4 урока от последната финансова криза

Едно древно китайско проклятие гласи „Живей в интересни времена“. Ние не може да се оплачем от липса на големи възходи и падения през нашия живот. Едно от събитията, което засегна почти всички стани по света беше финансовата криза от 2008 година. Тогава милиони хора останаха без работа, загубиха домовете си или спестяванията си. Сега, 10 години след фалита на инвестиционната банка Лемън Брадърс, отново се заговори за криза. Никой не знае кога точно ще настъпи тя, но за да се подготвим максимално добре за следващия спад на цените на активите, в тази статия съм синтезирал 4-те урока, които аз научих от последната голяма рецесия.

1. Кредитите (не) са за всеки

В годините преди кризата работех като кредитен експерт в две банки у нас и станах свидетел на най-масовото теглене на кредити. Разбира се, имаше солидни предпоставки за това. България вече беше станала член на НАТО и имахме дата за присъединяване към ЕС. Заплатите вървяха нагоре, цените на имотите също, а доходност от 100% на година в акции или взаимни фондове не изненадваше никого. Златни времена за да вземеш заем и хората се възползваха от това. Теглеха се кредити за всичко (буквално) – от битова техника, почивки, ремонти и автомобили до жилища. Не бяха рядкост и заемите за инвестиции.

Почти никой не си правеше сметка как ще връща заема и че той е 60% или 70% от неговия доход. Когато им задавах въпроса „Не ви ли е висока вноската?“, най-честият отговор беше, че получават едни пари в плик към заплатата и че тя със сигурност ще расте в следващите години. Всички помним какво се случи през 2008 и годините след нея. Хиляди хора загубиха жилищата си, защото останаха без работа и доходи, а лихвите по кредитите се повишиха. Други свиха драстично потреблението си, за да могат да плащат вноските си по заемите. Урокът от за мен беше ясен – да тегля кредит само за инвестиции, които могат да ми донесат по-голяма доходност от лихвата по заема. Също така, месечната вноска да е малка част от моя доход и да не взимам повече от 50% от цената на актива.

2. Цените на имотите не растат вечно

Вторият урок, който научих е свързан с предишния и той е, че недвижимите имоти са добра инвестиция, но те също се влияят от икономическата ситуация в една страна или регион. В годините преди кризата от 2008 имаше огромен балон в цените на недвижимите имоти. Всеки, който беше построил колиба за куче преди това, стана инвеститор или строител и започна да продава апартаменти на зелено, привлечен от бързата печалба и огромната възвращаемост, която предлагаха имотите. От друга страна, купувачите си мислеха, че цените ще растат вечно и не трябва да изпускат добрата сделка, защото в един момент имотите ще свършат.

Когато балонът се спука, всички разбрахме, че играта си има правила и икономическите цикли важат и за пазара на недвижими имоти. Оказа се, че има разлика от имот до имот, като качество, локация, доходност от наем, възможност за ръст на цената и много други фактори. С две думи, нещата си дойдоха на мястото. В тази еуфория някои спечелиха, но мнозинството загубиха, или поне си купиха жилища на доста завишени цени. При следващата финансова криза ще стане същото. Да не го забравяме.

3. Диверсификацията е лесна само на думи

Ние непрекъснато си говорим за разпределение на инвестициите и да не слагаме всички яйца в една кошница – това е лесно да се каже, но трудно да се реализира на практика. Последната финансова криза ни показа ясно, че няма защитени активи. Тя започна от имотния пазар в САЩ, но бързо се прехвърли в инвестиционните банки и фондовата борса, като всичко това се отрази и на реалната икономика. Това доведе до по-ниско потребление, приходите на бизнеса намаляха, а цената на много стоки се понижи.

За разлика от други кризи в миналото, тази излезе извън рамките на САЩ и засегна почти всички страни по свата, включително и България (колкото и да не вярвахме, че това ще ни се случи). Най-много загубиха инвеститорите в акции и свързаните с тях фондове. Големи бяха и загубите на хората, които пряко или косвено влагаха парите си в недвижими имоти. Почти не остана актив, който да не претърпя загуби, с едно малко изключение – ценните метали. Златото и среброто като най-популярните представители на този клас активи, покачиха своята цена по време на кризата и показаха, че все още хората вярват, че ценните метали са спасителния бряг, когато мечките властват на финансовите пазари. Това ясно ми показа, че има смисъл да имам злато (не физическо, а чрез фонд) в моя инвестиционен портфейл.

4. Не купувай нещо, което не разбираш

Този урок е вечен, но за кризата от 2008 година важи с особена сила. Една от основните причини за нея бяха финансовите магьосници от високите етажи на инвестиционните банки, които „пакетираха“ ипотечни кредити на неплатежоспособни американци в продукти, които представяха за първокласни с нисък риск. След това, служителите и посредниците на финансовите компании ги продаваха на техните клиенти без да знаят какво точно се включва в тези продукти. Така, експертите, на които се доверяваме за нашите финансови дела, се оказаха просто едни продавачи на развалена стока.

Ще ми се този урок да беше научен от хората във финансовата сфера, но за съжаление, това не е така. Все още има служители и посредници, които не разбират продуктите, които продават и убеждават клиентите си, че това е най-доброто за тях. Крият се зад сложни термини и съкращения, които те самите не разбират. Целта е повече продажби, по-високи комисионни и по-големи печалби за сметка на потребителите.

Последната ни защита в този случай сме ние самите. Ако не сме напълно наясно с дадена застраховка, взаимен фонд, пенсионно осигуряване или друга инвестиция, по-добре е да потърсим независимо мнение на специалист или да се насочим към друга възможност. Всеки прави грешки, но ако ги повтаряме, вината си е изцяло наша.

Това бяха 4-те урока, които научих аз от финансовата криза през 2008 година и се надявам да са ви полезни и да не ги учите по трудния начин по време на следващата рецесия. А тя ще дойде рано или късно. По-добре да подготвим нашите лични финанси за нея.

Стойне Василев е независим финансов коуч, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, автор на книгата „Умни пари“, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК).