Климатични промени, Брекзит: Предизвикателствата пред ЕС през 2020 година

Декември беше предупреждение за големите предизвикателства пред Европейския съюз. Необичайни бури предизвикаха хаос в някои части на Южна Европа, показвайки какво голямо въздействие ще оказват подобни екстремални метеорологични условия върху начина на мислене в съюза и политиката по въпроса за климатичните промени през следващите години. ЕС вече заяви, че иска да вложи усилия и пари, за да остане глобалният двигател на мерките за борба с климатичните промени.
Също така Съединените щати заплашиха да наложат санкции срещу компании, работещи по газопровод от Русия за Германия, показвайки отново, че транстлантическият съюз между страните от ЕС и САЩ важи във все по-малка степен в ерата на политиката на силата.
А от другата страна на Ламанша необичайните за декември избори във Великобритания донесоха на премиера консерватор Борис Джонсън солидно мнозинство, което ще подкрепи усилията му "да довърши Брекзит". Така, както изглеждат нещата, на 31 януари Великобритания ще стане първата страна в историята, напуснала ЕС.
За посрещането на всички тези предизвикателства ще е нужен категоричен и координиран отговор от страна на членките на Евросъюза (които скоро ще останат 27), ако искат да постигнат целта си да оказват по-голямо влияние върху глобалните процеси.
"Европа трябва да надигне по-силен глас в световен план", каза в новогодишното си обръщение германският канцлер Ангела Меркел.
Но с течение на времето този тип европейски послания започнаха да звучат все по-печално, а и вътрешните въпроси също изискват внимание. Поглеждайки към 2020 г., в Брюксел сега са погълнати от безспирни боричкания за част от 1 процент от БВП, който отделните страни трябва да похарчат за ЕС в рамките на бюджетния период на съюза 2021-2027 г. С оглед на това, че популизмът в Европа превърна в мишена Евросъюза, както и това, което се определя с понятието "елитите", националните лидери гледат да не създават впечатление у избирателите, че са прекалено щедри към Брюксел.
Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли изтъкна нуждата от постигане на споразумение за бюджета "във възможно най-кратки срокове, за да се избегнат забавяния в изпълнението на политиката и програмите на съюза".
Много хора обаче се опасяват, че 2020 г. в известен смисъл ще бъде прахосана в сложни маневри по въпроса за европейския бюджет. Това ще направи така, че въпреки мощния отпечатък на Евросъюза като търговски блок, донор на средства за хуманитарно подпомагане и дипломатически играч влиянието му ще си остане доста под нивото, което му приляга, що се отнася до глобалните теми.
"Европейците са под заплахата да се превърнат в злочести играчки в борбата за надмощие между Китай, Русия и САЩ", написаха бившият шведски министър Карл Билд и Марк Ленард в отрезвяващ анализ, изготвен за мозъчния тръст Европейски съвет за външна политика.
Подобно заключение може да изглежда в разрез с преобладаващите очаквания, като се има предвид как ЕС се справяше с различни предизвикателства през последните няколко години и целите, които си поставя за новото десетилетие. Той предотврати напускане на Гърция на еврозоната и помогна на няколко други свои членки да се възстановят от тежка дългова криза. Евросъюзът беше и сред основните играчи при подписването на две исторически споразумения през 2015 г., Парижкото за климата и това за иранската ядрена програма. Той също така съумя да остане единен, докато Великобритания преминаваше през тригодишен политически хаос заради напускането си на ЕС.
В много отношения 2020 г. би могла да донесе светло бъдеще за съюза. На власт там дойде нов режим - германката Урсула фон дер Лайен пое председателството на Еврокомисията, а белгиецът Шарл Мишел това на Евросъвета.
Най-критичната точка от драмата "ще го бъде ли Брекзит, няма ли да го бъде" също е премината. Обединеното кралство се готви да напусне на 31 януари и макар и предстоящите търговски преговори с него, да се очертават изтощителни и напрегнати, едва ли те ще влязат точно с в новинарските заглавия. Все още е възможно да възникне напрежение между самите членки на ЕС, защото между тях има доста сериозни разлики в икономическите им интереси, що се отнася до търговията с Великобритания.
В политическо отношение обаче дебнат и подводни камъни. Тази година е напълно възможно да припламне напрежение между Брюксел и Полша и Унгария, две източни държави членки, в които много хора имат усещането, че открито се пренебрегват демократичните устои, на които е изграден съюзът.
Европейската политика за климатичните промени, основният въпрос, по който ЕС иска да поведе света, се сблъсква с вътрешни предизвикателства. Горящата въглища Полша се съпротивлява на призивите за по-ускорени стъпки за борба с климатичните промени, а фермерите и работниците в Холандия, Франция и на други места протестираха срещу новите закони за ограничаване на замърсяването. След различни словесни еквилибристики на европейската среща на върха през декември се стигна до договореност за цялостен ангажимент за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.
Във външен план САЩ се превърнаха от доверен съюзник при бившия президент Барак Обама в непредвидим партньор при Доналд Тръмп, който излезе от Парижкото споразумение за климата, за договарянето на което Евросъюзът изигра ключова роля.
Сериозните разногласия в последно време по въпроси като политиката по иранското направление и НАТО показват, че трансатлантическата пукнатина в отношенията между съюзниците се разширява.
"Съществуващите сили тръгват по нови пътища сами", каза Фон дер Лайен, очевидно отправяйки критики към САЩ.
ЕС все още е твърд защитник на мултилатерализма и търсенето на глобалния компромис. Този подход ежедневно е подлаган на изпитания с оглед на това, че Китай и САЩ са в надпревара за икономическо и военно надмощие, а руският лидер Владимир Путин се стреми да разклати основите на демокрациите и да разширява влиянието на страната си по цялата планета.
"Възраждането на съревнованието между великите сили постави под натиск мечтата на ЕС за мултилатерален световен ред", написаха Билд и Ленард. "ЕС иска да играе меко в свят, в който се играе твърдо", добавят те.

Раф Касерт от Асошиейтед прес/БТА