Застраховането остава бизнес на доверието, но AI променя начина, по който се управлява рискът

Изкуственият интелект и дигитализацията няма да променят фундаментално същността на застраховането, но ще трансформират начина, по който компаниите оценяват риска, комуникират с клиентите и обработват щети. Това стана ясно по време на дискусията „Следващо поколение застраховане“, проведена в рамките на 9-ия банково-финансов форум на сп. „Мениджър“, с участието на Диляна Ланджева, заместник изпълнителен директор на Instinct Insurance и Петър Стоянов, асоцииран редактор, списание "Мениджър".

На въпрос дали новото поколение застраховане означава нов бизнес модел или технологична трансформация, Ланджева беше категорична, че става дума преди всичко за модернизация на начина на работа.

По думите ѝ основната мисия на застраховането остава непроменена от векове – много хора споделят даден риск, така че никой да не бъде оставен сам да се справя с последиците от настъпило събитие.

„В основата на застраховането стои обещанието, че клиентът няма да бъде оставен сам“, подчерта тя.

Според Ланджева традиционният застрахователен модел е предимно реактивен. Обикновено застрахователят оценява риска, продава полица и се включва отново едва когато настъпи щета. Новите технологии обаче дават възможност за много по-активен подход.

Компанията вижда сериозен потенциал в използването на данни и изкуствен интелект за по-прецизна оценка на риска, по-персонализирани предложения и навременни предупреждения към клиентите. Така застрахователят може не само да компенсира последиците от даден инцидент, но и да помогне за ограничаването на щетите още преди те да са настъпили.

„AI и данните ни дават възможност да правим по-добра оценка на риска, по-персонализирани предложения и дори да предупреждаваме клиента за потенциални опасности“, каза Ланджева.

Според нея друга важна промяна ще бъде свързана с начина, по който застраховките достигат до потребителите. Макар нивото на застрахователно покритие в България все още да е по-ниско в сравнение с повечето западноевропейски пазари, дигитализацията ще отвори нови възможности за разпространение на продукти.

Един от моделите с най-голям потенциал е т.нар. вградено застраховане (embedded insurance), при което застраховката се предлага в момента на възникване на конкретната потребност. Това може да бъде при покупка на автомобил, недвижим имот, туристическа услуга или друга финансова транзакция.

„Трябва да предложим покритие в момента, когато възниква потребността, и на мястото, където вече се намира клиентът“, обясни Ланджева.

По време на разговора беше засегната и темата за общественото доверие към застрахователния сектор. Според нея една от причините част от клиентите да възприемат застраховането като сложен процес е необходимостта от множество проверки, документи и механизми за защита от измами. Тя обаче смята, че именно тук технологиите могат да окажат най-сериозно въздействие.

Като пример посочи обработката на по-малки имуществени щети. При подобни случаи клиентът може да изпрати снимки, които автоматично да бъдат анализирани от система с изкуствен интелект. След това информацията се насочва към експерт по ликвидация, който взема окончателното решение. Така времето за обработка значително намалява, а специалистите могат да насочат усилията си към по-сложните казуси.

В Instinct Insurance подобни технологии вече се използват, но според Ланджева човешката роля остава незаменима.

„Технологията ни дава бързина, но решението остава при експерта“, заяви тя.

По думите ѝ всяко решение по дадена щета има отражение върху клиента и често съдържа специфичен контекст, който автоматизираните системи все още не могат да преценят напълно. Компанията си е поставила за цел при наличие на всички необходими документи обезщетенията да бъдат изплащани в рамките на до 48 часа. При по-леките и ясни случаи решение може да бъде взето само за няколко часа.

Ланджева беше категорична и по въпроса дали изкуственият интелект ще доведе до масово намаляване на персонала в застрахователния сектор.

„Естествено, че не. Човешкият фактор е изключително важен“, каза тя.

Според нея технологията трябва да се разглежда като инструмент за повишаване на ефективността, който освобождава време за развитие на нови продукти и нови пазари, а не като средство за замяна на хората.

Сериозно внимание по време на дискусията беше отделено и на климатичните промени. Според Ланджева зачестяващите природни бедствия, наводнения и пожари постепенно променят подхода към оценката на риска. Традиционно застрахователният сектор използва исторически данни, за да прогнозира бъдещи събития. При климатичните промени обаче този подход става все по-труден.

„Не може да се разчита само на данни от миналото, за да се направи адекватна оценка на риска“, предупреди тя.

Друг ключов акцент беше киберзастраховането. По думите на Ланджева компаниите започват все по-сериозно да осъзнават потенциалните последствия от кибератаки, включително финансови загуби, прекъсване на дейността и компрометиране на чувствителни данни. Според нея успешната киберзастраховка не трябва да бъде просто финансов продукт, а част от цялостна стратегия за превенция.

Тя подчерта, че клиентите трябва да получават достъп до консултации, оценка на уязвимостите и препоръки за ограничаване на риска още преди евентуален инцидент. При настъпване на атака от решаващо значение са първите часове, което прави експертната помощ не по-малко важна от финансовото обезщетение.

„Правилната киберзастраховка трябва да бъде част от предварително изграден план за превенция и действие“, каза Ланджева.

По отношение на бъдещото развитие на сектора тя смята, че новите компании имат определено предимство, тъй като не са обременени от наследени системи и процеси.

Според нея много от традиционните застрахователи продължават да работят с множество отделни системи, изграждани в различни периоди. Новите компании могат да стартират с по-гъвкава технологична инфраструктура и по-лесно да адаптират продуктите си към конкретните потребности на клиентите.

***

ГЕНЕРАЛЕН ПАРТНЬОР: MFG
ОСНОВЕН ПАРТНЬОР: UniCredit Bulbank
С ПОДКРЕПАТА НА: Fibank; Българска фондова борса; AXIOM; SoftwareOne; Opel България; Monkey Shoulder
ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Френско-българска търговска и индустриална камара; Българска стопанска камара; Confindustria Bulgaria; Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП)
МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ: Българска национална телевизия; Dir.bg