Отговорно производство и търговия: Бизнесът с храни стъпва върху безопасност, качество и устойчивост

Бизнесът с храни - от суровините до трапезата - стъпва върху безопасност, качество и устойчивост. В устойчивостта се включват цял комплекс от изисквания, които се наричат политики. Тогава в устойчивостта намират място цените и достъпността до храната, всички тези нива на сигурност на обществото и доверие на обществото в тази устойчивост. Само тогава имаме доверие в пазара, доверие в операторите, доверие в продуктите. Това заяви зам.-министърът на земеделието и храните в оставка Александър Йоцев, който беше специален гост в първия панел "Храни и напитки - трансформация и адаптация" на VI годишен форум "Отговорно производство и търговия", който списание "Мениджър" организира.  

Той обясни, че Българската агенция за безопасност на храните е структура с капацитет, но няма потенциал като брой инспектори да обхване цялата страна. "Работи се със случайни проверки, работи се в полза на потребителя и досега нямаме констатирани сериозни епидемиологични проблеми, сериозни хранителни натравяния. Вероятно самоконтролът върху храните явно действа и това е благодарение на бизнеса. Бизнесът има интерес да произведе качествена безопасна храна, която да стигне до пазара. Държавата не бяга от този контрол - тя го надгражда. От нашата статистика става ясно, че средната продължителност на живот расте у нас и това е свързано и с доброто качество на храната, която консумираме. Всички производители на суровини и търговци, и дистрибутори имат желание да бъдат отговорни и да работят в добра среда", добави Йоцев. 

Зам.-министърът на земеделието и храните в оставка Александър Йоцев. Снимка: Николай Дойчинов

"БАБХ се грижи за това храната да е безопасна и да отговаря на това, което производителят е обявил, че е на етикета. Смятам, че храната на нашия пазар е безопасна", коментира и Яна Иванова, изпълнителен директор на сдружението "Храни и напитки България". 

Относно БДС стандартите Иванова обясни, че има два типа стандарти като единия от тях са въведени от браншовите организации и са знак за качество, например за хляба. "Преди няколко месеца изникна като тема, че всички останали стандарти не са ревизирани, като сред тях има такива от 50-те и 70-те години на миналия век. Министър Вътев и министерството се е заело с тази тема и браншовите организации сме поканени на среща в министерството на земеделието, за да обсъдим как тези стандарти да се оптимизират", добави тя. 

Яна Иванова, изпълнителен директор на сдружението "Храни и напитки България". Снимка: Николай Дойчинов

"Има нужда от подновяване на стандарти, защото не отговарят на европейските регламенти в областта на храните и затова ние трябва да ги адаптираме", потвърди и зам.-министър Йоцев.

"Кауза за министър Вътев и екипа му е, че трябва да се облекчат производителите от несвързани пряко с производството проблеми. Преди всичко е пазара. Ние се отклонихме от "Негово Величество Пазара". Селскостопанската политика избяга отдавна от пазара", добави той. 

На въпрос какво правим със субсидираното земеделие Йоцев отговори: "Ако прилагаме един и същ инструмент, а постигаме различни резултати, каква е причината? Всеки трябва да мисли за собствените си печалби. Очевидно държавите, които се справят по-добре, успяват по-добре да приобщят фермерите към пазара, независимо от ситуацията на общата европейска селскостопанска политика. 

"Българските производители за нас са приоритет, те да имат сигурност и прозрачност да реализират продукцията си", сподели на свой ред Красимир Белчев, експерт "Договорно производство" в Kaufland България. "Чрез нашата програма Кауфланд поемаме ангажимент да изкупим продукцията на производителите още преди тя да е засята в земята. Това дава проследимост, яснота и спокойствие на бизнеса да реализира своята продукция. В същото време искаме да предоставим на нашите клиенти повече българска стока. През последните 18 години "Кафлунд" успешно се развива на българския пазар. Изкупили сме земеделска продукция от 2019 година насам за над 309 млн. лв. като искаме през 2024 г. тя да достигне до 394 млн лв. 87% от стоката в магазините ни е от български доставчици. През 2019 г. сме стартирали с 15 производители, а към момента работим с 30 производители", разказа той пред аудиторията. 

Красимир Белчев, експерт "Договорно производство" в Kaufland България. Снимка: Николай Дойчинов

Един от производителите, с които работи "Кауфланд" е Пламен Михайлов, управител на "Чери дриймс". "През 2008 г. взех решение да се занимавам със земеделие", обясни той като сподели, че в началото са отглеждали череши и пипер. "Исках да търгувам с големи вериги за дистрибуция. В лицето на "Кауфланд" срещнах тази възможност. Стъпка по стъпка започнахме, а от няколко години работим с договор за изкупуване на стоката", подчерта Михайлов. 

Пламен Михайлов, управител на "Чери дриймс". Снимка: Николай Дойчинов

По време на дискусията беше засегнат и въпроса за цените на продуктите в магазините у нас, сравнени с тези в региона. По темата говори Яна Иванова, изпълнителен директор на сдружението “Храни и напитки България". "Ние сме една от двете държави в ЕС, другата е Люксембург, която няма намалена ставка на ДДС на храните", обърна внимание тя. По думите ѝ, ако се свали нашето ДДС от 20%, тогава по всички таблици за сравнение ще се окаже, че не сме по-скъпи от останалите. "Да, но ние сме по-бедни. Въпросът е, че стоката има разходи и тя зависи от производителността, а не от покупателната способност на населението. Опитваме се да кажем, че всяка допълнителна административна тежест, всички производствени разходи се калкулират в крайната цена. Всичко това не спомага ние да имаме по-добри цени и да предоставяме по-евтини стоки. Преработвателите и производителите полагаме усилия да поддържаме ценовите нива достъпни, защото ако те не са достъпни, ще са непродаваеми", каза Иванова.

Какви варианти за ценови облекчения търси и прилага водещ световен производител в бранша с храни и напитки, разказа Петя Маркова, мениджър търговско развитие в "Нестле България".

"Усилията ни са насочени към оптимизация на веригата по доставките. Опитваме се с тази оптимизация този натиск върху цените да не се пренесе изцяло върху потребителите. Опитваме се да избегнем покачване на цените. Съвсем ограничено ценово увеличение беше предприето в началото на годината и търсим варианти да не продължаваме в тази посока. 

Тя обърна внимание и върху една от глобалните програми на компанията майка в подкрепа на производителите. От 15 години Нестле развива програмата си за подкрепа на производители на какао и кафе, както в заменянето на продукцията с по-устойчиви сортове, така и в начина им на живот, така че да ги задържи в тази сфера на производството.

Яна Иванова, Петя Маркова и Богомил Николов. Снимка: Николай Дойчинов

Какво се случва с утвърдените стандарти у нас и защитени наименования за произход коментира към Богомил Николов, изпълнителен директор на Българската национална асоциация "Активни потребители". Краткият, полезен съвет от него гласи: "Когато не разбирате какво пише на етикета, не го купувайте!". "На пазара трябва да има от всичко и потребителя да може да избира. Това не е панацея. Ако даден знак е натоварен с достатъчно доверие това спестява на потребителя труда да разбира детайлите, той се доверява на органа, който верифицира този знак", посочи Николов и разказа, че в Германия има толкова много знаци за доверие, че човек вече не може да се ориентира.  

"Големият дефицит е в контрола. Няма нужда пред всеки склад да варди по един инспектор. Въпросът е как да накараме контролния орган да е достатъчно отворен към граждани, майки, журналисти, да отиде да провери съмненията и всички да са спокойни. За момента това е дефицит в България", отбеляза той и допълни, че стоковите борси е механизъм, който не сме успяли да развием.  

Ексклузивен партньор: Kaufland.

С подкрепата на: Нестле България.

Имиджов партньор: Еко Партнърс България.

Институционални партньори:
 БСК, Сдружение ,,Храни и напитки България“, ИАНМСП, Френско-Българска търговска и индустриална камара; Нидерландско-Българска бизнес асоциация; Българска търговско-промишлена палата; Германо-Българска индустриално-търговска камара. 

Медийни партньори: БНТ, dir.bg.