Кога и защо Украйна се отказа от ядрените си оръжия?

Ако от позицията на случващото се днес, погледнем назад, изглежда, че е било ужасно решението за Украйна да се откаже от ядрените си оръжия през 1994 г. Това пише за The Washington Times Ричард Ран*, председател на Института за глобален икономически растеж. В началото на 90-те години той е в Украйна и Русия като икономически съветник на някои от ръководителите на двете страни, включително на изпълняващия длъжността премиер на Русия Йегор Гайдар и на Виктор Юшченко, ръководител на Централната банка и по-късно президент на Украйна .

Икономиките на Украйна и Русия се сринаха, тъй като старият съветски (социалистически/ комунистически) модел стана напълно нефункционален. Все пак по това време не е имало капиталистическа икономика, която да осигурява необходимите стоки и услуги.

Украйна тогава страдаше от хиперинфлация, цените се удвояваха приблизително на всеки три дни. Цените в менютата на ресторантите буквално са се променяли няколко пъти през деня. МВФ изчисли, че за 1993 г. инфлация е била приблизително 5000% — сякаш е възможно да се измери.

В разгара на кризата Виктор Юшченко ме помоли да направя оценка на ситуацията и да го посъветвам какво трябва да се направи. Бързо стана очевидно, че Централната банка няма контрол върху паричното предлагане, тъй като много правителствени агенции издаваха кредити (обещания за плащане) без да има законово право или пък с разрешение на Централна банка.

Тези от нас, които бяха съветници в източноевропейските страни, разработиха формули за частично фиксиране на местните валути към долара или германската марка тогава, за да държат инфлацията под контрол и бързо да приватизират реалната икономика. Украйна имаше особен проблем, както ми каза тогава министърът на отбраната. Една трета от хората в страната работеха в 13 големи военни завода – Украйна имаше най-големия в света завод за танкове и ракети. Много от отбранителните фабрики бяха специализирани в производството на един продукт, което даваше малко възможности за приватизация.

В резултат на това украинците преживяха далеч по-голям спад в реалните доходи от повечето други бивши комунистически страни, включително и Русия. В същото време администрацията на Бил Клинтън беше загрижена и се съсредоточи върху намаляването на ядреното разпространение. По това време Украйна разполагаше с третия по големина ядрен арсенал в света — въпреки че оперативният контрол се осъществяваше от Русия .

Украйна беше фалирала и хората бяха отчаяни. Спомням си, че една сутрин гледах един камион с хляб. Шофьорът продаваше по четвърт хляб на дълга опашка от гладни хора, защото не можеха да си позволят цял ​​хляб.

САЩ наливаха помощ, но тя не беше достатъчна. Последва решение за денуклеаризиране на Украйна, като Съединените щати изкупуваха ракетите и бойните глави за стотици милиони долари.

САЩ платиха на руснаците, които също бяха в отчайващо икономическо положение , да демонтират бойните глави и да използват урана за производство на електроенергия. Някои от украинските лидери не искаха да се откажат от ядрените бойни глави, но парите бяха по-важни. Така се стигна Меморандума от Будапеща, който бе подписан на 5 декември 1994 г.

Тогава този договор за неразпространение на ядрено оръжие ( с него Украйна се отказва от ядените си оръжия, а САЩ, Русия и Обединеното кралство се ангажират да гарантират териториалната ѝ цялост – бел.р.) изглеждаше добро решение. Американците постигнаха целта си да намалят броя на ядрените държави. Руснаците получиха крайно необходими американски долари, за да укрепят икономиката си и обезоръжиха частично съседа си. Украинците получиха огромна бюджетна подкрепа, която предпази от разпадане.

И украинските, и руските военни сили до голяма степен се разпаднаха и нито една от страните не беше в състояние да се бие с когото и да било. Русия се превърна в несъвършена демокрация при Елцин с основни свободи. Европейските и американските компании бяха насърчени да инвестират и да създават смесени предприятия в Русия и Украйна , за да стабилизират икономическата ситуация и да научат украинците и руснаците как да работят в капиталистически свят. Само един пример - комунистите имаха много примитивни счетоводни системи, които предоставяха малко информация — често умишлено. Големите международни счетоводни фирми създадоха офиси както за обслужване на новите предприятия, така и за да научат местните в основни понятия, като амортизация и дисконтирани парични потоци.

В Будапеща на 5 декември 1994 г. „Съединените американски щати, Руската федерация и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия … като вземат предвид ангажимента на Украйна да премахне всички ядрени оръжия от своята територия… потвърждават отново своя ангажимент на Украйна ... да зачита независимостта и суверенитета на съществуващите граници на Украйна ... да се въздържа от заплахата или използването на сила срещу териториалната или политическата независимост на Украйна ."

В меморандума има редица други разпоредби, които укрепват и правят по-оперативни цитираните по-горе разпоредби. Недвусмислено е ясно, че руският президент Владимир Путин е нарушил споразумението. То задължава също така САЩ, Обединеното кралство и ООН да предоставят помощ на Украйна , ако „трябва да стане жертва на акт на агресия“, без да се уточняват границите на тази помощ.

След няколко трудни десетилетия Русия и Украйна се радваха на реален икономически растеж и овладяна до голяма степен инфлация. Но сега, кой ще инвестира и прави бизнес с Русия , ако Владимир Путин е начело? Десетилетия напредък в две държави бяха унищожени за броени дни от един зъл човек.

• Ричард В. Ран е бащата на прехода у нас. Понастоящем той е икономически наблюдател, управител на няколко инициативи за политически и стопански реформи и предприемач.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка