Изправена пред море от отпадъци, Москва започва трудна битка

 Изправена пред море от отпадъци, Москва започва трудна битка

"Ето я нашата пирамида!", шегува се Роман Юдаков, сочейки към планина от отпадъци, висока 157 метра. На това място, близо до Москва ще бъде построен завод за изгаряне на боклуците, но според активистът Юдаков, който живее в района, единствено рециклирането ще реши проблема с боклука на руската столица.

"Приоритетът на властите е да изгарят отпадъците, а не да ги събират разделно: никой не е готов за това", казва 36-годишният електротехник на фона на най-голямото сметище в Русия в Тимохово, което заема 113 хектара.

Всеки ден десетки самосвали докарват боклуци на създаденото в края на 70-те години гигантско сметище, намиращо се на около 50 км източно от Москва. След 2013 г. от бунището започват да се носят зловонни миризми, което според местните жители като Роман Юдаков означава, че има отделяне на токсични вещества.

Според официалната статистика в Русия се рециклират само седем процента от отпадъците (за сравнение процентът през 2017 г. е 43 във Франция и 68 в Германия, сочат данни на Евростат). Над 90 процента от ежегодните 70 милиона тона руски битови отпадъци в крайна сметка се озовават на сметища из цялата страна, подобни на това в Тимохово, без да броим многото незаконни сметища.

Сред рухването на Съветския съюз събирането и преработването на отпадъците е в пълен хаос и общественият дебат по този въпрос е подновен преди две години при демонстрациите за закриването на препълнени сметища в района на Москва, която произвежда 15 процента от отпадъците в Русия и днес не може да се справи с този проблем.

В отговор властите затвориха 24 от 39-те сметища в региона и тези, които продължават да работят, сега са принудени да приемат все повече отпадъци.

Освен това властите съобщиха, че ще построят пет завода за изгаряне на отпадъци, един от които в Тимохово.

Недоволството обаче не изчезва, защото промените станат много бавно.

Извозване на отпадъци в Северна Русия

За да разчистят отпадъците, натрупани в руската столица (която според официалните статистики има население от 12 милиона души, а според кмета - двойно повече), властите възнамеряват да извозят цели вагони с отпадъци в Северна Русия, в региона на Архангелск.

Проектът още от самото начало предизвика сериозна съпротива там и в цялата страна, като общият брой на демонстрантите срещу него достигна 15 000 души в началото на декември.

Изправен пред тази криза, превърнала се в един от сериозните поводи за недоволство в Русия, президентът Владимир Путин обеща да ускори рециклирането на боклуците, за да може до 2024 г. процентът на рециклираните отпадъци да достигне 60 процента.

Това обещание се посреща със скептицизъм от компаниите, според които само частните инициативи са истински ефикасни.

"Властите нищо не правят. Само дават вид, че говорят за рециклиране, дори забелязах реклама в метрото и проучвания по този въпрос. Към настоящия момент обаче те не бързат да ни подкрепят или да ни помогнат да намерим площадки (за рециклиране на отпадъците). Всичко трябва да правим сами", казва жителката на Москва Альона Рудюк.

Тя работи в център за рециклиране на отпадъци, отворен успешно пред ноември от компанията Собиратор, която събира боклуците, сортира ги и ги препродава. Всеки ден десетки хора идват да предават тук амбалаж.

Промяна в закона и в манталитета

Освен център за разделно събиране на отпадъци, компанията има и камион, който обикаля Москва, за да събира отпадъци по домовете.

Това е вариантът, избран от Наталия Умнова. От септември младата майка грижливо събира на балкона си всички отпадъци, които могат да бъдат рециклирани. Когато камионът на Собиратор дойде да извози отпадъците, на Наталия ще й бъдат платени 1000 рубли (15 евро).

"Проверих къде се намират близките центрове за рециклиране, но те или са затворени, или приемат само един вид отпадъци", казва Наталия.

Основателят на Собиратор Леонид Синицин признава, че битката е трудна.

"Показваме какво да се прави, но това не решава проблема. Необходими са промени в манталитета и в законодателството", изтъква той.

По силата на реформа, която влезе в сила на 1 януари, бяха създадени регионални оператори, натоварени със задачата да събират и управляват отпадъците.

Според критици обаче тя се свежда най-вече до увеличаване на местния данък смет.

"Трябва да се вдига цената на опаковките, а не да се увеличават данъците", казва недоволно бившият депутат Максим Шингаркин, един от авторите на текста. "Докато хората са ядосани, няма да имат мотивация да рециклират".

Обещания и добри намерения

В отговор на запитване на Франс прес московските областни власти заявиха, че увеличението е заради поставянето на контейнери за разделно събиране и увеличените цени за транспорт.

Според тях има напредък. Пример за това е откриването на три центъра за рециклиране миналата година в рамките на "рекордно кратко време - от три до шест месеца" и продължаващият строеж на девет частни центъра.

В различни мероприятия тази година са били обхванати близо 713 000 ученици с цел да им се обясни ползата от рециклирането, твърдят властите.

Това обаче не е достатъчно, за да повярва Максим Шингаркин на декларираните добри намерения. Според него основният оператор в региона на Москва, РТ-Инвест, дял в който има мощната държавна компания Ростек, няма голям интерес към рециклирането и изгражда четири завода за изгаряне на отпадъци близо до Москва.

"Разделното събиране ще намали количеството на изгорените отпадъци", твърди бившият депутат.

РТ-Инвест казва в отговор, че строи осем центъра за рециклиране и уверява, че е "в неин интерес" да захранва бъдещите си заводи.

"Само след старателно разделяне на отпадъците тези от тях, които не могат да бъдат използвани отново, ще бъдат извозвани в завода за изгаряне на отпадъците", каза пред Франс прес говорителката на компанията Евгения Соколова.

Ромен Колас от Франс прес / БТА

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ