Защо жилищата стават все по-недостъпни?

Защо жилищата стават все по-недостъпни?

След години на ръст на цените и все по-сериозен натиск върху достъпността на жилищата, темата постепенно излиза извън рамките на пазара на имоти и се превръща в социален и икономически въпрос. Има ли България реална стратегия за достъпни жилища и какви модели работят в Европа? Ето какво коментира Минчо Бенов, национален директор на „Хабитат България", в аванс преди 5-а годишна конференция за строителство и инвестиции, която ще се проведе на 11 юни в Интер Експо Център.

Кога недостъпните жилища се превръщат от пазарен в обществен проблем?

Недостъпните жилища престават да бъдат „просто пазарен проблем“ и се превръщат в обществен проблем, когато високите ценови нива и темпове на поскъпване създават ефекти отвъд инетересите на купувачите и наемателите.

Пазарен проблем означава, че цените са високи заради предлагането, търсенето, доходите, нивата на лихвите, градоустройството, инвестиционни модели или спекула.

Обществен проблем е налице, когато финансовата недостъпност на жилищата започне да се отразява на социалната стабилност, възможностите за достъп до жилище на широки обществени слоеве, здравето и политическото управление.

Липсата на достъпни жилища икономически риск ли е вече за България?

Все повече икономисти и урбанисти биха казали, че липсата на достъпни жилища за почва да се превръща в икономически риск и за България, но не по начина, който наблюдаваме в много западни страни.

В България проблемът все още не е масовата невъзможност за намиране на жилище, а по-скоро голямото разминаване между доходи и цени в големите градове, концентрацията на икономически възможности в няколко големи градски центрове, растящата зависимост от наследство и семейно подпомагане.

Има ли България реална стратегия за достъпни жилища, или пазарът е оставен сам да решава проблема?
В България има отделни отдавна неактуални стратегии, документи и програми, но няма последователна, мащабна и дългосрочна политика за достъпни жилища, сравнима с моделите в част от Западна Европа. На практика пазарът остава основният механизъм, който определя кой може да живее къде и при какви условия.

Какъв модел работи в Европа и защо трудно се случва тук?

В Европа няма един-единствен успешен модел за достъпни жилища — има няколко различни подхода като най-често цитираните са: Виенският модел, който се характеризира със силен общински и кооперативен сектор; Нидерланският модел с характерните за него жилищни асоциации; Скандинавският подход на баланс между пазар и сигурност.

Държавите, които се справят по-добре, обикновено имат нещо общо: те не оставят жилищния пазар изцяло на свободната логика на покупка, продажба и спекулация.

Жилището се третира не само като инвестиция, а и като обществена инфраструктура — подобно на транспорт, образование или здравеопазване.

А причините защо подобни модели се случват трудно в България са исторически, културни и институционални – много висок дял собствени жилища, което лишава държавата от инструменти да влияе на пазара; масовото разбиране, че задължително трябва да имаш собствено жилище и, че жилището е най-добрата инвестиция; ограниченият капацитет на общините; слабият и неуреден наемен пазар; краткият политически хоризонт; и най-големият проблем – България има жилища, но няма добра жилищна система.

Безплатна регистрация за събитието:

5-а годишна конференция за строителство и инвестиции

****************

ГЕНЕРАЛЕН ПАРТНЬОР: Артекс.

С ПОДКРЕПАТА НА: Home2U; PCS; Opel; Photomate.

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Камара на строителите в България; Българска стопанска камара; Френско-българска търговска и индустриална камара; Confindustria Bulgaria; Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия.

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ: Българска национална телевизия; Dir.bg; Stroitel.bg.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
Защо жилищата стават все по-недостъпни?
St. Andrew’s Black Tie Ball 2026: една вечер, която дава повече възможности

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Евростат: България е втора в еврозоната и трета в ЕС по ръст на годишната инфлация с темп от 5,9% през октомври
Евелина Милтенова: Вторият пенсионен стълб е лично спестяване, което трябва да развиваме
Американският военноморски флот е събрал над 20 кораба в Близкия изток
ЕК обмисля забрани за чуждестранни компании, нарушили правилата за субсидии
МОН предвижда увеличение на ученическите стипендии с около 20%
Берлин оттегли съпротивата си срещу придобиването на Commerzbank от UniCredit
St. Andrew’s Black Tie Ball 2026: една вечер, която дава повече възможности
След 30 години експлоатация, много соларни панели работят на впечатляващите 80 процента от оригиналната си мощност
LinkedIn и краят на илюзията за “професионална” социална мрежа
Фон дер Лайен предлага нов заем от 45 млрд. евро за Украйна
Терзиев подписа договор за 282 млн. евро еврофинансиране за модернизация на градския транспорт
Започва строителството на третия лъч на метрото
Смяна в ръководството на Kaufland България: Петя Владимирова поема поста председател на Управителния съвет
Товарен кораб потъва край нос Калиакра
Евтино и лесно
Интернет не е вашият банкомат. На Интернет вие сте му напълно безразлични
Интимният скандал с шефа на Nvidia Дженсън Хуанг вдигна търсенето на кожените якета Tom Ford
Fibank понижава лихвата по жилищен кредит „Право на избор“ до 2,15%
Американският военноморски флот е събрал над 20 кораба в Близкия изток
10 гатанки за деца, които затрудняват и възрастните
Международни хакери шпионирали българските държавни институции цели 5 години
Председателят на НСИ: Инфлацията е около 6%, но доходите продължават да изпреварват ръста на цените
tbi bank въвежда проверка на получателя за по-сигурни преводи
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
50 от най-полезните сайтове в интернет
22 цитата, които родителите ще оценят
Унгарските власти откриха близо 20 млн. долара в брой при разследване срещу бивш министър на Орбан
Тръгват големи съкращения в "Арсенал"
България планира да придобие 57 самоходни гаубици „Сезар“ от Франция