждане на практиката към закона. Логиката е, че трябва да платиш данък върху реалната стойност на сделката. Ако тя е тази, която включва и това, което се дава покрай масата, то трябва да платиш данък върху това. Оттам при данък придобиване на недвижими имоти драстично ще скочат приходите на общините, което ще ни даде възможност да поемем въздух. Към момента това би се отразило и на приходите от такса битови отпадъци, въпреки че там предстои реформа. Това се очевидните ефекти – изсветляване на икономиката, справедливи приходи в държавния бюджет и глътка въздух за общините“, добави Байкушев.

На въпрос как възнамерява да се възползва от коридора Русе-Бяла и какво се случва с транспортната натовареност в града, Пенчо Милков посочи, че Русе лежи на два европейски коридора, като най-важният е река Дунав, за който „държавата си е залепила очите“.

„Това е най-големият европейски коридор. По линията Рейн – Майн – Дунав всяка стока, която България сложи на нашето пристанище, отива в Северно море. Поради новия световен пренос на стоки България трябва да се възприема като първата страна в Европа, а не последната. Затова този транспортен коридор е най-важният за нас“, коментира Милков.

„Въпреки това международно се налага и коридора север юг, по повод на който се строи магистрала, която не е от Русе до Велико Търново, а от Русе до Свиленград – трябва да премине през цялата страна.  Радвам се, че го извоювахме, защото едно от предходните правителства го обяви като обект от национално значение, за което беше нужно изключително усилие“, добави той.

Милков заяви, че са се преборили България, Гърция и Румъния при Русе да подпишат споразумение, че при Русе ще има още един мост и Европейската комисия да отпусне пари за проектиране.

„Русе винаги е бил транспортен коридор. Няма такъв български град с такива възможности за транспортна свързаност и логистика за цяла Европа. Въпросът е страната България да го осъзнава. Река Дунав трябва да бъде плавателна през цялата година – това е критично важно за България“, коментира той.

Милков подчерта, че това, което трябва да се промени, е да се спре политизацията на отпускането на средства.

След това Елисавета Якимова постави въпросите как градовете и кварталите ни могат да спрат разрастването си като плътност и какво е съвременното решение, което би дало глътка въздух в градската среда, в която живеем.

„Плътността е хубаво нещо от градоустройствена гледна точка, просто трябва да се намери баланса.  Има много научни трудове за американските градове и техните големи градски магистрали, които са изключително неустойчиви и с много лоша градска среда. В България има едно грешно разбиране за плътност като нещо лошо“, отговори арх. Владимир Райновски, управител, Архитектурно студио „Райновски архитекти“.

„В много градове в Западна Европа се опитват да увеличават по здравословен начин плътността, за да се намалят пътуванията, да има повече концентрирани звена и обслужващи дейности в по-малък диапазон. Идеята за едни хубав град е когато можеш да пътуваш пеша“, добави той.

Елисавета Якимова обърна внимание на средното и високо дървено и хибридно строителство и попита защо то не се случва страната.

„Хибридните сгради в България не се развиват заради липса на национални политики, нормативни препятствия и култура на хората, които не мислят за жизнения цикъл на цялата сграда – те искат нещо бързо да се случи и ако може по-евтино, а след 50 години да му мисли някой друг“, каза той.

„Хубавото е, че ЕС натиска и развиващи се страни като България. Всички знаем за зеления пакт – от януари 2027 г. България е задължена вече да не говори само за енергийна ефективност, но и за въглеродния отпечатък на сградата. Страната ни вече не може толкова да изостава от другите държави. Като част от ЕС до 2027 г. трябва да представим план“, добави арх. Владимир Райновски.

арх. Владимир Райновски / Снимка: Христо Христов

Той отбеляза, че както сградите трябва да имат минимална енергийна ефективност, така трябва да имат и максимален въглероден отпечатък.

„Това трябва да се каже публично 2027 г., а следващата година трябва да влезе в сила за големи обществени сгради. Ние сме доста назад от другите, но ЕС казва, не може вечно да сте назад. 2030 г. трябва да стане задължително за всички сгради – дори и  за еднофамилна къща. Това е хубаво, защото ще кара хората да мислят и за жизнения цикъл на сградата – не само колко ще ми струва сега да го купя, но и колко ще ми струва следващите 30-40 години да го поддържам“, каза още той.

***************

ГЕНЕРАЛЕН ПАРТНЬОР: Артекс.

С ПОДКРЕПАТА НА: Home2U; PCS; Opel; Photomate.

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Камара на строителите в България; Българска стопанска камара; Френско-българска търговска и индустриална камара; Confindustria Bulgaria; Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия.

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ: Българска национална телевизия; Dir.bg; Stroitel.bg.