Българският народ и бизнес доказаха, че са готови за еврозоната

В началото на новото хилядолетие бяхме на 29% от средноевропейското ниво на брутния в продукт на човек от населението, претеглен спрямо покупателната способност. Всички правителства ще спорят как те са дали най-голям принос, но като цяло властта наложи устойчив тренд на конвергенция през почти всички години и в момента сме на 66%. Когато получим данни за 2025 г. вероятно ще сме на 68-69%, тъй като растежът ни беше по-висок от средния в Европа. Това е картина на 25 години икономически растеж и догонване. Това заяви Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, по време на 8-ия годишен форум "Производство и търговия", организиран от списание "Мениджър".

Той представи презентация на тема „След еврото - ефекти върху търговията и производството за България“.

Ганев отбеляза, че страните от Централна и Източна Европа, който влязоха в ЕС през 2004 г., са на нива от между 75% и 90%, като нито една все още не може да пробие границата от 90%.

„Ние постепенно настигаме това ниво с хоризонт след 2-3 години да сме там“, коментира той, като добави, че това се усеща и е най-видимо при демографията.

„Когато си на 30% от средноевропейското ниво хората си тръгват. Когато си на 66% логиката да си тръгнеш не е толкова ясно видима. След пандемията има постоянен приток – връщат се повече българи и идват повече чужденци, отколкото напускат страната“, обясни Ганев.

Той отбеляза, че Балтийските републики също са влезели в еврозоната при нива от 64-66% от средноевропейското ниво на брутния в продукт на човек от населението.

„Големият въпрос е какво предстои. Още преди ситуацията в Иран имаше рискове пред растежа, като сега те са още по-ясно видими. Въпросът е кога може да обърнем тази графика и да видим оживление“, коментира Ганев.

Петър Ганев / Снимка: Цветомир Петров

Той подчерта, че има директна връзка има между продукцията на индустриалните предприятия и износа – външното търсене.

„Половината от продукцията на индустриалните предприятия е за навън – в някои сектори е 80%, а в други 20-30%. В огромната си степен българската индустрия произвежда и зависи от търсенето отвън – най-вече от Европа и по-специално Германия като най-голям партньор“, посочи Ганев.

По думите му в последните две години има едно задържане на износа – нито пада, нито се увеличава. Това означава, че растежът не идва от нови поръчки, а от вътрешно търсене в България.

„Когато нямаш нови поръчки си зависим от вътрешното търсене и по някакъв начин трябва да оптимизираш процесите“, каза той.

Ганев отбеляза, че брутният трудов доход е нараснал от около милиард и половина евро преди пандемията до над 3 млрд. евро днес. Това представлява повече от удвояване на разхода, който бизнеса дава за заплати, като става въпрос за сравнително същия брой хора.

„Друг голям импулс към вътрешното търсене е кредитирането. Отпуснати нови жилищни кредити 2020 г., без предоговорените, са били 100 млн. евро на месец. В момента са над 500 млн. Това е огромен ръст в потреблението и оттам идва растеж“, обясни той.

Ганев коментира и цените, като заяви, че от 2015 г. до днес общият индекс на инфлацията е около 40-45%, като ръстът на цените идва основно след пандемията и най-вече през 2022 г.

„Най-проблемни са ресторантите и хотелите, при който ръстът е 80-90%, както и хранителните продукти с ръст от около 80%“, каза той.

„Когато някой каже, че институциите лъжат, когато казват, че инфлацията е два процента, а моето усещане е, че цените са се удвоили – това е вярно. В ресторанта те са се удвоили, просто отнема 5 години. Усещането на човек не е като методологическите работници в НСИ“, добави Ганев.

Той също така отбеляза, че кредитния рейтинг на България, който дават трите най-големи агенции, е на най-високото ниво, откакто се измерва.

По думите му първите три месеца на еврото у нас са били белязани от сравнително гладко преминаване към новата валута.

„Аз очаквах, че ще има нещо като бойкотите с големите търговски вериги, но това не се случи. Банкоматите проработиха, търговците и банките се справиха. Наблюдава се и нормализиране на парите в обръщение. Към момента 90% от левовете са извън обръщение, като останалите около 3 млрд. лева много дълго ще бъдат някъде – под дюшеци, изгубени, унищожени. Всички икономики показват, че малко под 10% от парите, които са били в обръщение, никога не се появяват. Половината от монетите никога не се връщат в централната банка.1 млрд. лева са монетите по 1 стотинка. От тях най-вероятно 50 млн. ще се върнат в централната банка. Вече имаме 8 млрд. евро в обръщение“, каза той.

След презентацията му започна и дискусионният панел на тема „Еврозоната отвътре – ефекти върху производството, търговията и потреблението“.

Модераторът Иван Нончев, главен редактор на „Мениджър News“, постави въпроса дали компаниите са успели да се адаптират успешно към новата ситуация с еврото и дали са се сбъднали апокалиптичните прогнози от последните месеци.

„Бих разделил ситуацията от последните 3 месеца на две. За мен преходът еврото за мен мина по-добре от очакваното. Имаше някакви напрежения, но отношение на голямата картина България се справи доста добре“, коментира Цветомир Узунов, финансов директор на Kaufland България.

„Ние имахме своя принос, защото нашата роля беше на практика на поддоставчик на монети за икономиката – този процес мина през нас. През януари през нас грубо са минали между 105 и 110 тона евро монети. Левовете не ги броим, като през декември те бяха повече“, добави той.

Според него потребителите и компаниите са се приспособили доста добре към промяната на валутата.

Цветомир Узунов / Снимка: Цветомир Петров

На въпрос дали има промяна в потребителските навици и отношението към промоциите и цените, Узунов отговори, че е твърде рано да се говори за съществени промени.

„През декември хората започнаха да изваждат левовете от дюшеците, като процесът продължи и през януари. Тогава имаше осезаем спад на картовите плащания. От февруари се връщаме към големия тренд и гледайки данните спрямо миналата година ръста на картовите плащания продължавания. Моите очаквания са, че тази година ще завършим на нещо между 50 и 60% картови плащания. Трендът е стабилен и грубо тези плащания растат с 5-10% годишно“, коментира той.

„От гледна точка на самото потребление – в края на декември имаше доза презапасяване, но големия тренд продължава и той е свързан с потребление на здравословни храни, както и на готови храни. Тези промени са пряко следствие на повишаването на доходите“, добави Узунов.

Той отбеляза, че втората част от пъзела е настоящата геополитическа ситуация и нейното бъдещо развитие.

Александър Колячев, председател на „Комисия за защита на потребителите“, също раздели процеса по приемането на еврото на две части.

„Първата част е информационната кампания, която предприехме миналата година с цел запознаване на обществото и вдигане на доверието към самата нова валута. Това включва стотиците посещения по различните места и мерките, които предприехме всички институции, показвайки, че работим заедно в уверение на това, че еврото ще бъде прието по-най-балансиран начин и ще има плавен преход“, каза той.

„Това беше първата част от нашата задача. Смятам, че я свършихме чудесно, тъй като доверието към новата валутата постепенно започна да нараства сред обществото“, добави Колячев.

Александър Колячев / Снимка: Цветомир Петров

Той отбеляза, че втората част от този процес е контролът, който са започнали да упражняват от 8 октомври, когато премина гратисния период по всички правила за закона за въвеждане на еврото.

„Тогава минахме в сенчестата страна, където трябваше по-малко публичност, но контролът на места и в конкретни обекти трябваше да бъде засилен, за да могат потребителите да се ориентират в новата ситуация – и по отношение на двойното обозначаване, по отношение на прекомерно завишаване на цени и по отношение на закръгляне на цените. В някои случаи закръглянето“, обясни Колячев, като подчерта, че откритите проблеми са били решени бързо, което допринася за общото добро състояние на пазара към момента.

Той заяви, че бизнесът бързо се е ориентирал при двойното обозначаване на цените и че случаите за случаите за опит на подвеждане на потребителите са били единици.

„Считам, че ние като контролен орган, заедно с Национална агенция по приходите, успяхме да сме близо до бизнеса и потребителите до толкова, колкото хората да са уверени, че институциите стоят на мястото си и подпомагат процеса по плавно въвеждане на еврото“, коментира Колячев.

Владимир Иванов председател на „Държавна комисия по стокови борси и тържища“ и „Координационния център по механизма за въвеждане на еврото“ заяви, че на практика е приключено с трансфера на паричната маса и обезпечаване на обръщението.

„Приключихме още в началото на февруари. Що се касае до Координационния център, по закон той действа до 8 август и трябва да продължават мерките. Ние сме в този режим от март месец на 2025 г. Оповестихме го кум края на 2025 г. и началото на 2026 г. Всичко това се направи, за да се избягнат манипулации“, каза той.

Иванов отбеляза, че НАП, Държавна агенция „Национална сигурност“, МВР и Български пощи са свършили много работа през този период.

„Първите две седмици имаше напрежение, но не се случиха негативните очаквания, които бяха внушавани. Оказа се, че българският народ и бизнес са готови за еврозоната. Като цяло процесът мина много по-гладко, отколкото бяха и най-смелите очаквания“, добави той.

Иванов отбеляза, че резултатът след всичко това беше охлаждане на икономиката и стиковане на цените.

Той обясни, че геополитическата ситуация и по-специално цените на петрола все още не се отразяват на вътрешния пазар като стиковка.

„В момента имаме още механизми, като конкурентният механизъм стопира процеса. Друг въпрос е, че това, което е като очакване, никак не е приятно. Има варианти, в който 2022 г. може да ни се види хубава. Точно в момента, когато имахме една стабилизация и трябваше да се възползваме от това плавно преминаване, дойде новата поредна криза, котя е с много неприятна перспектива“, коментира Иванов.

На въпрос дали сме успели да си направим изводите от това, което се е случило в другите държави, които влязоха преди нас в еврозоната, Иванов отбеляза, че що се касае до разплащането и до банковите апарати, нещата са протекли добре.

„Имахме притеснение какво ще се случи, особено с призивите за бунтовете и някакъв вид саботаж на процеса. На практика българският народ реагира точно обратното на това, което се фиксираше като призиви“, добави той.

Владимир Иванов / Снимка: Цветомир Петров

Узунов отбеляза, че сме се справили доста добре с преминаването към еврото, като от Kaufland България до голяма част са копирали хърватския модел.

„Хърватия влезе в еврозоната при доста по-различна макро среда. В сравнение с другите, българският модел е най-рестриктивния и най-натоварен с регулации. Това не означава, че е по-добър или по-лош. В много други страни не е имало подобни ценови ограничения“, каза той.

Узунов подчерта, че нещото, с което с различаваме от другите страни, влезели в еврозоната след 2007 г., е дългият период на двойна обращаемост – един месец у нас в сравнение с две седмици за останалите държави.

„Това би спестило доста трансакционни разходи на бизнеса и населението. Вероятно това би създало по-голям психологически шок, но той би отминал също толкова бързо“, добави той.

Ганев заяви, че понякога изкуствено се вдигат някои теми и е много важно държавата да говори спокойно.

„Ако държавата иска да вдигне истерията, тя може да го направи. Ако говори спокойно и институциите работят, каквото и клипче да направи в TikTok няма ефект“, подчерта той.

Ганев посочи, че интересното в случая е, че сега всички бъдещи членки на еврозоната ще трябва да полазват нашият опит, тъй като България създаде пътя за това как се присъединява към еврозоната след дълговата криза.

„Нямаш ясен механизъм, тъй като еврозоната се промени и има Банков съюз. По договор няма изискване да си част от Банковия съюз, за да влезеш в еврозоната, но е безсмислено да не го направиш. С писмото от 2018 г. създадохме реда, по който от сега нататък страните ще се присъединяват към еврозоната. Хърватия взе нашето писмо и го пренаписа. Опитът и пътя показа, че подходът ни е бил правилен."

Колячев пък отбеляза, че регулаторният режим е можело да бъде и по-тежък.

„Считам, че общественото очакване беше за такъв режим. Ролята на институциите е да балансира подхода, с което да стимулира и фирмите и потребителите да се съобразяват с тези правила“, посочи той.

На въпрос дали следващите месеци ще се наложи смяна на ценовите стратегии от страна на търговците и дали те ще са продиктувани от това, че сме в еврозоната, или от това, което се случва в геополитически план, Узунов отговори, че до 8 август няма как да има промени на цените предвид законовата рамка.

„Ситуацията, която се развива в момента, ще ни се отрази, тъй като тя продължава вече един месец. Дори да спре утре, пазарите ще имат нужда да се ребалансират. Тук говорим за изцяло привнесени инфлационни очаквания и за прехвърляне на по-високи разходи. Мисля, че това по един или друг начин ще се случи, предвид продължителността на конфликта“, каза той.

Модераторът Иван Нончев постави и въпроса кога най-рано българската индустрия може да се възползва от своето присъствието в Шенген и еврозоната.

„Голяма част от конкурентните предимства, които имаме, са в сила вече две десетилетия. Имаме ниските данъци и ниските разходи за труд, които постепенно губим като предимство, но това е ефектът на догонването. Достъпът до големия единен пазар на ЕС е най-големият импулс за растежа през последните 20 години. Той не идва конкретно от Шенген и еврозоната, но те са едни добавки, които дават допълнително доверие“, коментира Ганев.

„Сигурността във финансовата система и това, че работиш с банки, които са под надзора на ЕЦБ, дава допълнително доверие, но по-никакъв начин не може да донесе само по себе си растеж“, добави той.

Ганев подчерта, че индустрията в България вече няма да създава нови работни места, а ще останат настоящите около 450 хил. души.

„Те могат да променят какво работят – с повече машини, повече добавена стойност. Тази индустрия, която зависи от изцяло ниските заплати, ще затвори. Тази година вече имаме новини за такива случа“, обясни той.

„Разговорът е за новата индустрия. Темата за работниците от трети страни е голяма. 20 години казваме, че ще е хубаво да идват работници от други страни, а те не идваха. От 3-4 години те започнаха да идват и се оказа, че има и други гласове в обществото, като започна кампания срещу идването им. Тази тема ще бъде голяма на политическата сцена“, добави Ганев, като заяви, че няма успешна държава, която не привлича трудов ресурс.

ГЕНЕРАЛЕН ПАРТНЬОР: Kaufland

С ПОДКРЕПАТА НА: Баркод Системи България ООД;

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Българска стопанска камара; Френско-българска търговска и индустриална камара; Confindustria Bulgaria; Институт за пазарна икономика; Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия; НСМСБ; Българска търговско-промишлена палата.