Безплатното, което всъщност може да ни струва скъпо

Има два типа хора – едните приемат положително безплатните неща („шамар да е, аванта да е“), а другите се отнасят скептично към тях и вярват, че няма „безплатен обяд“. Независимо от кой тип сте, ще се съгласите, че само защото не сме дали пари за някоя стока или услуга, това не ни струва нищо и накрая ще си платим по един или друг начин. В тази статия ще разгледаме скритата цена на безплатните неща, които получаваме. Тя може да се окаже много по-висока от тази, която си мислим.

Как плащаме за „безплатните“ неща?

Аз смятам, че „безплатно е само сиренето в капана за мишки“ и когато някой не иска моите пари, иска нещо друго. Просто така е устроен света и пазарната икономика, в която живеем. Ето каква е скритата цена, която плащаме за „безплатните“ неща:

Личните ни данни

Вече сме свикнали, че ако искаме някакъв безплатен онлайн продукт, трябва да си оставим поне имейла ни. Очевидната причина е, че трябва да знаят къде да изпратят електронната книга, която са ни обещали. Преди да изтеглим безплатните материали ни искат съвсем невинно имената, за да може бъдещите имейли (да, ще има такива) да са персонализирани. Без да се усетим сме им дали пощенския си адрес (за безплатен доклад на хартия), телефона ни (защото го искат от куриерската фирма), рождената ни дата (за да получим специален талон за отстъпка на рождения ни ден) и други чувствителни лични данни. След това, събирането на информация за потребителското ни поведение е детска игра.

Никоя европейска директива няма да се погрижи за личните ни данни, ако ние не го направим и не сме внимателни как и на кого ги даваме. Сигурно вече го знаете, но не е препоръчително да се доверяваме на непознати компании и сайтове, а ако искаме да си свалим нещо безплатно от тях, може да им дадем имейл, който е специално създаден за тази цел. Няма нужда да казвам, че данните, които попълваме може да не са реални.

Времето ни

За мен, това е най-важния актив и внимавам как го използвам. Ще ви споделя една лична история от преди няколко седмици. Със съпругата ми бяхме на едно изложение за работодатели. Докато обикаляхме щандовете, забелязахме че на един от тях има безплатен сладолед във фунийка. Жена ми каза, че отива да гледа следващата презентация и ме помоли да ѝ взема един с вкус на шоколад. Наредих се на опашката и след 10-ина минути, когато дойде моят ред, си дадох поръчката. Едно учтиво момиче от щанда ми каза, че ще получа сладоледа, само ако попълня кратка онлайн анкета на лаптопа пред нея. Не беше изобщо кратка, а трябваше да си преразкажа CV-то и да отговарям на доста лични въпроси като „Ако бяхте животно, какво щяхте да сте?“ и „Защо напуснахте последната си работа?“.

Подобни „оферти“ виждам всеки ден в интернет. „Попълнете само тази кратка форма и ще получите талон за 5 лева отстъпка, който трябва да донесете в магазина ни в кв. Люлин в неделя от 7.00 до 7.30 часа сутринта“ - на подобни предложения просто си казвам, че не си струва и времето ми е много по-скъпо.

Парите ни

Вече сме дали личните ни данни, отделили сме време и усилия, за да получим нещо безплатно и се оказва, че то не е такова. Любезно написан текст на екрана ни призовава да платим само 99.99 лева за доставката на ултра мега полезната и практична десета поредна книга на някой мотивационен гуру, а той ще ни даде безплатни видеа и материали за над 1,000 лева. Добра оферта, нали?

Или получаваме ваучер за 20 лева отстъпка, но когато отидем в реалния или онлайн магазина да се окаже, че той важи само за определени стоки, на които предварително са им вдигнали цените с минимум 50 лева. В този случай, аз не съм спестил 20 лева, а съм дал 30 лева повече. Има и промоции за безплатни продукти, но ще ги получим, само ако си купим нещо друго. И двете предложения не си струват.

Пространството ни

Това е нещо, за което не се замисляме често. В градовете, където квадратен метър жилищна площ струва над 3,000 лева, пространството е скъпо и няма смисъл да се заема от непотребни неща. Пресен пример от преди няколко седмици. В парка на дъщеря ни ѝ подаряват безплатен рекламен материал във вид на картонена къща за оцветяване. Това е страхотно, но когато я сглобихме, тя се оказа куб със страна от 1 метър и зае централна част от стаята на Кари. А колко подобни вещи имаме в апартаментите си, мазетата и таваните?

Здравето ни

Когато ходим на различни панаири и други събития, често има изложители, които раздават безплатни мостри от техните продукти. Тъй като са в малки опаковки, не винаги техния състав е упоменат, а ако го има, той обикновено е на чужд език. Няма смисъл да казвам, че има много хора, които са алергични към някои съставки и няколко хапки от някое ново веган барче може да причини сериозни здравословни проблеми. Ние имахме проблем с мостра от детски душ гел. Знам, че „едно време“ си имахме повече доверие и взимахме неща от не толкова близки хора, но сега не бих го направил, независимо от техните намерения.

Вече дадох много примери за безплатни неща, които реално не са такива и могат да ни струват скъпо, но ето още няколко:

Безплатен интернет

Първото нещо, което проверяваме, когато седнем в някое заведение, е дали има безплатен интернет, за да не си „харчим“ от нашия. В този случай, може да застрашим онлайн сигурността си, защото смартфоните ни се превърнаха в място, където съхраняваме огромен обем от лични данни и дори започнахме да се разплащаме с тях. Един вирус, който е скрит в някоя безплатна мрежа може да ни струва много скъпо.

Безплатни екстри

Сигурно сте виждали в офертите на различни хотели да се споменава, че ще получим безплатна кошница с плодове или бутилка вино. Ясно е, че те са включени в цената, но по-важното е, че ние избираме този хотел не заради локация, удобство в стаята или качество

на храната, а заради някаква безплатна дреболия. Дори да не си го признаваме, тези „оферти“ натежават при вземането на решения.

Безплатен хостинг/онлайн пространство

Много компании предлагат подобни „безплатни“ услуги, но те могат да ни струват изтичане на лични данни (заради по-малката защита), време (различни ограничения и по-бавни услуги, за да ни насърчат да си купим платената версия) и влагане на повече усилия за нещо, което може да се направи значително по-лесно. Всеки сам трябва да прецени дали тези безплатни услуги си струват и какво може да загуби, ако им се довери.

Безплатна доставка

С развитието на онлайн магазините, много от тях прибегнаха до този „трик“. При него може доставката да е изцяло безплатна или само над определена сума. При втория вариант ни стимулират да добавяме нови неща в кошницата, от които може да нямаме нужда. Също така, ако безплатната доставка е свързана с ходене до офис на куриер, счупени продукти по време на транспортирането, без преглед и тест на стоката или други, по-добре да си платим няколко лева, за да ползваме качествена услуга.

Видяхме, че безплатните неща могат да ни излязат много скъпо. Разбирам, че това са нормални търговски тактики и те заемат важна част от маркетинга на компаниите, но това не означава, че ние като потребители трябва да ги вземаме без да се замисляме какво могат да ни струват. Времето, личните ни данни и здравето ни са много по-ценни от някоя безплатна мостра или поредната примамлива оферта в интернет за без пари.