Пламен Николов: Не трябва да оставаме доставчици на суровина

Пламен Николов учи икономика във Виена, където живее 15 години. Професионалната му кариера е разнообразна. Натрупал е опит в международни компании с различна дейност – лабораторно оборудване, фирма за внос на памук, италианска компания за офис мебели, бизнес с търговия на най-добрите брандове чай и кафе.

От 2015 година е в етеричномасления бранш. Управлява дестилерии „Есетере“ в град Добрич и „Тера Роза“ в град Шипка. От две години е член в Управителния съвет на сдружение „Дестилирано в България“.

Пламен Николов е участник в на дискусията на панел 3 ,,Експортната сила на България“ на предстоящия VI годишен форум ,,Отговорно производство и търговия“ на списание ,,Мениджър“, който ще се проведе на 28 март в Capital Fort.

- Каква е оценката Ви за състоянието на етеричномаслената промишленост у нас и кои са най-големите предизвикателства пред нея?

- България все още е водеща в света по отношение на количество и качество на няколко масла – лавандула, маточина, бял равнец и роза, но се страхувам, че изоставаме от гледна точка на нововъведенията. От една страна, не работим достатъчно в посока въвеждане на нови култури и аромати. От друга страна, не можем да наложим нови масла, защото нямаме лоби пред големите компании, било то фармацевтични или козметични.

Предизвикателство е държавата да идентифицира потенциала на бранша и да го подкрепи. Не говоря за промяна на икономически фактори като цени или логистика, а да се положат усилия за промяна общата настройка на световните потребители, да се популяризират българските масла, като се акцентира върху спецификите им.

Друго голямо предизвикателство е свързано с промяна на съзнанието на производителите. Трябва да участваме на международния пазар както с по-специфични растения, така и с технологични практики. Дестилираното масло е просто суровина, то е като да произведеш кожа. Трябва да искаме да направим повече – обувка, чанта, колан и т.н.

Не трябва също да забравяме, че през 2023 година секторът беше поставен пред регулаторно предизвикателство от страна на ЕС, което щеше сериозно да затрудни продажбите. Благодарение на безпрецедентното обединение и реакция на бизнес, институции и държава, успяхме да предотвратим вкарването на етеричните масла в списък на продукти, съдържащи „опасни химикали“. Въпросът е временно решен, но проблемът още стои.

- С какво е уникален секторът на производство и преработка на етеричномаслени култури? Какви са спецификите му и нуждае ли се той от държавна подкрепа, която да му осигури стимули и стабилен климат за развитие?

- Уникален е с няколко неща - с по-високия добив от единица земеделска площ, в сравнение с редица други земеделски култури, със специфичното отношение към земята. Една розова градина остава десетки години. Грижите за нея са различни, преходът към биологични принципи на земеделие е по-лесен.

Отговорът ми за държавната подкрепа не е еднозначен. Според мен, финансовата подкрепа в земеделието има и негативи - когато фермерът е доволен от прихода си от единица земеделска площ, земеделието става тромаво и доставя единствено суровина за други браншове. От друга страна, ако държавата има политика за подпомагане на даден сектор, там аргументите са повече и по-разнообразни, от чисто финансови. Чрез лобиране, данъчни, образователни и други механизми може да се стимулира преработка на суровината в завършен продукт. От регулаторна гледна точка мисля, че законът за розата помогна за осветляване на сектора и спешно е необходим закон за всички етеричномаслени култури.

- Какво е значението на етеричномаслената индустрия за страната? Кои са основните пазари за износ на български етерични масла и каква е конкурентоспособността на продуктите на световния пазар?

- Браншът е голям, за разлика от други земеделски сектори, в които механизацията е на максимална степен. В етеричномасления има много заети хора, съответно и приносът към касите на НОИ е голям.

Основните пазари за износ са традиционни – Западна Европа, Северна Америка, Япония, Южна Корея и др. Това са наши традиционни пазари, което не означава, че трябва да останем само там. Арабският свят например, е много деликатен пазар, на който може да се обърне внимание. Конкурентоспособността ни все още е добра, защото има три важни фактора, които уникално се срещат в България – освен наличието на стотици етеричномаслени култури, които виреят тук, разполагаме с университети и за техници, и за технолози. Имаме хора, напълно способни да направят модерно оборудване, и такива, които да работят с него.

- Какви иновации, подобрения или действия могат да допринесат за увеличаване на производствения капацитет и респективно на експортните обеми на етерични масла от България?

- Ще повторя главната си философия – не трябва да оставаме доставчици на суровина. Ако спрем на това ниво, можем да бъдем заместени от всяка държава, която започне да произвежда по по-интензивен начин някое от традиционните ни масла. Усилията ни трябва да са в посока отглеждане на нови култури, усъвършенстване на дестилационни, екстракционни, ректификационни и други практики, създаване на продукти, подходящи за крайния потребител, например етеричномаслени блендове, козметика, хранителни добавки.

Оптимист съм, защото има първи разговори с колеги от сдружението „Дестилирано в България“ по темата, има разбиране за нуждата от тази промяна, която се надявам да започне скоро.

***

VI годишен форум ,,Отговорно производство и търговия“ ще се проведе на 28 март от 9.30 часа в Capital Fort. Направете своята регистрация за присъствие в залата тук. 

Ексклузивен партньор: Kaufland.

С подкрепата на: Нестле България,

Имиджов партньор: ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД.

Институционални партньори: БСК, Сдружение ,,Храни и напитки България“, ИАНМСП, Френско-Българска търговска и индустриална камара; Нидерландско-Българска бизнес асоциация; Българска търговско-промишлена палата; Германо-Българска индустриално-търговска камара.

Медийни партньори: БНТ, dir.bg, AGROTV.