Защо жилищата стават все по-недостъпни?

След години на ръст на цените и все по-сериозен натиск върху достъпността на жилищата, темата постепенно излиза извън рамките на пазара на имоти и се превръща в социален и икономически въпрос. Има ли България реална стратегия за достъпни жилища и какви модели работят в Европа? Ето какво коментира Минчо Бенов, национален директор на „Хабитат България", в аванс преди 5-а годишна конференция за строителство и инвестиции, която ще се проведе на 11 юни в Интер Експо Център.

Кога недостъпните жилища се превръщат от пазарен в обществен проблем?

Недостъпните жилища престават да бъдат „просто пазарен проблем“ и се превръщат в обществен проблем, когато високите ценови нива и темпове на поскъпване създават ефекти отвъд инетересите на купувачите и наемателите.

Пазарен проблем означава, че цените са високи заради предлагането, търсенето, доходите, нивата на лихвите, градоустройството, инвестиционни модели или спекула.

Обществен проблем е налице, когато финансовата недостъпност на жилищата започне да се отразява на социалната стабилност, възможностите за достъп до жилище на широки обществени слоеве, здравето и политическото управление.

Липсата на достъпни жилища икономически риск ли е вече за България?

Все повече икономисти и урбанисти биха казали, че липсата на достъпни жилища за почва да се превръща в икономически риск и за България, но не по начина, който наблюдаваме в много западни страни.

В България проблемът все още не е масовата невъзможност за намиране на жилище, а по-скоро голямото разминаване между доходи и цени в големите градове, концентрацията на икономически възможности в няколко големи градски центрове, растящата зависимост от наследство и семейно подпомагане.

Има ли България реална стратегия за достъпни жилища, или пазарът е оставен сам да решава проблема?
В България има отделни отдавна неактуални стратегии, документи и програми, но няма последователна, мащабна и дългосрочна политика за достъпни жилища, сравнима с моделите в част от Западна Европа. На практика пазарът остава основният механизъм, който определя кой може да живее къде и при какви условия.

Какъв модел работи в Европа и защо трудно се случва тук?

В Европа няма един-единствен успешен модел за достъпни жилища — има няколко различни подхода като най-често цитираните са: Виенският модел, който се характеризира със силен общински и кооперативен сектор; Нидерланският модел с характерните за него жилищни асоциации; Скандинавският подход на баланс между пазар и сигурност.

Държавите, които се справят по-добре, обикновено имат нещо общо: те не оставят жилищния пазар изцяло на свободната логика на покупка, продажба и спекулация.

Жилището се третира не само като инвестиция, а и като обществена инфраструктура — подобно на транспорт, образование или здравеопазване.

А причините защо подобни модели се случват трудно в България са исторически, културни и институционални – много висок дял собствени жилища, което лишава държавата от инструменти да влияе на пазара; масовото разбиране, че задължително трябва да имаш собствено жилище и, че жилището е най-добрата инвестиция; ограниченият капацитет на общините; слабият и неуреден наемен пазар; краткият политически хоризонт; и най-големият проблем – България има жилища, но няма добра жилищна система.

Безплатна регистрация за събитието:

5-а годишна конференция за строителство и инвестиции

****************

ГЕНЕРАЛЕН ПАРТНЬОР: Артекс.

С ПОДКРЕПАТА НА: Home2U; PCS; Opel; Photomate.

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Камара на строителите в България; Българска стопанска камара; Френско-българска търговска и индустриална камара; Confindustria Bulgaria; Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия.

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ: Българска национална телевизия; Dir.bg.