5 лоши съвета за парите от нашите родители

Мъдрите хора са казали, че не е нужно да възпитаваме децата си, защото те ще правят като нас. За съжаление, моделите на поведение на моите родители са били подходящи за съвсем друга среда от настоящата, и голяма част от съветите им са неприложими за живота през 21 век. Това важи с пълна сила и за парите и личните ми финанси. Ето 5 лоши съвета от нашите родители, които е добре да заменим с по-адекватни.

1. „Учи, мама, за да не работиш“

Като малък не разбирах какво точно означава този израз, но когато разбрах, се почувствах доста объркан. Тази „мъдрост“ идва от близкото ни минало, в което завършването на висше образование е гаранция за намирането (уреждането) на служба в някоя канцелария, в която има поне още 20 души, а работа е максимум за един-двама. В противен случай, ще попаднеш в някой завод, фабрика или на полето, а там си има доста физическа работа.

България е вече член на ЕС и НАТО, има демокрация и пазарно стопанство от над 27 години, но все още има много родители, които дават този съвет на децата си. За тях, не е важно какво и къде ще учат наследниците им, а че ще станат висшисти и ще си намерят работа на топло в някой офис, а още по-добре – в държавната администрация (с малка, но сигурна заплата). При сегашната ситуация, да станеш бакалавър или магистър, е въпрос само на свободно време и малко пари. По тази причина само под 30% от завършилите работят по специалността си. Компаниите имат нужда от инженери, програмисти, бармани, готвачи, лекари и други професии, а най-много учат за икономисти, прависти и психолози.

В сегашната ситуация на пазара на труда, съвсем не е достатъчно да имаш висше образование, и това не гарантира намирането на добра работа. Напротив, все повече работодатели наемат хора с практически умения, а не с теоретични знания. Освен това, скатаването и непрекъснатото пиене на кафе в работно време, е в миналото. Сега се работи много, дори в офисите, а не само във фабриките.

Този съвет бих го заменил с „Учи и практикувай, мама, за да работиш“. Дори да сме избрали да учим висше образование, това не означава, че 4 или 5 години трябва да правим само това. Причината е ясна – ще получим знания от преди минимум 15 години, които ще трябва да приложим след няколко години. В сегашната ситуация, знанията остаряват за 6 до 12 месеца. Да не говорим, че системата в българските университети е такава, че дава минимум практически умения.

2. „Парите за наем са хвърлени на вятъра“

Всеки от нас е чувал този съвет от родителите си. „Купи си най-накрая жилище, а не хвърляй парите на вятъра. Досега да си изплатил половината кредит за апартамента“. И аз бях в това положение през 2007 година, и добре, че не послушах майчиния съвет. И така, бих попитал всички, които мислят по този начин, когато отивате на почивка на море, дали си купувате хотела или просто си наемате стая в него? Когато искате да отидете до САЩ, дали си купувате самолет или просто наемате една седалка от него за полета?

Всъщност, като длъжници по жилищен кредит с ипотека, ние не сме пълноправни собственици на нашия имот, и банката ще ни го вземе, ако закъснеем с някоя месечна вноска. Ако това се случи, ще сме хвърлили наистина много пари на вятъра. Освен това, всеки месец „отлитат“ големи суми за лихви по заема, застраховки, по-големи ремонти, данъци, като трябва да си платим дори вписването на ипотеката в полза на банката. Ако искаме да продадем жилището си и да си купим друго, ще трябва да питаме също финансовата институция и тя трябва да даде съгласието си. Дори преместването да е възможно, това е свързано с много допълнителни разходи и време, особено, ако пазарът е в застой и не се намират лесно купувачи.

Като вземем предвид всички тези фактори, нека не бързаме да слушаме нашите родители, а да преценим дали няма да се местим в близките години, дали работата ни е относително стабилна, какви са условията по жилищните кредити и как ще се променят в бъдеще, какъв е пазарът на имоти в съответния град, няма ли да е по-изгодно да живеем по-наем и да инвестираме разликата до месечната вноска по кредита, и много други.

3. „Бягай от кредитите, те са лошо нещо“

Като стана въпрос за банковите заеми, според моите родители, трябва да бягам от тях като дявол от тамян. Ако погледнем по-общо на този съвет, те са ми казвали, че не е хубаво да дължиш нещо на някой друг. Явно добре са ме възпитали по тази тема, защото като малък (а и сега донякъде) не обичах да взимам неща назаем. Обратното също е вярно – не се разделям лесно с мои вещи и избягвам да давам пари на близки и приятели.

Светът около нас обаче се променя и все по-често ще взимаме вещи под наем, вместо да си ги купуваме – от автомобили, през ръчни инструменти, до офис техника и софтуер. По отношение на кредитите също настъпват големи трансформации. Има все повече компании, които са склонни да ни дадат пари назаем при все по-добри условия. Банките също предлагат все по-гъвкави и изгодни решения, когато ни трябват пари. Ако вземем конкретната ситуация в България през 2017 година, лихвите по кредитите са на исторически най-ниските си нива и може да ползваме парите на другите, за да финансираме наши проекти, които да ни донесат много по-висока доходност.

4. „Дръж си парите в банка и живей от лихвите“

Това не е просто съвет, а една от най-старите български мечти – да имаш 1 милион лева в банка и да си живееш от лихвите. Ако преди години това е имало някакъв смисъл, то при лихви по депозитите от 0.05% на година, ние ще получаваме точно по 42 лева на месец от нашия милион. Можете ли да живеете с тези пари? Едва ли.

За всеки 100 лева, ние губим по 3 лева на година, ако държим парите си на банков депозит. Тези разходи са свързани с банковите такси и комисионни, както и с инфлацията. За съжаление, няма продукт, който да има по-висока доходност, но да има същите (или подобни) държавни гаранции. Това е и причината да има над 46 милиарда лева на домакинствата в банките.

На никой не препоръчвам да си извади всичките пари от банката и да ги вложи в някаква рискова инвестиция, защото не е сериозно и ще навреди на финансите ни. Колкото и старомодно да звучи, е добре да знаем в какво точно си влагаме парите и да повишим финансовата си култура за начало. Моите статии в Мениджър са една добра основа, върху която може да се надгражда

5. Да не се минеш (и да не настинеш)

Това е най-големият страх на всеки българин и родителите ни са го включили в системата си на възпитание. За съжаление, това много често означава да се опитваме да се правим на тарикати и да минем „тънко“, като не си платим пълната цена за получена услуга, или да търсим непрекъснато безплатни неща. Но, безплатен обяд няма, както са казали американците, както и че единственото безплатно нещо е сиренето в капана за мишки. По-склонен съм от моя опит да се съглася със задокеанските ни братя, отколкото със съветите на родителите ми.

Ние не осъзнаваме, че ако получаваме нещо без пари, все някой е платил и този, който ни дава „безплатните“ неща, защитава неговите интереси. Нещо като „Който плаща, той поръчва музиката“. „Безплатна кредитна карта към жилищния заем“, „Без такса за първата година“, „Купи 2, вземи 3“ и други примамливи предложения са просто едно малко парче сирене в големия финансов капан на продавача. Не го съжалявайте, той си е включил и „безплатните“ продукти в цената.

Съвременният полезен съвет е да търсим качествените решения и да си платим пълната цена за тях, за да имаме след това претенциите, ако нещо не е както трябва.

Има ли други не чак толкова добри съвети за парите от нашите родители?