Между Полекзит и съюз с Германия и Русия

Избирането на премиера на германската провинция Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет за председател на Християндемократическия съюз (ХДС) нямаше как да не получи във Варшава оценка от гледище на германско-полско-руския триъгълник. "Какво означава изборът на Лашет за Полша и региона между Германия и Русия?" - пита в. "Жечпосполита" и отговаря: "Нищо ново по ключовия въпрос за "Северен поток-2".

В този аспект той бе най-лош от всички кандидати за поста глава на ХДС. Дори когато не бе сигурно, че главният критик на Кремъл Алексей Навални няма да умре в ръцете на берлинските лекари, а медиите и дори мнозина политици крещяха, че на Русия не бива да й се размине, Лашет прагматично се обявяваше за довеждане на проекта докрай. Той винаги е гледал скептично на евентуалното втвърдяване на курса спрямо Москва с налагане на нови санкции. По въпроса за Русия Лашет продължава линията, и то без никаква превзетост".

Естествено засега няма гаранции, че той ще е новият федерален канцлер след Ангела Меркел. Лашет трябва първо да получи номинация от блока ХДС/ХСС, а после да спечели парламентарните избори в Германия наесен. Но вероятно стига да стане победител, Варшава ще започне да се съобразява с това. И нещата не опират само до Лашет, а до промените на политическата сцена в САЩ. Идването на администрацията на Джо Байдън и фактът, че демократите поемат контрола над двете камари на Конгреса, прави проблемен за Полша всеки сценарий за развитие на германско-американските отношения. В случай на рестартиране и възстановяване на "трансатлантическото единство" между Вашингтон и Берлин, както призова миналата година министърът на отбраната на Германия и бивш глава на ХДС г-жа Анегрет Камп-Каренбауер, полският фактор ще спре да бъде за САЩ инструмент за натиск върху германците, както го използваше Доналд Тръмп.

Но дори Лашет да продължи курса на Меркел, както очакват от него, а може би дори ако Германия се откаже от подновяване на санкционната политика спрямо Русия и засили диалога с Москва, това не означава американските демократи да сключат алианс с управляващия лагер в Полша начело с "Право и справедливост". Мнозина експерти прогнозират, че на администрацията на Байдън в близките няколко години няма да й бъде до активна външна политика, тя ще се фокусира на вътрешни проблеми. Това създава за Германия коридор от възможности по източното направление, най-вече с Пекин. Към края на миналата година ръководните органи на Европейския съюз съгласуваха (смята се, че не без натиск от Меркел) основните параметри на инвестиционно споразумение между ЕС и Китай, което Полша се помъчи да оспори, приканвайки за консултации по него и със САЩ. Но Евросъюзът, водил седем години трудни преговори с китайците, не смята да задейства един "излишен трети". С оглед необходимото изграждане на транзит между ЕС и Китай Варшава се пита какво може да е мястото на Полша в него. А това до голяма степен зависи от перспективите за развитие на отношенията с Германия, Русия, Украйна и Беларус.

За Варшава оптимален би бил украинският транзитен маршрут. При все, че Варшава е разочарована от динамиката в полско-украинските отношения, тя ги поддържа на минимално ниво, което й позволява да запазва контакт с Киев и предишната си позиция за Крим, отричайки новото му обединяване с Русия. Ако украинският маршрут бъде изключен, това ще направи безалтернативен руско-беларуския. Значи Варшава ще трябва да подобри диалога с Минск и Москва. В последния случай - да преформулира отговора на въпроса чий е Крим. Който е труден, не защото за Полша е чак толкова важна териториалната цялост на Украйна сама по себе си. Тя се страхува, че признанието на полуострова за руски може да създаде мека заплаха от страна на Берлин за "отново присъединените територии", получени от Варшава в резултат на Втората световна война (неслучайно американските военни гарнизони са концентрирани днес в Западна Полша). Премахнат ли Германия и Русия този проблем, това навярно би спомогнало Варшава да не разиграва занапред "украинската карта". Оттук следват два вероятни сценария.

Първият: Полша остава в ЕС и се включва в германско-полско-руски алианс, подновява енергийното сътрудничество с Москва, участва в разработката на общи търговски проекти, включително свързани с Китай.

Вторият предполага Полша да напусне ЕС, както допусна тези дни в интервю за британския в. "Дейли експрес" зам.-министърът по надзора върху държавната собственост Януш Ковалски от партията "Солидарна Полша". Постигне ли Великобритания икономически успех след Брекзита, подчерта Ковалски, поляците вероятно ще последват примера на британците. "Солидарна Полша" впрочем не е маркирала още външнополитическите си приоритети - кого вижда като съюзник на Варшава, затова пък е прочута с критики срещу Брюксел и Берлин. Можем да предположим, че тогава Полша ще се вписва в британско-американската или просто в британската ос, разчитайки да запази обема на полско-германската търговия и да сключи изгодно митническо споразумение с ЕС дори в случай на Полекзит. 2021 г. се очертава като твърде интересна за страната, лежаща на р. Висла.

Станислав Стремидловски, РЕГНУМ/ БТА