Марио Драги донесе политическа стабилност в Италия. Потенциалното му избиране за президент ще я застраши

Италия отново е в центъра на вниманието на много инвеститори, тъй като предстоящият президентски вот заплашва политическата стабилност, наблюдавана в страната през последната година, пише Си Ен Би Си.

След две седмици депутатите и регионалните делегати на страната ще решат кой да стане следващият президент преди изтичането на мандата на настоящия държавен глава Серджо Матарела на 3 февруари. Над 1000 от представителите на страната в парламента и регионалните правителства ще започнат да гласуват за следващия президент на 24 януари.

Защо това има значение?

Основният въпрос е дали действащият премиер Марио Драги ще бъде избран за президент. Навлизането на бившия председател на Европейската централна банка в италианската политика преди около година сложи край на дългия период на политическа нестабилност в страната. След новината, че той ще поеме премиерския пост, доходността на 10-годишните италиански облигации падна до най-ниското си ниво от 2021 г. Неговото правителство, съставено от представили на различни партии и технократи, успокои пазарите с планове за реформи и подкрепа от парламента. Потенциалното напускане на Драги обаче поставя под риск тази икономическа и политическа стабилност.

Страховете на инвеститорите

Анализатори на Goldman Sachs посочват в бележка, че напускането на Драги „ще предизвика несигурност по отношение на новото правителство и ефективността на неговата политика“.

„Имайки предвид различните интереси на партиите в парламента и типичният период от време, необходим за сформиране на ново правителство, ние сме загрижени, че сценарият с напускането на Драги ще доведе до забавяне на прилагането на средствата от Фонда за възстановяване и изпълнението на свързаните с него реформи“, посочват от американската банка. Италия трябва да получи от ЕС 191,5 млрд. евро по фонда за възстановяване, за да се справи с икономическия шок от пандемията на коронавирус.

Изплащането на средствата е свързано с изпълнението на обещаните по-рано реформи. И двата аспекта се разглеждат от експертите като ключови за насърчаването на италианската икономика, която изпитва затруднения в продължение на много години.

Волфанго Пиколи, съпредседател на консултантската фирма Teneo, също смята, че има краткосрочни рискове за икономическото възстановяване, ако Драги стане президент.

„Независимо дали Драги е избран за президент или не, Италия е малко вероятно да проведе парламентарни избори година по-рано. Въпреки това процесът за назначаване на нов министър-председател и ново правителство вероятно ще бъде шумен и настоящата хетерогенна управляваща коалиция може да претърпи частична реконфигурация“, каза той в сряда.

Настоящият парламентарен мандат изтича през 2023 г. След това италианците ще се отправят към урните, за да изберат нов парламент и правителство, ако междувременно не се състоят предсрочни избори.

Драги даде знак на пресконференцията в края на миналата, че е готов да поеме президентството на страната.

„Причината е, че така той ще може да осигури стабилност на Италия в средносрочен и дългосрочен план“, каза Гуидо Бодрато, икономист в Berenberg.

„Той също така иска да направи така, че политическите партии действително да бъдат държани отговорни за действия на правителството“, добави той.

Как протича самият процес

Традиция е кандидатите за президентският пост на Италия да сигнализират за желанието си да заемат позицията, но не и да обявяват официално, че се кандидатират.

Изборът на президент на Италия се осъществява от 1007 избиратели, от които 630 депутати, 319 сенатори и 58 регионални делегати.

В първите три тура на гласуване е необходимо мнозинство от две трети, като след това е достатъчно обикновено мнозинство за избиране на нов държавен глава, обяснява Пиколи.

„Интензивните политически маневри при закрити врати характеризират избора на президент, тъй като целият процес се управлява от политически партии. Опитът от миналото също показва, че при липсата на ясен кандидат, който се появява в първия тур на гласуването, динамиката на самото гласуване често генерира нови съюзи или консенсус около имена, които по принцип се разглеждат като второстепенни варианти“, добавя той.