Левон Хампарцумян: За българина дали в джоба има евра, или левове, почти няма значение

Не бива да се създават свръхочаквания за приемането на еврото в България, тъй като левът е от много време във валутен борд с него, изтъкна днес пред БНТ банкерът Левон Хампарцумян.

"За българина дали в джоба има евра, или левове, почти няма никакво значение", посои той. По думите му влизането в еврозоната ще донесе стабилност и достъпност на средата в България, а ефект от приемането на европейската валута ще бъде усетен от „икономически активните“ хора.

Поставянето на дата за присъединяването на еврозоната е прибързано. Чакалнята за еврозоната е около две години, но има технически параметри, които могат да отнемат и повече време. Връщаме се в клуба на по-богатите и уредени държави, заяви банкерът Левон Хампарцумян.

Покачването на цените още при влизането в чакалнята за еврозоната Хампарцумян определи като спекулация.

"Ако нещо стане рязко по-евтино тук, ще идват да пазаруват тук - и обратно. Обикновено обаче нещата са балансирани. Наивно е да се очаква България скоро да достигне нивото на живот на Германия", изтъкна Хампарцумян. Това по думите му обаче не означава, че животът е „по-мизерен“.

"Дори да пораснем два или три пъти като икономика, никой няма да ни разглежда като потенциална заплаха за икономическото си бъдеще - с малки изключения", каза банкерът.

Евентуални „неблагополучия“ в отделна банка биха били по-лесно преодолими при влизането ни в еврозоната, заяви Хампарцумян. Според него случаят КТБ така или иначе не може да бъде повторен, дори днес.

"Това дава една увереност, че неблагополучия в една отделна институция ще бъдат по-рано засечени и по-рано предотвратени. Защото в случая КТБ имунната система на държавата във вид на различни служби като регулатора БНБ, ДАНС, финансово разузнаване, всякакви хора, които би трябвало да вдигнат ръка и да спрат това нещо, всъщност не са го направили по една или друга причина.
Трудно ми е да намеря съществени рискове при приемането на еврото", допълни Хампарцумян.

Лихвите може да бъдат относително по-ниски, подчерта Хампарцумян и обясни, че те зависят от устойчивостта на икономиката и „културата“ на националните държави, заради което и лихвите в ЕС са различни. Българите са предпазливи при кредитите и са по-малко задлъжнели от жителите на някои западни държави.

Възможно е да настъпи стагнация на световната икономика, но не може да се очаква катастрофа. „Онази криза няма как да се повтори вече, но следващата ще ни изненада“, заяви банкерът.