Триумфиращите Зелени настояват за по-радикални действия за климата

Европейските Зелени - големите победители на европейските избори в неделя - ще използват новопридобитите лостове за влияние в раздробения парламент, за да прокарат в дневния ред спешни действия за климата, социалната справедливост и гражданските свободи, казват лидери от движението. "Това е страхотен резултат за нас, но ние имаме и голяма отговорност, защото избирателите ни гласуваха доверие", каза за "Гардиън" холандският евродепутат Бас Ейкаут - водещият кандидат на Зелените за председател на Европейската комисия.

Яхнали вълната от опасенията в обществото заради климатичната криза, Зелените постигнаха двуцифрен резултат в няколко страни и се класираха на второ място в Германия (където те удвоиха предишния си резултат) и Финландия и на трето в Люксембург и Франция. Със своите 70 евродепутати, при 51 досега, групата на Зелените е сравнима по численост с тази на крайнодесните популисти, водени от италианския вътрешен министър Матео Салвини, в 751-местния Европейски парламент (ЕП) и има много по-добри възможности да се възползва от това.

Смалените парламентарни групи на десноцентристите и левоцентристите загубиха на изборите своето отдавнашно съвместно мнозинство, което означава, че либералните и зелените депутати може да се окажат критично важни за постигането на широки проевропейски мнозинства за прокарването на европейско законодателство. Със сигурност големите партии са готови за разговори. Манфред Вебер, водещият кандидат на консервативната Европейска народна партия (ЕНП) за председател на Европейската комисия, каза в понеделник, че Зелените определено са "възможен партньор; ние ще седнем заедно и ще очертаем мандат за следващите пет години"

Подкрепата на Зелените обаче ще си има цена. "Трябва да видим много по-сериозни действия по климата и истинска промяна в подхода: цена върху въглеродния двуокис, съответен контрол върху авиацията, повече зелено земеделие", каза Ейкаут.

Съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. за ограничаване на глобалното затопляне до два градуса по Целзий над нивата от доиндустриалната епоха 28-те страни от ЕС се ангажираха да намалят до 2030 г. с 40 на сто емисиите си на парникови газове спрямо равнището от 1990 г. Учени и активисти обаче казват, че Европа и всички други големи икономики трябва рязко за повишат своите амбиции. През октомври Междуправителствената комисия към ООН по климатичните промени предупреди, че сега се върви към катастрофално повишение от 3 или 4 градуса.

Свен Гиголд, високопоставен германски евродепутат, потвърди, че Зелените първо ще настояват "за същината на преговорите". "Целим да преговаряме за проевропейски дневен ред, в който политиката за климатичните промени е фронт и център; вече не е символична, а конкретна", каза той. По думите му всяко споразумение със Зелените трябва да включва европейска политика за инвестиции и социално приобщаване плюс категоричен ангажимент за мерки срещу подкопаването на гражданските права в държави от ЕС като Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Малта.

Филип Ламбер, белгийски евродепутат и лидер на групата на Зелените в ЕП, също предупреди, че партията няма влезе в съюзи, освен ако те включват конкретни мерки. "Без видима промяна за гражданите не ЕС, няма да отиваме там", каза той.

Силното представяне на Зелените в неделя вече накара десноцентристките и левоцентристките партии из Европа да обещаят, че са чули зова за по-спешни мерки за климата и ще му обърнат внимание. Премиерът на Франция Едуар Филип призна "посланието за екологична неотложност", Маркус Зьодер, който оглавява сестринската на Меркел баварска партия Християнсоциален съюз, каза, че сега "Зелените" са важен конкурент, а Удо Булман, лидер на левоцентристкия Прогресивен алианс на социалистите и демократите в ЕП, каза, че групата е подценявала въпроса за промените в климата. "Това беше много ясно послание на обществото, че то иска от нас да направим повече", каза премиерът на Ирландия Лио Варадкар, след като кандидатът на Зелените се класира пръв в Дъблин с 23 на сто от гласовете.

Британските Зелени, подсилени отчасти от своята ясна позиция срещу Брекзит, получиха 12,5 на сто от гласовете и изпревариха управляващата Консервативна партия, класирала се пета. Единственият представител на партията в Камарата на общините Каролайн Лукас приветства този "отговор на задълбочаващата се климатична криза, която е една и съща в Обединеното кралство и цяла Европа".

"Зелената вълна" обаче не "заля" цяла Европа. Зелени партии спечелиха едва два мандата в Централна Европа и нито един в Източна Европа, където има малко силни зелени партии и екологичните безпокойства обикновено са изразявани от други либерални партии. В Южна Европа португалската партия "Хора-Животни-Природа", спечели първия си мандат в ЕП, но този пробив не бе повторен отвъд границата в Испания, където зелените партии трудно си пробиват път.

Джон Хенли, в. "Гардиън" / БТА