Хищниците не се привързват към бизнеса

Серийният предприемач е този, който се възползва от възможностите, за да стартира бизнес след бизнес. За разлика от класическия предприемач, който обикновено стартира бизнес и остава в него до пенсия или инфаркт, обича да започва нещо ново и след това да го предава в ръцете на някой друг (управител или инвеститор), който да се захване с рутината на ежедневното управление.

Прилича на плуваща в морето на бизнеса акула, която бързо надушва възможностите и умее да се възползва от тях. Изключително отворена личност. Постоянно търси нови знания и опит. Неговото любопитство го кара да открива предизвикателствата в света около себе си. Преследва промяната и се стреми да разчупи статуквото. Природно интелигентен е, което му позволява да схваща бързо и да се приспособява към променящата се среда на бизнеса. Той не се съгласява лесно. Успява да балансира между кооперирането и противопоставянето. Може да бъде топла и деликатна личност, но може и да е откровено груб, когато ситуацията го налага. Най-важното качество, което притежава, е комбинативността - умението му да мисли през призмата на възможностите. Той винаги намира начин, за да си осигури необходимите ресурси, които му трябват за успешното реализиране на нова идея - хора, пари, технологии, пазари и т.н. От друга страна, много от серийните предприемачи мислят основно през призмата на "проблема". Те търсят проблем в ежедневието на хората, който, разрешавайки, да превърнат в бизнес.

Това е човек, който стартира бизнеси и ги продава. Или пък купува бизнеси с потенциал, които подобрява и доразвива. За него стартирането на нов бизнес е тръпка и забавление. Забавление,

което внася смисъл в живота му. Да създава. Да се себеизразява. Да бъде по-добър. "Не е за парите, а е за играта", казва Гордън Геко във филма "Уолстрийт: Парите никога не спят". Така и в повечето случаи за серийния предприемач парите са резултат, а не самоцел. Целта обикновено е да се опита, доказвайки на себе си, че може да направи нещо ново или нещо по-добре от другите. Да спечели признание. Да, вярно е, че и парите са важен резултат и е хубаво да ги има.

Серийните предприемачи може да се разделят в три основни категории. Първите - "класиците" - стартират успешно компания в даден сектор и след това следващите си бизнеси създават като продължение на първата - в същия сектор на икономиката, който вече добре познават. (Пример: в България в интернет бранша такива са Любен Белов, Сребрин Варталов.) Вторите пък са така наречените "опортюнисти" - стартират всяка една добра възможност без значение от нейната индустрия. (Пример: Стефан Шарлопов - минерална вода, кексчета, картофи, хотели, ресторанти, бижутерия, финансиране. По света: Ричард Брансън - от продажба на коледни елхи до космически пътешествия до Луната, той стартира над 400 компании.) Третата група са "изобретателите" - серийни предприемачи, които стартират бизнесите си на базата на изобретенията, които създават. Най-голямото и известно име може би сред тях е Томас Едисън. Той създава и регистрира 1093 патента, чрез които изгражда огромната си бизнес империя. Част от тях са електрическата крушка, електрическата мрежа, карбоновият микрофон и др.

Има ли някаква тайна, която серийният предприемач крие само за себе си?

По-скоро няма. Той е просто човек, който отлично е научил правилата за правене на бизнес. И най-важното, което го отличава, е, че ги прилага на практика. Преминавайки няколко пъти през училището на практическото стартиране и правене на бизнес, вероятно и с цената на няколко провала, серийният предприемач се научава да оценява правилно възможностите, които му се предоставят. Знае какво и къде да погледне, преди да вземе решение дали да се захване с даден бизнес. Не разчита на късмет, а обича да го създава сам.

Той влиза само ако "цялата картинка" е ясна и от него се изисква да добави една-единствена съставка, за да заработи бизнесът. Тази съставка може да е пари, може да е човек, може да е клиент или маркетинг, или пък нещо друго. Но тази съставка трябва да е една. С годините и опита серийният предприемач се научава да казва "Не!" на глупавите и трудни идеи и възможности.

Силно ориентиран към продажбите и пазара. Колко голям може да стане този бизнес? Колко е голям пазарът? Каква част от него мога да взема? Заслужава ли си да съм в този бизнес? Това са първите въпроси, които серийният предприемач си задава. За него е важно също така как и колко бързо бизнесът ще успее да реализира първите си или новите си по-високи продажби. Продажбите, които той знае, че са кръвта във вените, която кара всеки бизнес да живее.

След като е взел решение да се захване с поредния "проект", серийният предприемач бързо изгражда организация и система, които да направят така, че бизнесът да функционира и без него. Създавайки независим от своята личност бизнес, предприемачът си отваря вратата за изход от него. Постоянно мисли, може да си даде оценка на резултатите и да се откаже, ако не вижда перспектива. Той има способността да разбере кога е дошъл важният момент, когато е стигнал върха. Момент, в който или трябва да направи много голяма инвестиция, за да продължи да се развива и да расте, или трябва да продава.

Какви рискове поема? Присъщият риск един бизнес да фалира винаги съществува. Повече от две трети от стартиращите компании фалират през първите 3 години от създаването си. И серийните предприемачи не са изключение от негативната статистика. За серийния предприемач обаче провалът е част от пътя към успеха. Всеки временен неуспех той приема като урок - вади си изводи и продължава напред с още повече ентусиазъм. С времето и опита става все по-успешен във вземането на решения. Затова в живота му съществуват два основни риска, които той поема и често успява добре да управлява - да го напусне жената и/или да не го познава детето. Защото той работи постоянно - от момента, в който се събуди, до момента, в който заспи. За него правенето на бизнес е нещото номер 1, за което живее.