Силата на отхвърлянето

През втората седмица на януари и тримата ми клиенти, с които работя като фрийлансър ме напуснаха. Почти за една нощ месечният ми доход падна рязко от 5000 долара до нула. Фактът, че и тримата си тръгнаха по едно и също време, изглеждаше обидна случайност. Да не разкрасявам - изглеждаше така, сякаш ме отхвърлиха и низвергнаха.

Отхвърлянето наранява твърде дълбоко, независимо дали е станало при дребно неудобство или при голям инцидент. Ние се стремим към процъфтяващи възможности, а в замяна получаваме бодилите на отхвърлянето. А техните убождания причинява големи душевни страдания.

Сам по себе си отказът не бива да се приема за негативено явление по своята същност. Само личната интерпретация определя дали той ще стане възможност или препятствие. След внимателно преосмисляне, въпросната загуба на трима клиенти се превърна в едно от най-добрите събития в живота ми.

Защо отказът причинява болка

Мъчителният срам и смущението, които причинява отхвърлянето, не могат да бъдат подценени. Изследвания с функционален магнитен резонанс томография, показват, че чувството на отхвърляне е свързано със същите невронни пътища, които стимулират физическата болка. Друго проучване установи, че приемането на Tylenol намалява емоционалната болка, която причинява отхвърлянето. Може би, когато получите такова ужасно съобщение като „трябва да поговорим“, си струва да вземете няколко хапчета. (Шега.)

Като оставим настрана научните изследвания, в нашата популярна култура  провалът и отхвърлянето се разглеждат като двете страни на една и съща монета. Ако не сте получили очакваното повишение, ще кажете на колегите си как шефът ви е "отказал" или как сте се "провалили".

Ние си мислим, че това се е случило, защото нещо не ни достига. Ето защо ние зацикляме при отказ – това дава повод на егото ни да мислим натрапчиво за себе си. Не бях ли достатъчно умен? Защо тя получи повишение, а не аз?

Приемайки отхвърлянето лично, вие възпрепятствате собствения си растеж.

Отказът – това е възможност за размисъл, знак за растеж или индикация за успех. Но нашата рефлекторна интерпретация на отхвърлянето го обгръща в негативизъм.

Например, когато си кажем, че...

• Отхвърлянето трябва да се избягва → Ние предварително се отхвърляме. Наистина ли успяваме да отклоним удара? Но това означава, че се отхвърляме предварително – не изпращаме автобиографии, не предлагаме нови инициативи или не каним някого на разговор. Така дори не им даваме шанс да кажат „не“.
• Отхвърлянето се случва → Светът е срещу нас. Ако смятаме, че отказът е несправедлив, ние се чувстваме като жертви. Но животът не се стреми умишлено да ни нарани - той е напълно безразличен. Този неутрален манталитет е ключов фактор, който ни помага да продължим да поемаме рискове.
• Провалът – това е завинаги → Ние спираме да се опитваме. Като си казваме, че винаги ще бъдем отхвърляни, ние блокираме достъпа до подобни възможности в бъдеще. Но това не означава, че ако получите отказ при една конкретна възможност, като вашата мечтана работа, например, вие сте пропуснали шансовете си завинаги.

Защо отказът има малко общи неща с вас

Трудно е да не приемаш лично, когато те отхвърлят. Важното е да овладеете емоциите с помощта на ума. Ето три причини, поради които отхвърлянето обикновено не е толкова лошо, колкото изглежда.

1. Това е метод на комуникация

Като оставим настрана емоционалната болка, отхвърлянето предава послание. Блогърът Ейми Танг обяснява за какво става дума: „Това е просто информация за съвместимостта между вас и това, което ви е отказано.“

Какво да правим с тази информация? Е, зависи от вас. Но по номинална стойност отказът е просто информация за съвместимост. Вземете изявлението на Масачузетския технологичен институт /MIT/защо въвеждат отново тестовете SAT и ACT след кратка пауза – „проучване установи, че стандартизираните тестове точно предсказват академичното представяне на студентите от Масачузетския технологичен институт“. Ето какво казват те за тези промени:

„Когато говорим за оценка на академичната готовност за постъпване в Масачузетския технологичен институт, нямаме предвид вашия академичен потенциал или вътрешна ценност като личност. Под това трябва да се разбира нашата увереност, че в дадения конкретен момент на вашата образователна траектория, вие ще се справите добре с трудните тестове по математика и природни науки, които нашето изключително образование изисква.“ Така че ако MIT не ви приеме заради резултатите ви от SAT/ACT, това дава проста информация: количеството на вашите умения не отговаря на изискванията на институцията. Нито повече, нито по - малко.

2. Вашето вътрешно повествование е погрешно

В нашето съзнание, светът се върти около нас. Ние филтрираме всяко взаимодействие през нашата лична гледна точка. Ако някой ви отхвърли, това трябва да означава, че си мисли лошо за вас. Но ето ви новина - ние нямаме представа какво мислят другите.

Авторът на книгата „101 есета, които ще променят вашето мислене“ Бриана Уист, обяснява: „Ние предполагаме, че хората мислят по начин като нашия, защото нашето вътрешно повествование на истории и процесът на възприемане на света, е всичко, което знаем.“ А в крайна сметка се случват милиони неща, които ние не виждаме. Става така, че не са ни наели на работа. Но ние няма как да видим, че компанията е намерила вътрешен съкандидат, с когото са работили повече от седмица. Ще видим известието в телефона си или на компютъра „Прочетено в 20:52 ч.“. Но няма как да видим, че събеседникът ни шофира и заради това няма как да отговори.

3. Отхвърлянето засяга само част от нашата личност

Отхвърлянето ви принуждава да направите преглед на вашата самооценка. Но то засяга само малка част от нашата личност. Да кажем, че предлагате нова инициатива на работа и шефът я отказва. Но това измерва и оценява вашата идея, а не цялата ви присъща стойност като личност.

Как да се научим да приемаме отказът като възможност, а не като препятствие

При внимателна оценка и преосмисляне, отказът се превръща в едно от най-конструктивните неща, които някога сте изпитвали. Дори ако сте загубили трима редовни клиенти за седмица, както вашата покорна слуга.

Възприемайте отказа като признак за растеж

Наскоро отказвали ли са ви нещо? Страхотно! Това е знак, че напредвате в живота. Ако не бъдете отблъсквани от време на време, промяната ви се измъква и оставате в застой.

Помислете как отказът сигнализира за търсене на нови възможности. Светът няма да ви ги даде на сребърен поднос - трябва да направите крачка и да ги потърсите.

Когато трима от клиентите ми напуснаха, реших да работя на предплатени договори. Като фрийлансър търсех стабилен доход и предварителното плащане беше фантастичен вариант. Разбира се, нищо не излезе. Но това беше знак, че експериментирам с нещо ново, търся нещо, което да задоволи мен и нуждите на моя бизнес.

Да не говорим, че отказът е принак на здравословна съпротива. Например, ако хората отхвърлят тарифите ви за услуги, това е индикатор, че тарифите ви са идеални. На вас не ви е нужно да се харесвате на всички.

Разглеждайте отказа като възможност за обучение

Няма да го забележите веднага, но отказът е богата възможност за обучение. Използвайте го за събиране на данни за конкретна ситуация. Да приемем, че сте по средата на търсене на работа и сте изпратили автобиографията си на 20 компании, но сте получили отговор само от една. Какво ще стане, ако вместо да се съкрушавате от невърнатите обаждания, коригирате автобиографията си? Ще се промени ли резултатът? Отнесете се към отхвърлянето като към съвкупност от данни, направете необходимите корекции и след това продължете с експеримента.

Отхвърлянето е възможност за усъвършенстване. Всичко започва с въпроса: "А защо не?". Не, това не означава да сте обсебени от желанието да промените нечие мнение. Напротив, опитайте се да разберете причината, за да я използвате в бъдеще.

Отхвърлянето ми се отрази добре

След като трима клиенти ме оставиха на произвола на съдбата, направих крачка назад и анализирах ситуацията. По това време бях на ръба на срива. Работех по 10 часа на ден и това разбираемо се отрази върху междуличностните ми отношения. Когато бях отхвърлена, отначало се появи чувство на срам, а след това се появи друго чувство - на облекчение.

Взех си няколко седмици почивка, за да възстановя силите си и да дойда на себе си. След това попитах клиентите какво се е случило. Оказа се, че не е нищо лично: на единия му бяха намалили бюзжета, другия имаше резки промени в бранда си, а третият - нов персонал. И дори ако беше лично - да речем, отрицателен отзив  за работата ми - пак щеше да е възможност да подобря дейността си.

Бившите клиенти не бяха показател за моята вътрешна самооценка. Но този отказ ми даде възможност за нова адаптация, привличане на нови клиенти и така необходимата почивка.

Лидия Дишман,  Fast Company

Превод и редакция: Стоян Сираков