"Рамо до рамо..." не винаги означава чувство за принадлежност

Чувството за свързаност и принадлежност – това са основни човешки потребности, независимо от професията или мястото на пребиваване. От еволюционна гледна точка, принадлежността към група повишава сигурността и мозъците ни са настроени за това. Изследванията показват, че чувството за принадлежност засяга когнитивните процеси, както и физическото и емоционалното здраве и благополучие. Когато хората се чувстват свързани с нещо по-голямо от тях самите, те са доволни и вършат по-добра работа, като помагат на общата организация да постигне целите си.

Не е изненадващо, че едно от най-честите опасения относно гъвкавият график на работа е, че тя

разрушава културата на компанията и способността на нейните служители да общуват помежду си.

Много шефове се опасяват, че без чувство за връзка и съпричастност, ще пострадат творчество, иновативността и сътрудничеството.

Безпокойството относно чувството за свързаност и принадлежност е обосновано, но има и разумен въпрос: наистина ли срещите в офиса помагат за укрепването на тези връзки? Всъщност изследванията показват обратното: гъвкавият график на работа е важен инструмент за подобряване на чувството за свързаност и принадлежност.

По време на пандемията повечето служители бяха принудени да работят извън офиса. Допитване на Future Forum установи, че чувството за принадлежност и другарство сред служителите всъщност значително се е увеличило през това време. Служителите с гъвкаво работно време отбелязали по-голямо чувство за принадлежност (+36%), както и по-висока удовлетвореност от работата (+50%).

Има опасения, че креативността и иновативността ще пострадат, ако не прекарваме определено време заедно в офиса, но това също е част от разпространено и не винаги вярно мнение. В действителност

мястото на работа на човек има малък ефект върху творческия компонент на екипа.

Това, което наистина влияе върху креативността, е психологическата безопасност - дали човек чувства, че екипът е готов да поема рискове, дали му е удобно да помоли за помощ. Важно е да се отбележи, че нищо от това не е свързано с мястото и работния график.

Нещо повече, предположението, че престоят заедно в офиса засилва чувството за свързаност, пренебрегва важен факт -  традиционната офис култура не винаги подхожда за всеки. Въпреки че някои хора предпочитат този формат, офис културата не насърчава взаимодействието и креативността еднакво за всички. Нека да разгледаме най-често срещаните мрежови позиции в традиционното офис пространство:

• Срещи. Те се превърнаха в истински проблем за служителите на всички нива. Те изсмукват енергия и креативност, не вдъхновяват и пречат на хората да вършат важна работа. Познавате хора или може би вие самият сте от онези, които трудно понасят динамиката на конферентната зала. Може би това е интроверт, чиито идеи и мнения се заглушават от силните гласове в помещениетоу и нещо такова става от звуците на компютъра по време на видео разговор. Или пък това е младши служител, който не желае да говори пред по-старшите си колеги. Или пък това е човек, който наскоро се е присъединил към компанията и все още не е намерил опорната си точка. В много екипи и отдели, разговорите са доминирани и водени от едни и същи хора. А това е така не по причина, че те винаги предлагат по-добри идеи и позиции...
• Столовата. Къде да седна? С кого да седна? Трябва ли да седя отделно или просто да занеса храната си на моята маса? Докато храненето заедно се смята за чудесен начин за изграждане на взаимоотношения, за някои, като новоназначени, срамежливи хора или такива, които се отделят от групата, това води до чувство на отхвърляне, а не на принадлежност. „Беше толкова глупаво, но се чувствах като в гимназията, и то не в най-добрия смисъл на думата“, разказва една служителка случай как по време на обяд в нова компания се огледала и осъзнала, че е една от малкото цветнокожи в помещението.
• Щастливи часове. За по-малко общителните хора такива събирания, често срещани в много компании, предизвикват чувство на безпокойство, а не на задружност. Един служител, възстановяващ се от алкохолизъм, се оказал уплашен от седмичните сбирки на по бира в отдела. Същото се случи и с наскоро забременели служителки, които трябваше да отговарят на въпроси, за които все още не бяха готови, като например, защо не пият по време на общите вечери на отдела. Много хора харесват подобни събития, но има и такива, които не споделят общия ентусиазъм.

Ние не изтъкваме тези аргументи, за да ви накараме да спрете изцяло да провеждате такива срещи или да започнете постоянно да предпазвате хората си от всякакакви потенциални неловкости или дискомфорт. Изтъкваме тези примери, за да зададем въпроси. Защо при планирането на такива събити, вие сте сигурни, че те наистина насърчават връзките между хората? Между кого се създават тези връзки и за чия сметка? Може би има по-добри начини, които достигат до повече хора, а не само до онези, които са по-шумни, по-екстровертни, по-солидни и по-лесни за вписване в обществото?

„Да, събирането способства за създаването на връзки, но е тук е замесена и властта“, казва Прия Паркър, автор на The Event Master. „Като се преструвате, че динамиката на властта не съществува, вие ще станете по-малко умел участник в срещите.“

Всяко от споменатите по-горе положения -  от съвещание до неформална среща,

това е възможност за коригиране на контакти и връзки. Или, напротив, създаване на нова ситуация,

в случай, че връзката е прекъсната. Разликата е в намерението, с което се планират и изпълняват мероприятията. Важно е това намерение, а не как протича срещата. Освен това местата, с които най-много сме свикнали, далеч не са единствените, където се зараждат връзки и контакти.

Връзките, контактите и приндлежността са важни компоненти. Но ако компаниите и служителите наистина вярват, че това са най-важните елементи от тяхната култура, то, за ги убедите е необходимо много повече от едно офис помещение.

Източник: The Muse

Превод и редакция: Стоян Сираков