Очертава се годишен бюджетен излишък за първи път от 2008 г.

През 2016 година се очаква за пръв път след 2008 г. салдото по Консолидираната фискална програма (КФП) да бъде положително, което представлява значително подобрение спрямо първоначалната фискална цел в държавния бюджет за 2016 г. - дефицит в размер на 2 на сто от прогнозния БВП, съобщават Министерството на финансите.

Салдото по КФП на касова основа към края на ноември 2016 г. е положително в размер на 3,465,1 млрд. лв. За сравнение, за същия период на 2015 г. беше отчетен дефицит по КФП в размер на 406,4 млн. лв. (0,5 на сто от БВП), което означава, че като относителен дял в БВП бюджетната позиция се подобрява с 4,3 процентни пункта. Факторите за подобрението на бюджетната позиция продължават да бъдат по-високите приходи и по-ниското усвояване на капиталовите разходи.

Подобрението от страна на текущото превишение на приходите над разходите по сметките за средства от ЕС върху салдото по КФП е значително, като излишъкът по европейските средства е в размер на 1,9 на сто от прогнозния БВП.

Фискалният резерв към края на ноември е в размер на 14,3 млрд. лв., в т.ч. 12,6 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,7 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Ако към тази сума се прибави и вземането по заема към Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ в размер на 1,675 млрд. лв., фискалните буфери във фискалния резерв биха се увеличили до близо 16 млрд. лв.

 На база на тези данни може да се обобщи, че наличният безпрецедентен по размер ресурс в обхвата на фискалния резерв гарантира буфер в случай на непредвидени шокове, което минимизира рисковете за негативно развитие на показателите по държавния дълг в средносрочен хоризонт. Поради тази причина с рамката на Закона за държавния бюджет за 2017 г. не се предвижда нова емисия на международните капиталови пазари през 2017 г., като падежиращите в юли 2017 г. 5 годишни облигации, емитирани през 2012 г., в размер на 1,86 млрд. лв. ще бъдат изцяло обезпечени за сметка на наличен ресурс във фискалния резерв. В резултат на тази стратегия външният дълг на страната ще отчете спад в номиналния размер и относителния дял на дълга към БВП към края на 2017 г., което ще се случи за пръв път след 2008 г.

Основната част от набавения ресурс с успешно проведените през 2015 г. и 2016 г. емисии дълг, остава на разположение във фискалния резерв, като в средносрочен план ресурсът може да бъде използван за погасяване на дълг, допълват още от МФ. Политиката по управление на държавния дълг през 2016 г. е допринесла за запазване на водещата позиция на България с най-ниска задлъжнялост сред 28-те страни-членки на ЕС. Съгласно последните публикувани тримесечни данни от Евростат през октомври 2016 г., стойността на показателя консолидиран дълг на сектор "Държавно управление" към БВП възлиза на 29,4 на сто, което нарежда страната ни на трето място, само след Естония (9,7на сто) и Люксембург (22 на сто). Това ниво е не само далеч под горния праг на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 на сто, но и значително под средните нива за страните в ЕС-28 и ЕС-19, които съответно са 84,3 на сто и 91,2 на сто. В края на 2016 г. се очаква номиналният размер на държавния дълг да възлезе на 25,8 млрд. лв., при предвиден в Закона за държавния бюджет максимален размер на дълга в края на годината до 26,6 млрд. лв.

Благодарение на водената макроикономическа политика през последните две години, България покрива числовите критерии за членство в еврозоната, посочват от финансовото министерство. Били са предприети стъпки за подготовка на страната за бъдещото й членство в еврозоната както на експертно, така и на политическо ниво. В експертен план е започнало изготвянето на анализ на ползите и разходите от приемането на еврото в България. В политически план са били проведени неформални разговори за осигуряване на политическа подкрепа от европейските партньори за скорошно приемане на страната в Европейския валутен механизъм 2.

Повече подробности можете да намерите ТУК.