Коментари

Имаме ли време за нашите лични финанси?

Имаме ли време за нашите лични финанси?

Да си непрекъснато зает се е превърнало в синоним на важен и успешен. Това „нямам време“ е завзело всички аспекти от нашето ежедневие – бързаме в работата си, вкъщи, във взаимоотношенията си. Неусетно превръщаме всеки момент, в който не правим поне по няколко неща едновременно, в непродуктивен. Дори отговорът на въпроса „Как си?“ вече се е променил в последните години. Вместо „Добре съм“ или „Горе-долу“, вече отговаряме инстинктивно „Много съм зает и нямам време за нищо“.

Всичко това се отразява върху нашия живот. Все по-често ще чуваме и ще изпитваме синдром, наречен „бърнаут“ (или прегряване), а гуру-тата по продуктивност ще стават още повече. След здравето, има една важна област в живота ни, която страда от цялото това бързане – нашите лични финанси. В тази статия ще ви покажа как точно се случва това и по какъв начин да го преодолеем.

Спешните неща имат приоритет пред важните

Случвало ли ви се е да имате важна задача за деня, но вместо нея да се заемете с нещо друго, като смяна на крушката в кухнята или изхвърлянето на боклука? На мен ми се случва често. Разбира се, трябва да свършим и тези неща, но трябва ли това да стане веднага. Обикновено, не. Това непрекъснато отлагане се получава, когато няма да видим резултата от нашите действия в близко бъдеще. Като пенсионирането ни, например.

Наскоро една позната ме помоли да поговорим за нейното пенсионно планиране, като тя ми сподели предварително, че вече се е „погрижила“ за повечето неща. Дамата е на 48 години и вижда нейното оттегляне от активна работа не по-късно от 60-тата си година. Когато се видяхме и ми показа какво е направила, не бях особено изненадан. Основната ѝ стратегия за достойни старини беше, че се осигурява на висока заплата и разчита държавата да се погрижи за нея.

Споделих ѝ, че пенсионната ни система е под голям натиск и дори сега над 50% от парите за сегашните пенсионери НЕ идват от осигурените, а от бюджета. Също така, тя няма никакъв контрол върху възрастта за пенсиониране, която в момента е 61 години за жените, но през следващите години ще се увеличава. Размерът на пенсията също не гарантира безпроблемни златни години. В момента таванът е 910 лева, а от 2019 година ще стане 1,040 лева, което ще доведе до няколко пъти по-нисък стандарт от настоящия за моята позната.

Другата основна част от пенсионния ѝ план беше депозит в банка на 0.05% годишна лихва. Каза ми, че „обмисляла“ от няколко години да инвестира поне част от сумата, но все нямала време да го направи. Дори като ѝ казах, че е загубила десетки хиляди лева, тя не се стресна особено. Имаше и застраховка Живот със спестовен елемент, която не беше съобразена с нейното пенсиониране, като и не покриваше големите рискове, на които сме изложени.

Разделихме се и каза, че ще ми се обади, за да изготвим по-адекватен план, но така и не го направи. При една случайна среща само ми каза, че е много заета и ще ми звънне след като ѝ приключи настоящия проект. Мина вече над година.

Има много като нея. Ние нямаме времето да седнем и да помислим за важните неща, а просто правим спешните, като в поговорката „Твърде съм зает да режа дърва, за да си наточа брадвата“. Нека отделим поне един час на седмица за нашите лични финанси. Това ще ни донесе хиляди левове като резултат и по-добро бъдеще. А то ще дойде по-скоро, отколкото си мислим и няма да е особено розово, ако не помислим от сега за него.

В бързината бъркаме сложно с невъзможно

В забързания ни свят, вместо да търсим прости решения, ние си мислим, че по-сложните са по-добри. Това се отнася и до една от чувствителните теми в нашия живот – личните ни финанси и особено темата за инвестирането. Да, инвестирането изглежда сложно, когато сме начинаещи. Пълно е със сложни термини и всеки се опитва да ни продаде някакъв инвестиционен продукт, който може и да не ни е нужен.

Дори простите съвети като „Спестявай част от дохода си“, „Направи си бюджет“, „Инвестирай умно“, „Диверсифицирай“, ни се струват трудни за изпълнение, защото сме „заети“. Нямаме време да научим какво означават тези сложни думи и да приложим стратегиите на практика. Това води до отлагане и накрая не сме направили нищо.

Управлението на парите и инвестирането не е лесно, но е напълно възможно да се научат на ниво, което ще ни върши работа и ще ни прави по-богати. Всичко е в подхода. Като малки не сме си казвали, че нямаме време да се научим да караме колело, или е много трудно, нали? Казахме ли, че сме заети, за да се научим да шофираме? Не бяхме ли твърде заети, за да учим 5 години в университет?

Всъщност, всичко е въпрос на приоритети. Ако отделим по един час на седмица, за да научим основите на личните финанси, скоро ще сме на по-високо ниво от 90% от нашите сънародници. Да, 9 от 10 българи са напълно убедени, че управлението на парите е сфера, която е невъзможно да се научи и резултатите го показват.

Как работим: повече време или по-ефективно?

Първият закон на Паркинсон, че „работата се разраства до запълване на наличното време“ обяснява как човек като Уорън Бъфет (който има също 24 часа в денонощие, точно колкото и ние) успява да управлява компания с активи за 450 милиарда долара и лично богатство от над 78 милиарда долара, а ние нямаме време дори да проверим какво се случва с парите ни, които отиват в универсалния ни пенсионен фонд, например.

Щом кажем, че сме заети, то ние се превръщаме в такива. Щом кажем, че графикът ни е пълен, той почти автоматично става такъв. „Да си проверявам пощата поне по 10 пъти на ден“, „Да прегледам „новините“ във Facebook“, „Да се отбия след работа до новия магазин“ – да, това също са задачи, но какво ни помагат те, за да станем по-успешни и да живеем по-добре?

Представете си, че всички тези часове отиват за четене на полезна литература, за онлайн курсове и за практикуване на наученото. Често хората ме питат дали да спестяват повече или да изкарват повече. Аз съм привърженик на комплексния подход, но има граница, до която може да се спестява, докато лимит за парите, които изкарваме, няма. Има причина най-богатите хора в света да четат по 50-60 нехудожествени книги на година. А, какво е твоето оправдание да не го правиш?

Остава ли ни време, за да увеличаваме нашето богатство?

Ще направя едно кратко лирично отклонение за малко. Много хора, когато чуят или прочетат думата „богатство“, налитат като бик на червено. „Кой си позволява да използва тази (мръсна) дума?“, „Колко е богат този човек, че изобщо да споменава думата „богатство“?“. Преди да направим каквото и да е за нашето финансово бъдеще, е добре да приемем думи като „богаташ“, „богатство“, „заможен“ и други в нашия речник. Не бива те да са табу и да имат отрицателно значение. Парите са част от нашия живот и колкото по-добре ги управляваме, запазваме и умножаваме, толкова по-добре ще живеем. Те не са всичко, но липсата им се усеща.

Знам, че е по-лесно да намерим готово лесно решение за нашите финанси, като „Инвестирай всичко в пенсионния си фонд“, например, и да се върнем към ежедневния си забързан начин на живот, но това е съвет за провал. Така ще получим риба, с която ще се наядем само днес. Ако искаме въдица, с която да ловим до края на живота си, трябва да научим основните принципи на личните финанси и да ги прилагаме. Те не са сложни и има хиляди безплатни материали по темата, точно като този.

Пожелавам ви успех!

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ