"Директор по първите впечатления" - какво стои зад инфлацията на длъжностите

Как престижните имена маскират една непрестижна реалност

Когато влезете в непознат офис, за да се срещнете с някого от служителите му, почти сигурно се приближавате до човек, който седи зад голям плот, и вие вярвате, че това е администратор. Но в някои институции зад този образ ви очаква не по-малко важна фигура – „лоби-посланикът“.

Ако това ви се струва абсурдно, издишайте. Много компании вече наемат "директор по първите впечатления", чиято работа е да посреща всички посетители на гишето във фоайето на офиса - почти същото като рецепционист. В Hudson Yards, сграда със смесено предназначение в центъра на Манхатън, обявите за работа казват на кандидатите за тази позиция, че отговаряйки на въпросите на посетителите, те трябва да „формират опит“. Ако мислите, че питате къде е тоалетната, всъщност получавате натрупан опит като говорите с посланик на марката и компанията, които стоят зад него.

Има съвсем разбираеми причини за инфлацията на длъжностите. Когато парите не са достатъчни, красивото име е евтин начин да признаете нечии усилия. Нещо повече, престижно звучащата позиция не е просто красива дрънкулка -  тя може да добави привлекателност към общия пазар на труда. Ако позицията не е престижна, преименуването й може да намали стигмата и да сигнализира, че работодателят я приема сериозно. И ако тя е насочена към външна комуникация, тогава едно по-звучно име може да насърчи клиентите за по-активни контакти.

Инфлацията на длъжностите обаче създава и проблеми. Резултатите могат да бъдат и забавни. „Мениджърите по чистота“ трябва да са обсебени от почистването, а дали „дизайнерите по сандвичите“  е задължително да са обсебени от изкуството? Но след като инфлацията на длъжностите стане обичайно явление, е трудно да я спрете. Ако „лоби- посланикът“ е на почивка, вероятно във фоайето вече ще ви посрещне „лоби-министър“ А как ви звучи вместо погребални агенти – „режисьори на последни впечатления“?

Стойността на надутите имена бързо се обезценява. Старшият вицепрезидент е среден мениджър, помощник-вицепрезидентът е завършил университет преди три години, а помощникът на помощник-вицепрезидентът току-що е научил азбуката. Необходимо е да се добавят все повече думи, обозначаващи старшинство. „Старши изпълнителен вицепрезидент“ – тази титла нямаше да съществува, ако не беше масата вицепрезиденти с по-ниски рангове. За да се откроите от тълпата, трябва да измисляте нелепости.

Но комичността и объркването не са най-големите проблеми. Ако позицията на един човек бъде наречена по-престижна, това лесно може да предизвика недоволство сред останалите членове на екипа. А нелепо разкрасените вакантни длъжности могат да повлияят негативно на кандидатстването и наемането на хора. Анализ на набирането на персонал за технически специалисти, извършен от софтуерния разработчик Datapeople, показа спад в дела на кандидатите жени, защото названията на длъжностите стават по-странни. Пресилено ярките наименования на длъжности могат да отблъснат добрите кандидати.

Инфлацията на длъжностите най-често се свързва с определени видове заетост. Но има и по-малко видим вид инфлация, която се стреми да преименува цели групи от хора. Например, има много добър термин за купувач на вещи - "потребител". Но за много компании не е достатъчно просто да вземат парите на хората. Те искат сериозни отношения.

И вместо нормалния термин „потребител“, компаниите, нежелаейки да звучат прекалено делово, използват преувеличената формулировка „гости“. Това може да има смисъл за посетител на „Дисниленд“, но звучи много странно, ако някои виси на опашка на касата в магазин - хората се опитват да го напуснат възможно най-бързо и да не останат тук за цял живот. „Участник“ е друга фалшива дума. Никой дори не пита, а дали Amazon ще откаже да вземе годишна такса за безплатна доставка, ако "участник“ внезапно подаде такава заявка.

Но най-лошото в тази категория са определенията, които работодателите използват по отношение на служителите. Наричането им „колеги“ или „членове на екипа“, а не „служители“ или „персонал“ е обичайна тактика. Хората, които работят в магазините на Walmart, са известни като „съдружници“. И продавачите в Starbucks също са „партньори“, защото, както се казва на уебсайта на компанията, „всички сме партньори в нашия споделен успех“. Технологичните фирми са обсебени да избегнат евентуално засягане на своите служители. След преименуването на една от социалните мрежи беше обявено, че оттук нататък нейните служители ще бъдат „приятели“ .

Целта зад подобни формулировки е ясна - да се създаде усещане за общи усилия и да се маскира студената реалност на корпоративната йерархия. Но този външен вид е много по-лесен за поддържане, когато нещата вървят добре. И когато една и съща социална мрежа уволни повече от 11 000 свои „приятели“, това изглежда малко неприветливо. А Starbucks не иска "партньори",за да се обедини с някой друг. Известна инфлация на имената на длъжности е простима. Но, както в реалния живот, тя може да излезе  извън контрол.

Източник: The Economist