Бъдещето на сградите

• Устойчивата система за енергийна ефективност на сградите у нас зависи от начина, по който се харчат обществени средства, от познаването на технологиите и от правилата за строеж.
• Обновяването на сградите спестява средства от енергийни разходи. Тези спестявания трябва да се трансформират в инвестиция в самото обновяване.

Любимата ми напоследък Facebook група е „Архитектурни извращения“. Там прелива от недомислени архитектурни и конструктивни абсурди. Проблемът е, че това не са единични случаи. Накъдето и да погледне човек, ще види недопустими издевателства над така наречената „кота корниз“ – линията, от която би трябвало да започва покривът. У нас от кота корниз не започва покрив, започват строителни кошмари, които не попадат в никаква представа за нормално строителство. Огледайте по-старите сгради – ще видите хилядите нашенски своеволно остъклени балкони, които един с един не се връзват, и самостоятелно изолирани апартаменти. Не съм виждал такова чудо в никоя държава.

Българската фавела архитектура и преустройство цъфти и процъфтява. Расте, загрозява и не спира. Тласка енергийната консумация нагоре и създава проблем на националната електроенергийна система. Щом падне температурата навън, електрическите печки из цялата страна се надуват, за да топлят зле изолирани жилища. България трябва да поддържа значителни електроенергийни мощности заради лоша изолация. Лошата къща е и основен фактор в замърсяването на въздуха, който дишаме.

Ако искаме да не говорим за Европейския съюз като за нещо далечно, трябва да променим сградите си. Но как?

България направи един опит за индустриално саниране, така наречената Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, или просто казано – Програмата за саниране. Опитът беше полууспешен. Успешен, защото подобри състоянието и облика на около 2 хил. многофамилни сгради. Полу, защото не създаде устойчива система за дългосрочно обновяване на сградния фонд.

България похарчи 2 млрд. лв., но единственото, което научи, е, че това не е начинът. Кой обаче е той? Въпросът опира, първо, до начина, по който се харчат обществени средства, второ, до начина, по който се усвояват уроци, и, трето, до правилата за строеж и обновяване.

Първо, харченето.У нас се е наложила андрешковско-ганьовската нагласа към обществените средства. Ако някой плаща, да плаща. Ако може да не платиш, защо да плащаш ти. Тази нагласа е подкрепена от начините, по които се изразходват публични средства. Съответно двата милиарда свършиха своята работа, но не повлякоха крак.

В следващия тур е задължително публичните финанси да се използват като катализатор за мобилизиране на допълнителни средства. Това не означава собствениците на жилища да дадат по 10% от средствата за ремонта на сградата. Необходима е сложна система за финансиране. Тя трябва да започне вероятно от Министерството на труда и социалната политика и помощите за отопление. Правителството трябва да въведе надеждна система за класифициране на различните форми и категории бедност, да я съчетае с оценка на състоянието на сградния фонд и да реформира системата на така наречените помощи за отоплителния сезон.

Помощите днес са около 500 лв. на жилище за сезон. През 2019–2020 г. Агенцията за социално подпомагане е издала 252 616 заповеди за енергийни помощи. Това са над 125 млн. лв. годишно. Част от тези помощи могат да се трансформират в подкрепа за енергийно обновяване на сградите. Добра категоризация на енергийно бедните е крайно необходима за адекватно разпределение на подкрепата при обновяване на сгради.

Енергийното обновяване спестява средства от енергийни разходи

Тези спестявания трябва да се трансформират в инвестиция в самото обновяване. Повечето хора не могат да извадят 10 или 20 хил. от джоба си, но финансов инструмент, който да прехвърли бъдещи спестявания в разполагаема сума (така нареченият ESCO механизъм) може да спести половината от този разход.

Българинът държи в банките над 60 млрд. лева. Нулевите лихви, банковите такси и инфлацията само топят тези спестявания. Финансов инструмент, който да осигури минимална лихва при влагане в енергийно обновяване, ще вкара тези чезнещи спестявания в оборот.

Подобни и ред други инструменти могат да раздвижат обновяването на сградите и да вкарат в действие милиардите, които са необходими. България разполага с около 200 млн. кв.м жилищна площ. Дълбоко реновиране за България струва около 200 евро на кв.м. (Да достигне сградата до почти нулева употреба на енергия цената би била 350 евро/кв.м.) С други думи, за да бъде реновиран българският жилищен фонд, ще са необходими около 40 млрд. евро.

Тази сума звучи невероятно висока, но разхвърляна в 20 години, би била поносима. Освен това тези пари не са хвърлени на вятъра. Това са пари, инвестирани в работа, производство на строителни материали, заплати, икономика. Това са добри, продуктивни пари. Те обаче няма как да дойдат от обществения джоб. Оттам могат да дойдат 1 млрд., 2 млрд. или, да речем, 4 млрд. евро. Задачата пред правителството, банките и собствениците е как да превърнат този разход в добра и задвижваща икономиката инвестиция. А за Плана за възстановяване и устойчивост въпросът е как със сума от порядъка на 2 млрд. или 3 млрд. евро да се задвижат тези 40 млрд. евро. Възможно е, но изисква усилие, ум и ефективна администрация.

Вторият въпрос са уроците. Сериозен пропуск на първата голяма програма беше, че нищо не беше отделено за анализ и обучение

Така България изпусна възможността да създаде институция, която да притежава, развива и разпространява знание за сградите. Ние днес още не знаем коя технология работи добре и коя не, в коя климатична зона на България какъв тип изолация е необходима, какъв тип отопление, какъв тип охлаждане и каква вентилация. У нас не се проведоха масови курсове за строители, домоуправители и крайни клиенти, които да подпомогнат качественото обновяване и строителство на сградите. Онова, което трябва да се направи сега, е да се подкрепи солидна изследователска и образователна програма, насочена към строители, домоуправители и граждани.

Третата сфера на дейност е регулаторната. България трябва да развие регулаторните изисквания и институции, които да гарантират качество на обновяването и на новото строителство

Подобна дейност трябва да се извършва на национално и местно равнище, в проектен стадий и след приключване на работа. В България най-сетне трябва да се въведат техническите паспорти на сградите, но те задължително трябва да включват дългосрочен план за енергийно обновяване на сградата, включително и бъдеща интеграция на възобновяема енергия. Тези положения трябва да се закрепят законово, за да не зависят от моментни политически прищевки. Подобен закон работи добре в Чехия например. Разумно ще е да се актуализира и законът за климата и в него да се включат конкретни цели за енергийната ефективност и за обновяване на сградите. Такъв пакет от мерки ще може да осигури дългосрочна инвестиционна сигурност и така да се привлекат значително повече средства в процеса на обновление на сградите. Разбира се, всичко това трябва да се съчетае със строги законови норми за облика на сградите, за да започне да намалява изобилното разрастване на строителната грозота.

Обновяването на сградния фонд е грандиозна икономическа задача, която може да повиши ръста на БВП с 1–2% на годишна база

Извършено, както трябва, обновяването значително ще повиши качеството на живот на хората в България, ще направи въздуха по-чист и ще направи средата, в която живеем, по-здравословна. В този смисъл обновяването на сградния фонд е действително трансформационен акт, който ще промени страната.

От това дали трансформационното значение на обновяването на сградите ще бъде най-сетне осъзнато от парламент, правителство и местна власт, зависи много дали след няколко години българите ще започнат да се чувстват част от един цивилизован и забогатяващ свят, или ще продължат да говорят за „тук, в България“ и „там, в Европа“.

Юлиан Попов. Текстът е публикуван в бр. 5/2021 на сп. "Мениджър"