Велико Търново с рекордна заетост сред активното население. София изправена пред стагнация на пазара на труда

Авторите на изследването специално отбелязват: "Интересен е случаят с Велико Търново, която през последната година поставя абсолютни рекорди в заетостта за България – заетост над 80% от активното население е рядко срещано явление в икономическата история като цяло – но засега е трудно да се прогнозира до каква степен областта ще успее да запази тези равнища." От друга страна, водещите икономически центрове надминават 70% заетост за последните 6 до 8 тримесечия. На фона на все по-голямото търсене на работна ръка няма изгледи този коефициент да започне да намалява, освен в случай на значителна икономическа криза, за каквато поне понастоящем няма индикации.

Друг интересен факт за отбелязване е разнопосочната динамика на заетостта по пол в някои области, особено в Сливен, Габрово и Кърджали, като броят заети мъже расте, а жените намаляват. Доскоро тенденцията беше обратната.

Към края на 2019 г., регистрираните безработни в страната са малко под 195 хиляди души. Разпределението им по области е доста по-равномерно от това на заетите, но въпреки това водещите икономически центрове имат и най-много безработни лица, най-вече заради чувствително по-големия размер на работната си сила. Най-голям брой безработни към момента има в област Благоевград, въпреки относително по-малкия размер. Причината е свиването през последните години на два отрасъла, които доскоро бяха водещи за местната икономика – производството на дрехи и производството на тютюневи изделия.

В 7 области на страната безработицата все още не е намаляла под 10% от населението в активна възраст по данни от края на 2019 г. В София равнището на безработица пък е паднало под „санитарните“ 2%, което е знак за начало на стагнация на пазара на труда и затруднена трудова мобилност, предупреждават авторите на изследването. В повечето области делът на безработните е между 5 и 10%, което от своя страна сочи към бъдещ потенциал за разрастване на заетостта в тях през следващата година-две. По-трудно би било това в областите, които имаха най-агресивната експанзия последните няколко години – Варна, Стара Загора, Габрово, където безработицата постепенно намалява.

Най-важният фактор, който предопределя динамиката на пазара на труда в областите на България са образователната структура и характеристиките на притежаваните умения на населението  в работоспособна възраст.  Образователната структура категорично се отразява на способността на областите да създават нова заетост. Отново София е начело и "води с много" пред всички останали области по общ дял на висшистите в работната сила като в същото време има и най-малък дял на ниско образованото население. С дял на висшистите от под 20% са 6 области, и освен София-област нито една от тях не е сред постигналите особено добро състояние на пазара на труда през последните години.

Графиката представя разпределението на трудоспособните (25-64 години) по най-високо завършено образование, 2018 г. /Източник: НСИ

[[{"fid":"348264","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":793,"width":890,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Цялото изследване можете да прочетете ТУК