„Данък уикенд“ изисква специално внимание

Нови правила за облагане на личната употреба на служебно имущество, влизащи в сила със задна дата от 1 януари 2016 г., дават повече възможности на данъкоплатците

На 27 септември 2016 г. бяха обнародвани изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане („ЗКПО“) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица („ЗДДФЛ“), свързани с облагането на личната употреба на служебни активи и влизащи в сила със задна дата от 1 януари 2016 г. Темата, по-известна в общественото пространство като „данък уикенд“, за пръв път стана обект на сериозни дискусии преди около година, когато за обсъждане бяха представени законопроекти, с които НАП ясно заяви намерение облагането на личната употреба да бъде във фокуса на бъдещи ревизии и проверки.

Последвалата бърза и остра реакция на бизнеса доведе до отпадане на текстовете от пакета промени, влизащи в сила от началото на 2016 г. В края на януари 2016 г. НАП публикува детайлно указание, относно ползването на ДДС кредит при закупуване на недвижими имоти и автомобили, използвани от служителите както за служебни, така и за лични нужди. Указанието възобнови обществените дискусии, като много специалисти определиха препоръчаните от НАП практики като неясни и създаващи предпоставки за субективно тълкуване и селективно прилагане на правилата от приходната администрация.

Дискусията продължи през цялата година като Министерство на финансите пое инициатива за въвеждане на опростени механизми за облагане на личното ползване. Резултатът са именно приетите на 27 септември промени в ЗКПО и ЗДДФЛ. Паралелно беше инициирана процедура по дерогация с Европейската комисия с цел въвеждане на опция за 50% ДДС кредит при облекчени условия във връзка с използването на превозни средства. Все още се чака разрешение от Съвета на ЕС, с което да бъде одобрено заявеното от НАП въвеждане на опростен механизъм и в Закона за данък върху добавената стойност.

Какви са правилата в сила от 1 януари 2016 г.

С промените в ЗКПО и ЗДДФЛ се въвежда нов еднократен данък от 10% върху разходите в натура на работодателя, свързани с лично потребление на служебни активи. Новият ред за облагане е алтернатива на облагането на тези разходи като доход в натура (по реда на ЗДДФЛ) за лицата, които ползват активите за лични нужди. 

Изборът за облагане на личната употреба с новия данък се прави за календарна година посредством подаването на годишната данъчна декларация по ЗКПО за предходната година и следва да бъде прилаган към всички служители. Поради ретроспективното влияние на новите правила, с подаването на данъчната си декларация за 2016 г., работодателите следва да направят избор както за 2017 г., така и за 2016 г.

На облагане с новия данък ще подлежат разходите, свързани с използването на актива за лични нужди. В зависимост от вида на актива, използван от служителите, новите правила дават възможност и за опростен механизъм за определяне на данъчната основа:

• 50 на сто от разходите за използване на превозни средства; 
• 20 на сто от разходите за използването на компютри, телефони и други активи, различни от превозни средства и недвижими имоти.

Прилагането на опростения механизъм няма да изисква доказване на реалното съотношение между употребата на актива за служебни и лични нужди, което вероятно ще го направи предпочитана опция за голяма част от работодателите поради нуждата от значително по-малко ресурси за администрирането му.

Друга важна промяна в ЗКПО е отмяната на еднократния данък върху разходите, свързани с експлоатацията на превозни средства, използвани за управленска дейност. Отмененият данък беше широко прилаган от бизнеса и премахването му със задна дата ще задължи данъкоплатците да преизчислят разходите си за данъци за 2016 г.

За целите на ДДС, все още липсва опростен механизъм и за да бъде ползвано право на данъчен кредит са нужни доказателства за реалното съотношение между употребата на активите за служебни и лични нужди. Дружествата следва да облагат реалната лична употреба всеки месец или да определят твърда пропорция, която да променят на период не по-малък от 6 месеца в зависимост от употребата на актива. Дори и при използването на твърда пропорция обаче, остава задължението за доказване на съотношението с документи и коригиране на пропорцията при нужда.

Описаните разминавания между облагането на личната употреба за целите на ДДС и новия еднократен данък или данък за физическите лица ще доведат до трудности за работодателите при изчисляването на дължимите данъци и документирането.

Как да подходим?

Препоръчително е всяко дружество да изготви и документира своя политика за следене на употребата на фирменото имущество. По този начин, няма да се налага органите по приходите да изискват купища информация от работодателите с цел определяне частта на личната употреба на служебните активи. Вместо това те ще проверят последователното прилагане на определените от дружеството процеси. В указанието си НАП декларира, че разработената от данъкоплатеца методика за проследяване и облагане на личната употреба на служебни активи няма да бъде оспорвана, доколкото тя е съобразена с естеството на актива.

Различните възможности, които към момента законодателството предоставя, задължават работодателите да направят задълбочен анализ с цел избиране на най-подходящия за тях вариант с оглед намаляване разходите за данък, както и оптимизиране на администрирането на облагането на личната употреба на служебни активи. Такъв анализ е задължителен и във връзка с изготвянето на политики, които да защитят прилаганите от дружеството практики по време на бъдещи ревизии и проверки.

През цялата 2016 г. НАП открито и усилено събираше данни за служебните активи, предоставяни на служители по начин, позволяващ използването им и за лични нужди, което засили очакванията за готвени ревизии и проверки с фокус върху облагането на личното ползване. Затова данък уикенд остава област изискваща специално внимание от работодателите.

Автори: Георги Симеонов, директор данъчна практика в Делойт България и Йордан Генов, старши консултант данъчна практика в Делойт България