9-и банково-финансов форум: Законът за личния фалит дава втори шанс, но засега остава трудно приложим

Може ли законът за личния фалит да помогне на хората, изпаднали в дългова спирала, или на практика се превръща в прекалено сложна и скъпа процедура? Това беше темата на дискусията „Личният фалит – втори шанс или непосилна бюрокрация“, проведена в рамките на 9-ия банково-финансов форум на сп. „Мениджър“. В разговора участваха Димитър Калдамуков, управляващ съдружник в „Акт Лигъл България“, и главният редактор на „Мениджър Нюз“ Иван Нончев.

В началото на дискусията Нончев отбеляза, че идеята на закона е хората с непосилни задължения да получат механизъм за ограничаване на отговорността си, вместо да отговарят за дълговете си с цялото си имущество до края на живота си или да оставят задълженията като проблем за наследниците си.

Според Калдамуков обаче законът все още не постига тази цел.

„Законът не работеше до момента, в който беше създаден регистърът през август. Сега формално вече работи, но според мен е написан лошо и най-вероятно няма да даде очакваните резултати“, коментира той.

По думите му към момента са подадени едва около десетина молби, а голяма част от тях срещат затруднения още в съдебната фаза заради изключително високите изисквания към необходимата документация. Калдамуков обясни, че процедурата е сложна, продължителна и често изисква наемането на адвокат, което я прави трудно достъпна именно за хората, които се намират в най-тежко финансово положение.

„Ако дължиш над 6000 евро, трябва да преминеш през дълга и сложна процедура. Повечето хора просто не я започват“, каза той.

Според юриста един от основните проблеми е, че голяма част от разпоредбите са прехвърлени от производството по търговска несъстоятелност и не са съобразени с възможностите на обикновения гражданин. Той посочи още, че значителна част от хората с тежки задължения страдат от ниска финансова грамотност или са попаднали в дългове вследствие на хазартна зависимост, но именно тези групи трудно могат да се възползват от новия механизъм.

„Най-болната част от нашето общество реално не може да се възползва от закона“, заяви Калдамуков.

На въпрос какви промени биха направили процедурата по-работеща, той посочи необходимостта от максимално опростяване и дигитализация на процеса.

Според него гражданите трябва да могат по електронен път да опишат задълженията си и да подадат необходимата информация без необходимост от сложни правни действия и значителни допълнителни разходи.

„Няма как човек да се справи сам с тази бюрокрация“, отбеляза Калдамуков.

По думите му ефективната процедура трябва да бъде почти толкова лесна за подаване, колкото е кандидатстването за бърз кредит. Той допълни, че технологиите биха могли да помогнат за първоначалната обработка и филтриране на заявленията, след което окончателното решение да бъде вземано от съдия.

Друг съществен проблем според него е, че освен адвокатски разходи процедурата включва и назначаване на синдик, което допълнително увеличава финансовата тежест за длъжника.

„Човек няма средства да погаси задължението си, но трябва да намери средства за адвокат и синдик. Това обезсмисля голяма част от процедурата“, посочи той.

Калдамуков отбеляза и още един практически проблем. Част от задлъжнелите граждани предпочитат да изчакат изтичането на десетгодишната абсолютна давност, вместо да преминават през сложна съдебна процедура.

„Защо някой да започва подобен процес, ако вече е стигнал осмата година и му остават още две до настъпването на давността?“, попита той.

Въпреки критиките си към сегашната уредба, юристът беше категоричен, че България има нужда от закон за личния фалит. Според него проблемът не е в самата идея, а в начина, по който тя е реализирана.

„Идеята е добра. Просто българското изпълнение не е добро и така процедурата трудно може да работи ефективно“, заключи Калдамуков.

***

ГЕНЕРАЛЕН ПАРТНЬОР: MFG
ОСНОВЕН ПАРТНЬОР: UniCredit Bulbank
С ПОДКРЕПАТА НА: Fibank; Българска фондова борса; AXIOM; SoftwareOne; Opel България; Monkey Shoulder
ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Френско-българска търговска и индустриална камара; Българска стопанска камара; Confindustria Bulgaria; Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП)
МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ: Българска национална телевизия; Dir.bg