Еволюция срещу революция

Лимитът на кешовите плащания няма да ни изпрати в центъра на финтех революцията

За пореден път в опита си да ограничи сивата икономика правителството прави най-лесното – да ограничи кешовите плащания. От началото на 2018 г. таванът за плащания в брой ще бъде намален от сегашните 10 хил. на 5 хил. лв. А през следващите години ще има още две стъпки, като кешовите плащания ще бъдат ограничени съответно до 3 000 и до 1000 лв. Това предвиждат промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които бяха приети от Министерски съвет. Официалната позиция на управляващите е, че така ще се бори със сивата икономика, укриването на данъци и престъпността.

Този аргумент е изключително спорен. Първо, разсъждавайки по този начин държавата допуска, че всеки, който извършва плащания над определена сума, автоматично е престъпник. Практиката сочи, че организираната престъпност отдавна е приела съществуването на електронните разплащания, а надали обект на престъпна дейност е трансфер от 2 хиляди лева например, при новите ограничения. Освен това предпочитанията и са към биткойните, показа последната хакерска атака, при която откупа за запазване на данните на заразените потребители беше искан във виртуалната валута. С други думи ефектът на въпросната мярка върху престъпността е съмнителен или ще бъде с незначителен финансов ефект за фиска.

Изниква и друг въпрос, свързан с отнемането на индивидуален избор, като свободата да се разплащаш по начин, по който искаш, да притежаваш или не банкова сметка, да оставяш или не информация за всички плащания и покупки на услуги и стоки. Дали едно слабо потенциално повишаване на данъчните постъпление може да оправдае отнемането на тази свобода?

Друг аргумент на политиците е, че това е европейската практика, което съвсем не е така. Например във Великобритания, Германия, Австрия, Словения, Унгария, Литва, Латвия, Кипър, Малта и Исландия няма забрана за кешови разплащания. Нещо повече, според официалната статистика 70% от плащанията в Германия се извършват в брой. В Холандия също няма ограничения за плащания в брой, като търговците информират институциите само при съмнителни транзакции. Също и в Швеция, където информирането на органите е за съмнителни плащания над 15 000 евро. Забрани са въведени във Франция, Италия и Испания, а Дания пък иска да отмени изцяло плащанията в брой. Дотук става ясно, че едно ограничаване не води автоматично до изсветляване на икономиката, и че това не е европейска практика.

От АИКРБ и КРИБ са категорични, че мярката няма да свие сивата икономика, но пък ще създаде трудности за фирмите. Голяма част от дребния бизнес в България оперира с малък оборот и има малко на брой наети служители. Едно такова ограничение ще доведе до допълнителни разходи, загуба на време в банкови офиси, които на този етап ще бъдат за тях непосилни. След като разбрахме кой е големият губещ е редно да си зададем въпроса дали има и голям победител.

Има, разбира се, и това е банковата система. Едно такова решение е в нейна пряка полза, тъй като ще увеличи приходите от банкови трансфери. Това е директната подкрепа. Има и индиректна и тя се изразява в това, че тези от икономическите агенти, който трансферират по-големи суми, ще са принудени да депозират и да поддържат по-големи кешови наличности, които ще увеличат кредитната маса на дадената банкова институция и оттам ще повлияят на нейната печалба.

Едно такова ограничение ще намали и риска от евентуален фалит. Една от възможните причини за банкова паника, е когато депозитантите загубят доверие в институция и започнат масово да теглят спестяванията си. Банките по закон поддържат определена ликвидност и след изтегляне на парична маса, вследствие на описаната паника, те са заплашени от фалит. При една частична забрана на плащанията в брой, гражданите ще са принудени да държат голяма част от средствата си по банкови сметки, като по този начин ще минимизират възможността за поява на банкова паника.

И все пак, ако се абстрахираме от грубия административен подход за ограничаване на кешовите плащания, не е ли това глобална тенденция? През последните години много правителства по света, заедно с банките, се опитват максимално да минимализират или напълно да премахнат разплащанията в брой. Идеята е възможно най-скоро всички видове преводи и търговски транзакции да се правят по банков и/или дигитален път. За да се стигне до това много държави направиха нелегални кешовите транзакции с големи суми.В България над 50-60% от разплащанията между бизнеса и банките се извършват електронно. Тук доста се доближаваме до западните параметри. По отношение на картите проникването е сравнително нормално, но съотношението на използването на карти спрямо използването на кеш у нас все още е много ниско. Това не се дължи толкова на поведението на хората, защото почти всички имат карти – и пенсионери и ученици. Все още поведението на търговците е такова, че те не са толкова склонни да приемат картово плащане.

Сред електронните разплащания се предпочитат най-вече картовите, защото те са най-практични. У нас разпространението на банкомати като съотношение към броя на населението е нормално, като във всяка средноевропейска страна. Има достатъчно банкомати и когато хората имат нужда от кеш, те ги ползват. Транзакциите през ПОС терминали в търговската мрежа обаче са по-малко. При тях изоставаме в сравнение със Западна Европа. Днес почти всички комунални плащания могат да бъдат платени през мобилното ни банкиране.

Интернет търговията навлиза устремно в живота ни. Музикалният ни абонамент за Spotify, който плащаме всеки месец през телефона си, ни осигурява музиката, Netflix - любимите сериали, а за всичко останало ползваме Amazon, Google, Apple, Facebook, You Tube… Нима за тези услуги или продукти не правим електронни разплащания за суми под 1000 лв.?! Оплакваме ли се? Имаме ли избор?! Не, но сме доволни от услугата и го правим с удоволствие. 4. технологична революция ще наложи първите роботизирани системи и изкуствения интелект в бизнеса. Президентът на Google Ерик Шмид обяви, че съвсем скоро сервитьори и шофьори ще бъдат заменени от роботи. Как ще се разплащаме с тях? Глобалният процес на изчезването на кеша е започнал и е необратим. Защо тогава се чуват толкова гласове „против“ у нас? Истината е, че една такава стъпка е необмислена и неразумна от гледна точка на лимита на сумите, които тя налага. Те не са съобразени с местните условия, навици, финансова култура, размер на бизнеса и т.н. Освен това, не е направен анализ на ползите и вредите от едно такова решение, поне такова не е представено на обществеността. Личното ми мнение е, че на този етап на развитието на икономиката ни и на финансовата грамотност на населението лимитът не трябва да бъде по-нисък от 5000 лв. В противен случай ще доведе до повече недоволство и спазването му ще затрудни гражданите. За какви ползи тогава става въпрос? Нека не наваксваме технологичното си изоставяне в проникването на електронни разплащания с административни мерки.

Павел Бандилов, финансов анализатор, Sofia International Securities