Кой е най-големият ни пасив?

Има един въпрос, който задавам на всичките си обучения – „Кой е най-големият ви актив? Вашето жилище, вашата кола, вашите инвестиции или нещо друго?“. Повечето от участниците се досещат накъде вървят нещата, но само няколко се престрашават и казват „Аз съм най-големият ми актив“.

Това е добър отговор и много хора мислят по същия начин. Като знаем това, решението е просто – да инвестираме на първо място в себе си, за да подобрим способността си да генерираме повече пари. Но това ли е всичко? Има ли нещо, което ни убягва в тези разсъждения?

Актив или пасив

Всеки иска да получава доходи, без да прави нищо, но от активната ни дейност може да изкараме много повече пари. Ще ви дам един прост пример. Ако имаме половин милион лева, може да си докараме около 15 000 лева пасивни приходи на година, ако инвестираме в акции, които ни носят дивиденти. Това не е малко, но почти всеки от нас може да изкарва повече от 1250 лева на месец като заплата, без да има толкова голяма сума и да влага парите си някъде.

Ами, ако работим много, развиваме се и заплатата ни стане 2000 лева (което е напълно възможно)? Това са 24 000 лева на година. При 3000 лева месечна заплата сумата става 36 000 лева годишно и т.н. Ако инвестираме в себе си и своя потенциал за генериране на приходи, ще печелим повече всяка година. Звучи твърде добре, за да е истина, нали?

Ако ви кажа, че ние НЕ сме най-големият актив, който притежаваме, а всъщност, сме най-големият ни пасив. „Как така?!?“. Сега ще разберете за какво говоря. Робърт Кийосаки казва, че всяко нещо, което слага пари в джоба ни, е актив, а всяко нещо, което вади пари от него, е пасив. Просто понятие, което може да се тълкува по много начини и не всеки разбира.

И така, ние самите сме най-големият ни пасив, защото освен да получаваме доходи, ние си ги харчим, нали? Много хора изкарват по 1500 или 2000 лева заплата на месец, но от нея почти нищо не остава. Даже, благодарение на банките и другите небанкови институции, много хора в България харчат повече, отколкото получават.

Ще ви дам още пример. Имам приятел, който се казва Георги и изкарва около 25 000 лева на година, заедно с бонусите. Семейството му обаче, е похарчило над 55 000 лева миналата година и така дела на моя приятел е половината, или 27 500 лева. Георги е абсолютен пасив за себе си и за семейството си. Ако иска да стане актив, ще трябва да изкарва повече или да харчи по-малко.

Всичко е до време

Колкото и да се развива обаче, доходите на Георги не могат да се увеличават непрекъснато. Точно обратното – в някакъв момент те ще намалеят драстично (благодарение на държавното ни пенсионно осигуряване). Искаме или не, всички ние ще остареем и няма да можем да работим, както на младини. Доходите ще ни намалеят и дори може да спрат. Никой в магазина няма да ни съчувства и да ни продава по-евтино сиренето, защото парите ни са по-малко.

Ако се фокусираме само в настоящето, няма нужда да правим каквото и да е било. За съжаление, бъдещето ще дойде и то няма да е розово, ако не сме помислили отрано за него. Като млади имаме сили, енергия и време да генерираме високи активни доходи, които да ни послужат като основа за бъдещите ни пасивни доходи.

Ако се върнем към първия пример в статията, в някакъв момент приходите ни от дивиденти ще са повече от заплатата ни. Добрата инвестиция ще ни носи приходи за много дълъг период от време, и ако не се случи някаква глобална катастрофа, ще може да разчитаме на тези пари, когато вече няма да можем да работим. Всъщност, това е и първоначалната идея на пенсионната система. За съжаление, времената са други и поради много причини, тя не може да осигури старините ни.

Активните ни доходи от заплата са ограничени във времето. Дори да работим 30 или 40 години, все някога ще остареем. Добре вложените пари не зависят от нашата възраст, дори напротив – колкото по-стари ставаме, толкова и доходите ни ще са по-високи. Това се дължи на ефекта на сложната лихва и капитализирането на доходността.

Уорън Бъфет казва, че трябва да инвестираме в себе си, колкото се може повече, и че сме най-големия ни актив. Бих допълнил, че е добре да влагаме в себе си на младини, за да генерираме колкото се може повече доходи от активната ни дейност. Другото важно нещо е да оптимизираме разходите си и да имаме план за бъдещето. Самият Бъфет е направил точно това. Като млад е положил основата на сегашното си богатство и над 99% от него е генерирано след 50-тата му годишнина. Сега е на 86 години и не е особено активен, но парите работят вместо него. Освен това, той е пример за човек, който живее според възможностите си (които сега са доста високи, но не винаги е било така), за разлика от други богати хора, които са изгубили всичките си пари от неразумни разходи.

Моята стратегия е да намалявам активните ми доходи постепенно и да ги заменям с пасивни. Винаги най-големият ни актив ще е способността ни да генерираме доходи, но въпросът е какви. За активните ни трябва определено образование и евентуално опит. След това просто трябва да работим всеки ден, защото ако спрем – спират и постъпленията. Ако създадем истински актив, той ще работи за нас почти вечно.

Най-трудно е да дойдат първите пасивни доходи, но след това става по-лесно. Дори да са само 300-400 лева на месец, това е страхотно, защото ще освободи ума ни. Вече ще знаем, че каквото и да стане, ние ще имаме едни пари, които ще ни стигат поне, за да задоволим базовите си нужди. Вече проектите няма да ни се струват толкова рискови, защото дори да се провалим, ще имаме друг независим източник на доходи.

Един приятел ми каза наскоро: „Имам достатъчно пасивни доходи, за да намаля темпото, но не го правя, и не знам защо“. Отговорът е ясен – ако обичаме да правим нещо, ще влагаме в него цялата си страст, енергия и време. С годините искаме все повече да се наслаждаваме на живота, без да работим усилено и от актив се превръщаме в пасив. Ако имаме достатъчно инвестиции, които да работят вместо нас, този преход ще е лесен и без сътресения.

Вие най-големият актив или най-големият пасив сте?