Как ще изглеждат отношенията между Германия и САЩ след ерата Меркел?

„Времената, в които можехме да разчитаме напълно един на друг, до известна степен приключиха.“ Това заяви германският канцлер Ангела Меркел след тежка среща на Г-7 и НАТО с участието на президента на САЩ Доналд Тръмп през 2017 г. Този момент бележи първата сериозна промяна в тона на Меркел по отношение на  трансатлантическите отношения, пише Анет Вайсбах за Си Ен Би Си.

Въпреки многобройните антагонистични изказвания, идващи от администрацията на Тръмп, Меркел предпочете да не отвръща и да чака промяна в Белия дом през 2020 г. Тя и Германия получиха това, което искаха в лицето на Джо Байдън – нов лидер на САЩ, който има ясна проеврпейска политическа програма.

Въпреки че днес отношенията между двете страни изглеждат значително по-приятелски на повърхността, някои ключово въпроси остават.

„Големите въпроси като „Северен поток 2“ и целта на НАТО за увеличаване на разходите за отбрана до 2% от БВП продължават да са спорни“, коментира пред Си Ен Би Си Андреас Домбрет от нестопанската организация Atlantik Brücke, която промотира одобрите отношения между САЩ и Германия.

„Новата администрация на САЩ не носи със себе си директно решение на старите проблеми, особено когато става въпрос за постигането на споразумение за свободна търговия“, добавя той.

Китай

Да се предскаже бъдещето на американо-германските отношения е трудна задача, която изисква разглеждането на много фактори. Например, изглежда че САЩ изискват от Берлин поемането на ясен ангажимент за даване на приоритет на отношенията с Белия дом пред тези с Китай и Русия.

„Трябва да се противопоставим на икономическите злоупотреби на китайското правителство, които подкопават основните на международната икономическа система“, заяви президентът на САЩ Джо Байдън по време на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари.

„Кремъл атакува нашите демокрации и опитва да корупцията, за да подкопае системата ни на управление“, каза още Байдън.

Германия традиционно поставя собствените си икономически интереси на първо място в отношенията си с Пекин, но тази стратегия изглежда е към своя край.

„Има голям натиск за промяна на отношението към Китай, който се натрупва в германия. Партии като Зелените, а и части от Християндемократическия съюз на Меркел, искат приемане на по-строга политика срещу Китай“, коментира Ноа Баркин от берлинския офис на базирана в Ню Йорк компания за проучвания Rhodium Group

Що се отнася до Русия обаче нещата са по-сложни, особено като се има предвид газопроводът „Северен поток 2“, който има широка подкрепа в Германия. Руският въпрос също така засяга и разходите за отбрана, изисквани от НАТО. Критиците на настоящата германска политика казват, че Берлин не може да изисква подкрепа от Алианса, ако не допринася със справедлив дял към бюджета и същевременно с това финансира Русия чрез икономически проекти.

НАТО

Зелените, които могат да имат решителна роля по време на федералните избори през септември, има специфично виждане по отношение на НАТО, което е познато на САЩ. Основаната през 1980 г. партия, която фокусирана върху мира и опазването на околната среда, не веднъж е призовавала за напускане на НАТО и прекратяване на всички военни действия от страна на Германия. Официалната партийна линия се промени през последните години, но лидерите на партията не успяват да убедят нейните членове в тази промяна.

Германия и други европейски страни са критикувани, че не отделят достатъчно средства за бюджетите си за отбрана. „Смятам, че дебатът около ориентировъчната цел на НАТО за разходи за отбрана от около 2% е абсурден“, коментира в интервю за в „Цайт“ Аналена Бербок, един от кандидатите на Зелените за канцлер и изгряваща звезда на германската политическа цена

Посоката, в която ще тръгне трансатлантическата политика на Германия ще зависи много от състава на коалиционното правителство, което ще управлява страната след оттеглянето на Меркел. Ако нейният Християндемократически съюз се коалира с либералите от Свободната демократична партия, то отношенията между САЩ и Германия вероятно ще бъдат добри, тъй като и двете партии са ангажирани с поддържането на връзката между Берлин и Вашингтон.

Ако ХДС обаче се коалира със Зелените, ситуацията може да се усложни, и то не само по линия на разходите за отбрана. В случай на управление от така наречената коалиция „Ямайка“ между германските консерватори, либералите и Зелените, последните ще играят ролята на балансьор  в парламента и ще внасят редакции във всяко законодателство, което би поставило като официална цел отделянето на 2% от БВП за отбрана.