Отговорно производство и търговия: Експортната сила на България

Трудно България може да се нарече експортна икономика. Това заяви доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник към Българска стопанска камара. Той бе един от основните участници в третия панел "Експортната сила на България" на организирания днес от списание "Мениджър" VI годишен форум "Отговорно производство и търговия".

"В горните сегменти на групите преобладават стоките, които са нискотехнологирични - на първо място за горива, после за ресурси. Лошите тенденции са, че зелената икономика изисква трансформация на българската енергетика, която е конструирана по друг начин. Сега ще трябва да има бърза трансформация, която ще доведе до сваляне на основно перо от износа и до оскъпяване на енергията за България, за която в последните години виждаме, че се превръщаме във вносител. У нас високотехнологичният износ е два до три пъти по-нисък от средното за ЕС. Говорим за високотехнологични стоки, които са някъде около 12-13%. А една Франция има 23-25% високотехнологичен износ", каза доц. Ножаров.

Според него, тук идва сгрешената макроикономическа политика. "България прави около 80 патента годишно. Държави като Румъния и Хърватска 300 патента годишно, а държави като Германия и Франция около 1200 патента годишно. Бизнесът ни няма достъп до иновации и патенти. Имаме 10 пъти по-нисък иновационен достъп от сравними държави, които са национално производство", посочи той.

Като втори проблем Ножаров очерта следното: "Намираме се в структурен бюджетен дефицит, който тепърва и все повече ще се задълбочава. От една страна това се вижда, че взимаме 100% дивиденти от държавните предприятия, за да връзваме бюджетите. Капиталовите разходи са само антицикличен буфер, което води до силен недостиг на публични услуги за бизнеса. Само 17% са частните вътрешни инвестиции, при положение че средното за ЕС е 23%.

Той посочи още, че въпреки силните социални разходи и увеличаването на доходите, икономическият растеж спадна двойно през 2023 спрямо 2022 година. Това е на база несигурната институционална среда, която кара бизнеса да прави по-малки инвестиции, аргументира се Ножаров.

"Спадат частните инвестиции, а в същото време потреблението остава захранвано със същия ресурс. Това говори за структурни проблеми в макроикономическата политика, които не са циклични и тепърва ще се задълбочават. Всички тези структурни проблеми очертават бъдещ дефицит и сериозен натиск върху бизнеса, който ще продължи в следващите 15 години, по мои изчисления, ако някой не направи сериозни промени във фискалната политика", добави Ножаров.

Доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник към Българска стопанска камара. Снимка: Николай Дойчинов

"Фикосота" е експортна компания. От много време България е малка част от бизнеса на "Фикосота", защото вътрешният пазар не е достатъчно голям, а една компания, която има амбиции да се развива, тя не може да се развива само на вътрешния пазар и рано или късно се изправя пред необходимостта да излезе навън", каза Илина Лилова, главен оперативен директор във "Фикосота".

Тя посочи, че продуктите на "Фикосота" са доста обикновени. Единственият начин нашите продукти да успеят е те да са по-добри. Най-големият пазар за брускети "Марети" е Германия, даде пример Лилова с един от емблематичните брандове на компанията. "Важно е да имаш продукти, които да привлекат крайния потребител. Второто най-важно нещо са инвестициите", добави тя.

Илина Лилова, главен оперативен директор във "Фикосота". Снимка: Николай Дойчинов

Потребителите в Европа са различни, сподели наблюденията си Драгомир Кузов, основател и изпълнителен директор на DRAG Bicycles. В Южна Европа нямат много пари, но гледат да си купят някакъв бранд. Докато в Северна Европа са по-прагматични - те искат да си купят качествен продукт, а не ги интересува толкова много марката, поясни той.

"Ние сме избрали този път да наложим българското производство и това ни помогна да вдигнем нивото на доверие. В Източна Европа ние сме лидери. Участваме на най-големите изложения и си мерим силите със световните марки. Предизвикателството пред нас е стъпване на европейските и световни пазари, където има фирми с дългогодишни традиции. Предизвикателство е и имиджът на България. Едно от предимствата ни е, че брандът е фокусиран върху нишови продуктови категории, където големите брандове не отделят толкова внимание, защото това не е толкова печелившо за тях. Ние влагаме много по-голямо качество в нашите велосипеди, докато те имат повече разходи за маркетинг", каза Кузов.

Драгомир Кузов, основател и изпълнителен директор на DRAG Bicycles. Снимка: Николай Дойчинов

България е важна точка на картата на етеричните масла, подчерта Пламен Николов, член на УС на Сдружението на производителите на етерични масла "Дестилирано в България". "Ние сме най-големият производител в Европа. Ние сме перлата в короната - няколкомилиардна компания. България има изключителен потенциал поради няколко причини. Една от тях е, че има много източно-маслени растения, имаме университет, откъдето излизат специалисти по дестилационния процес, и технически университети, откъдето излизат инженери, които създават оборудването.", обясни той

Пламен Николов, член на УС на Сдружението на производителите на етерични масла „Дестилирано в България". Снимка: Николай Дойчинов

Илина Лилова обясни, че потребителите избират даден продукт заради качеството. "Постоянство в качеството е едно, но постоянството в инвестициите, в комуникацията с потребителите също са важни. Според мен конкурентно предимство на базата на разходите е неустойчиво във времето и не е възможно да се поддържа. Все пак България е страна в Европа, работните заплати растат с 10% годишно, ние не искаме да произвеждаме евтини продукти и да ги продаваме евтино, за да може някой друг да ги продава през своя марка. Решението на "Фикосота" е, че ние продаваме само брандирани продукти като собствена марка и предлагаме качество, което е по-добро от това на останалите.

Ексклузивен партньор: Kaufland.

С подкрепата на: Нестле България.

Имиджов партньор: Еко Партнърс България.

Институционални партньори:
БСК, Сдружение ,,Храни и напитки България“, ИАНМСП, Френско-Българска търговска и индустриална камара; Нидерландско-Българска бизнес асоциация; Българска търговско-промишлена палата; Германо-Българска индустриално-търговска камара.