Мила родна картинка*

Елин Пелин е писал за шопите. С любов. Той е бил един от тях. През 1936 г. публикува един разказ, в който главен герой е нане Митре. И една чешма с негодна за пиене вода. Почти.

След като прочетох този разказ, спрях да си мъча главата с въпроси. “Защо, аджеба, елинпелинчани така яростно възстанаха срещу едно семейство сирийци?”. Светна ми!

На шопа най му е терсене кога друг му се вре у работата. Ама нема значение за делба на нивата ли става дума или за международното положение. Шопо си е самодостатъчен и дори чужда въшка не ще да го каца. А тук държавата цяло семейство му шкартира. Нали схващате, че държавата на шопо също му е чужда. И разсъжденията спират дотук!

Нашето може да е мизерно, окрадено и с куп други кусури, но е наше:

“Вечният шоп, който ме кара с каручката, е безучастен като кобилите си, безучастен към околните красоти, както и към липсата на кофата.

— Украднали са я — каже. — Беше нова, та някой може да я е взел за употреба.”

Съседът може да пребива жена си, но си е мой съсед, а жена му си е негова. Нашенци сме си. Рецидивиста от долната махала и той така. Тук ще си стоят, няма да ги пъдим, ще ги пазим:

“Ситни като врабчета дечурлига, полуголи, мръсни, немити, непрани, невчесани, се въргаляха из прахоляка. Те се разбягаха от тропота на каручката, застанаха отстрана на пътя и почнаха да хвърлят камъни по нас.

— Такъв им е обичаят по селата — обясни нане Митре. — Еднаж ми спукаха главата… Оно си е така. Нали са деца…”

Не ги виня. Това е раказ отпреди 80 години. И досега така. Да запазиш самобитността си за такова време е забележително. Не си приел социализмо, не си приел и либерализмо, камо ли европеизмо. За толерантност към различните да не говорим. Опитайте се да направите Прайд-а в Мусачево, скъпи трансджендъри. Консервирал си се е у ватенката нашио шоп. Но така е, като живееш на полето. Ветаро нема що да го запре. Нито душманино. Вкопаваш се като камик у полето и чекаш да премине:

“Ние сички, цялото село, с кучетата и котките сме от сегашната партия. Чешмите ги правиха бившите. Сакаха с вода да ни подкупят, та да ни обърнат. Ама ние дадохме клетва от тая вода да не пием. И не даваме никой да пие. Я съм на служба да вардим.”

Пазят си шопите думата и името. Вие кажете добро ли е това или лошо. Или да почакаме отново телевизиите, сайтовете и политиците да ни го разяснят. И да отиде репортерът на мегдано у Байлово да обясни какво са това евро ценностите. Или да посмее някой политик да обели дума за бежанска интеграция където и да е в Софийското поле. Защото това е нашата държава - анклав до анклава, съшити с европроекти, оградени с нова двупластова гранична ограда. Шопски анклав, трънски, македонски, помашки и какъвто щете. И те ще търпят всяко едно чудо, което им се стоварва на главата - Десетилетие на ромското приобщаване, бежанска вълна, европредседателство. Само не им пипайте казана или прасето. Чуждото ви го не сакат, тяхното не им взимайте.

*Разказ на Елин Пелин