Какво всъщност представлява кампанията на Китай за общ просперитет?

Президентът Си Цзинпин на Китай все по-често говори за постигането на „общ просперитет“ в страната. Този термин не представлява някаква нова идея в Китай, но рязката ескалация на официалната реторика и затягането на контрола върху редица сектори, включително технологичния и този на частното обучение, разтърсиха инвеститорите във втората най-голяма икономика на планетата, пише Кевин Яо за Ройтерс.

Си, който се готви за началото на третия си президентски мандат през 2022 г., насочва вниманието си върху неравенството, след като приключи кампанията си за елиминиране на абсолютната бедност в страната. Той обеща „сериозен напредък“ към постигането на общ просперитет до 2035 г. и към пълно реализиране на целта до 2050 г.

Какво означава „общ просперитет“?

Фразата „общ просперитет“ е спомената за първи път през 50-те години на миналия век от бащата на съвременен Китай Мао Дзедун, а по-късно е повторена през 80-те години от Дън Сяопин, който модернизира икономиката на азиатската държава.

Дън казва, че ако бъде позволено на някои хора и региони да забогатеят първи, това в крайна сметка ще ускори икономическия растеж и ще помогне за постигането на крайната цел за „общ просперитет“.

През последвалите години Китай се превърна в икономически титан чрез политиката на  „социализъм с китайски характеристики“, но същевременно с това пострада от задълбочаващо се неравенство, особено между градските и селските райони. Това разделение се превръща във все по-сериозна заплаха за социалната стабилност на страната.

Тласъкът към общ просперитет обхваща широк набор от политики – от  борбата с укриването на данъци през ограничения върху дългото работно време в технологичния сектор и до забраната за предлагането на обучение с цел печалба по основни училищни предмети и строгите ограничения върху времето, в рамките на което децата под 18-годишна възраст могат да играят онлайн игри.

Тази година Си демонстрира засилен ангажимент към общия просперитет, подчертавайки, че това не е просто някаква икономическа цел, а основно ядро в управленската философия на партията.

Представители на партията казват, че общият просперитет не е синоним на егалитаризма.

Високопоставен представител на партията заяви миналия месец, че постигането на „общ просперитет“ също така не означава „да бъдат убити богатите, за да се помогне на бедните“

Как ще бъде постигнат?

Китайските лидери се ангажираха да използват данъчното облагане и други методи за преразпределение на доходите, за да разширят дела на гражданите със средни доходи, да увеличат доходите на бедните и „рационално да коригират прекомерните доходи“.

Пекин решително насърчава фирмите и хората с високи доходи да допринасят повече за обществото чрез така нареченото „трето разпределение“, което се отнася до благотворителността и даренията.

Редица водещи компании от технологичния сектор обявиха големи големи благотворителни дарения и подкрепа за усилията за облекчаване на бедствия. Гигантите Tencet и Alibaba вече обещаха по 100 млрд. юана (15,47 млрд. долара) подкрепа за постигането на общия просперитет.

Дискутираните от дълго време реформи, като например прилагането на данъци върху наследството и придобиването на имущество, може да придобият нови сили, макар че реалното им въвеждане може да отнеме години.

Сред другите важни мерки са тези за подобряване на публичните услуги и на социалните защити.

Какъв ще бъде икономическият ефект?

Китайските лидери вероятно ще действат предпазливо, за да не навредят на частният сектор, който е жизненоважен двигател на растежа и заетостта, смятат анализатори.

Целта за общ просперитет може да ускори коригирането на баланса в китайската икономика към растеж, задвижван от потреблението за сметка на зависимостта от износа и чуждите инвестиции. Според същите анализатори обаче тези политики може да наранят именно растежа, задвижван от частния сектор.

Повишаването на доходите и подобряването на обществените услуги, особено в селските райони, ще подейства добре за повишаване на потреблението, а по-добрата социална сигурност ще допринесе за повече харчове и намаляване на предпазните спестявания.

Тази посока на развитие е в унисон със стратегията на Си за „двойна циркулация“, която предвижда Китай да стимулира вътрешното търсене, иновациите и икономическата си независимост в отговор на напрежението със САЩ.