Да не оставяме планетата на пророците на апокалипсиса!

Много са пророците, които обявяват, че само свиването на икономиката ще спаси човечеството и екосистемите от затоплянето на климата. Точно обратното, науката и напредъкът ще позволят да бъде ограничено вредното влияние на човека върху околната среда.

Екологичната криза дава карт бланш на всички пророци на апокалипсиса и на техните често ретроградни идеологии. Франция, повлияна от много популярната книга на Пабло Сервин и Рафаел Стивънс "Как всичко може да се срине", е особено податлива на теориите на колапса. Бивши министри, медийни звезди, бизнесмени опортюнисти. . . пророците се множат и свирят своята малка нощна музика на апокалипсиса. А пък антикапиталистите виждат в това чудесна възможност да привлекат към своята кауза всички онези, които бързо забравиха ужасите на комунизма от 20-и век.

Разбира се затоплянето на климата, намаляването на биоразнообразието, изчерпването на природните ресурси, краят на петрола са все предизвикателства, които ни подлагат на изпитание и ни карат да действаме. Нито едно сериозно изследване обаче не позволява да стигнем до извода, че, повече или по-малко, се приближаваме към срив. Хората повсеместно вярват в теории, които черпят аргументи от науката, но без никога да се основават на един на наистина изцяло научен подход. Докладите на Междуправителствената експертна група за климатичните промени безспорно са най-сериозните и пълни метаизследвания. В тях не се споменава за какъвто и да било срив.

Да, констатираното затопляне е причинено от хората. Да, ние сме само в началото. Да, ще има тежки последици за човечеството и екосистемите. Не, това няма да предизвика края на света или дори на развитата цивилизация. Не, краят на изкопаемите енергийни източници не означава край на икономическия растеж. Други енергийни източници ще поемат щафетата, всички отговорни страни работят по въпроса. Пророците на апокалипсиса представят като догма факта, че петролът е създал сегашната цивилизация и нейния комфорт, без никога да представят и най-малко доказателство в подкрепа на своята теза (това е класическото объркване между корелация и причина). Франция използва много по-малко изкопаеми горива от САЩ за един доста близък стандарт на живот.

Поддръжниците на свиването на икономиката тръбят, че нашето бъдеще непременно ще бъде по-малко комфортно от настоящето, че ще трябва да се откажем от доста свободи, донесени ни от техническия напредък, че тези свободи са били откраднати от природата. Този подход по никакъв начин не организира отговора на предизвикателствата, които се изправят пред нас, той предлага бягство, което ще има катастрофален резултат. Нещо по-лошо, многобройните апостоли на свиването на икономиката, дори онези сред тях, които заемат официални длъжности, нямат никакъв проблем да твърдят, че известно отстъпление от демокрацията ще бъде необходимо, за да бъде спасена природата. Не е разумно една толкова важна кауза да бъде оставяна в ръцете на екстремисти.

Да се облегнем на науката

Ние, индустриалците, трябва да се ангажираме изцяло, за да защитим научната истина, като предложим прозрачни решения и стабилна правна рамка. В последния си труд, озаглавен "Новият зелен курс", американският икономист Джереми Рифкин описва постпетролния свят като наследник на сегашния, използвайки (доста на място) израза "колапс на изкопаемите енергоизточници". Финансовият свят (враг номер едно за пророците на апокалипсиса) играе главна роля за това, тъй като осигурява парите за дълбоките трансформации, необходими за прехода към икономика без въглероден диоксид. Конкретните и сложните структурни проекти, облечени в задължителна правна рамка, ще позволят на индустриите да предложат решения.

Два примера. Първият се отнася до енергетиката. Изправени пред края (решен или не) на изкопаемите източници, ядрената енергия и прекъсващите (възобновяеми) източници, в съчетание с интелигентното складиране ("умни мрежи" и изкуствен интелект, децентрализирано съхранение), представляват правдоподобен и устойчив отговор. Китай, Индия и Русия не се оставиха да бъдат излъгани. . . Как да бъде върната в употреба ядрената енергия (отделящият най-малко въглеродни емисии енергиен източник) във Франция? Как да наваксаме нашето изоставане в областта на съхраняването на електроенергия? Първият стълб на френската "умна мрежа" си има име: Linky (б. пр.: модел френски "интелигентен електромер"). Защо позволихме на мракобесните сили в тази страна да му създадат образа на инструмент за шпионаж на потребителите или на причина за някои болести?

Вторият пример е селското стопанство. Земеделието без фосфор и без петрол, което със сигурност ще дойде един ден, ще има нужда от агроекология, генетично модифицирани организми, изкуствен интелект и известно равнище на роботизация. Франция, голямата земеделска сила на Стария континент, трябва да открие пътя за използване на всички тези иновации, без да се бави повече.

Има доста други пътища около демографията, пестенето на енергия и дори културата. Идеята е не да се твърди, че консуматорското общество е панацея, че вечният икономически растеж трябва да остане неизменна цел или че има място за 10 милиарда човека на тази планета. Просветеният гражданин обаче трябва да реши свободно какъв стил на живот да води, а индустриалците - да се приспособят към тези решения, за да предложат човешки напредък, съвместим с моралните ценности, което обществото свободно ще избере.

Франк Геро, съосновател и главен изпълнителен директор на френската компания Arcure, за  в. "Ле-з-еко" / БТА