Бъдещето на Земята има значение

Нобеловата награда за икономика тази година бе присъдена на двама влиятелни мислители, предложили идеи, които би трябвало да прегърнем, дори да не са ни изгодни в момента. Те гласят: дългосрочната перспектива е важна; идеите имат значение и общите блага са на всички ни.

Пол Ромър и Уилям Нордхаус ни напомнят, че пазарът не е съвършен. Външните ефекти (в икономиката това са положителните или отрицателните последици от икономическа дейност, които се усещат от трета страна - бел. ред.) създават проблеми. Сам по себе си свободният пазар няма да осигури достатъчно инвестиции в идеи или технологии, нито ще защити околната среда. Капитализмът се нуждае от побутване, за да даде най-добрия резултат.

Преди да се появят Ромър и Нордхаус традиционната икономика нямаше много за казване за два от най-важните фактори, обуславящи дългосрочния растеж на икономиката: знанието и природата.

За разлика от повечето икономисти, цитирани по медиите, Ромър и Нордхаус не се интересуват особено колко бързо ще нарасне икономиката през следващите едно или две тримесечия, а от това какъв ще бъде растежът през идните десетилетия.

Докато икономисти като Джон Мейнард Кейнс са погълнати от важни въпроси като "как да върнем всички на работа веднага" (при кризата през Голямата депресия Кейнс и други оставят настрана въпроса за бъдещето, защото в крайна сметка, в дългосрочен план всички ще сме мъртви), то Ромър и Нордхаус повеждат революция в мисленето за растежа десетилетия и векове напред.

Няма нужда да се казва, че нито Уолстрийт, нито Вашингтон изглежда се интересуват особено много от каквото и да е отвъд следващото финансово тримесечие или следващите избори. Хората са прочути с късогледството си.

Бъдещето обаче има навика да ни изненадва.

Като аспирант Ромър си задава въпроса защо икономическият растеж е бил с равен темп през почти цялата човешка история, преди да се ускори по време на промишлената революция. Обяснението е в "експлозията" от технологии, но Ромър задава въпроса: защо това се случва в определен момент, а не в друг? На едно място, а не на друго? Повечето икономически модели възприемат технологичните промени като даденост. Понякога има много технологични промени, друг път те не са чак толкова. Изглежда никой не може да направи много по въпроса.

Ромър не се съгласява с народната мъдрост.

Той вярва, че икономическият растеж идва от стотици, хиляди или милиони хора, на които им хрумват нови идеи, подобрения на стари идеи и приемането на тези идеи и технологии. Той е убеден, че правилната политика може да допринесе за създаване на подходящата среда за растеж.

Казано на езика на икономиката, Ромър предлага теория на ендогенния растеж, която поставя човешкия капитал, знание и технологии в центъра на теорията вместо те да са нещо, което просто се случва без обяснение.

Ако искате икономиката ви да расте по-бързо през следващите едно или две поколения, трябва да отгледате идеи, което означава, че имате нужда от точния тип институции и инициативи. Това означава да пожертвате малко от потреблението в момента в замяна на повече инвестиции в бъдещето.

Цената на разрушаването на околната среда

Всичко това може да изглежда очевидно, но има и силна контрареволюция. Много хора не са привърженици на знанието. Много хора не вярват на учените или на каквито и да било експерти. Много американци не вярват, че животът на Земята е бил оформен от силите на еволюцията. Много американци не вярват, че вливането на пари в икономиката може да ни извади от икономическа депресия или временно да ускори растежа до 3 %, а вече мина близо десетилетие от началото на икономическата експанзия. Много американци не вярват, че горенето на изкопаеми горива от човека повишава температурите на Земята до катастрофални равнища.

Уилям Нордхаус е сред първите, които се опитват да изчислят цената на разрушаването на околната среда. Подобно на знанието, природата изглежда е нещо, което просто си го има, като въздуха. Земята - с въздуха, водата, сушата и моретата, животните и растенията - съществува, за да я използваме.

Тъй като обаче никой не притежава атмосферата или океаните, никой няма икономически стимул да се грижи за тях. Това важи с особена сила, когато става дума за глобалното затопляне, защото се предполага, че цената от климатичните промени ще бъде усетена далеч в бъдещето и ще бъде разпределена сред всички. Ползите от изгарянето на въглеводороди от друга страна се появяват сега за тези, които притежават въглищата, петрола и природния газ.

Ползите от изгарянето на въглеводороди се разпределят от пазара, но не и загубите.

Нордхаус разсъждава много за начина на взаимодействие на природата и икономиката. Казано с думите на комитета, присъждащ Нобеловите награди: "по този начин той разглежда природата не само като ограничител на човешката дейност, но и като нещо, което бива силно повлияно от икономическата дейност".

Нордхаус разработва практически инструменти, за да изследва как въглеродните нива, температурите и икономическите и социални разходи и ползи си взаимодействат. Неговият модел на растежа е опит да определи загубите и ползите от различни стратегии за смекчаване на последиците или от това да не се прави нищо.

Моделите му имат централна роля в оценката на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (Intergovernmental Panel on Climate Change), според която незабавно трябва да бъдат предприети действия, чрез които да се предотврати твърде силното повишаване на температурите. Ако не действаме сега, само след няколко десетилетия ни очаква катастрофа.

Не знам за вас, но аз искам внучката ми да живее в проспериращ и мирен свят.

Макар работата на Нордхаус и Ромър да е посветена на бъдещето, посланието им е важно сега. По-устойчив и разумен растеж изисква от нас да инвестираме повече в знание и в защитата на планетата ни.

За съжаление, политическият климат в света е все по-враждебен към всякакво решение, което изисква да бъдат взети предвид нуждите на някой друг.

Рекс Нътинг, MarketWatch

(БТА)