На другата сутрин

Около 60 % от лондончани гласуваха да останат в Европейския съюз, но други части на Англия, и малкият Уелс, ги извадиха оттам. Лондон генерира 22% от брутния вътрешен продукт на Великобритания. Три четвърти от жителите на Лондонското Сити, един от водещите световни финансови центрове, наричан още „квадратната миля“, гласуваха да останат. Финансовите услуги, които са съсредоточени основно там, осигуряват 12% от брутният вътрешен продукт на Великобритания, повече от производството.

След като резултатите от референдума станаха ясни, хиляди подписаха петиция, с която призоваваха кмета на Лондон Садик Кан да обяви града за независим и да остане в ЕС. Шокът сред много хора беше голям. Дори част от гласувалите за напускане се стреснаха. Кампанията преди референдума беше емоционално изострена и изглежда мнозина смятаха, че няма как да се случи нелогичното и гласуваха на инат. На другата сутрин започна отрезвяването. То мина през всички фази на махмурлука – замъглени спомени, гузна съвест, чувство на отчаяние, порив за трескаво почистване на всичко от отминалата нощ.

Теориите за неочаквания резултат от Британския референдум са различни. Те варират от върховна мобилизация на руската шпионска и подривна дейност през провал на представителната демокрация до превземането на властта от моментни повърхностни настроения, изразявани чрез социални медии. Каквито и да са обясненията, щом шокът поутихна, хората се хванаха да мислят

какво да правят. Все още има среди, които са склонни да се борят за обявяването на резултата за невалиден на една или друга основа. По принцип това не е невъзможно. Но нагласата изглежда е, че “каквото сме си надробили, ще го ядем”, но и ще си го направим вкусно и хранително.

Това настроение изглежда се отрази в борсовите индекси. Веднага след като стана ясен резултатът, борсите по цял свят реагираха с тревога. Драматично падна и британската лира. Двата, може би основни, индекса на Лондонската фондова борса, FTSE100 и FTSE250 се сринаха. Мина обаче ден два и те започаха да се съвземат. FTSE100 включва най-вече големи интернационални компании, а FTSE250 компании, които са в по-голяма степен базирани във Великобритания и би трябвало да се очаква, че ще са по-чувствителни към промените след Брекзит. Около месец след вота FTSE100 се радваше на равнище доста по-високо, от това преди Брекзит, a FTSE250 се възстанови до равнището си от юни.

Разбира се, борсовите индекси се влияят от много фактори и ще е малко рисковано да твърдим, че те са доказли, че Брекзит е успех или, че Брекзит няма да се отарази зле на британската икономика. Но те сякаш отразяваха и движението на тревогата на лондончани. А тя се придвижи от точка на шок и ужас до адаптация с реалността и, вече за много, решеност да не допуснат Брекзит да промени живота на страната или да попречи на икономиката.

Брекзит отвори много позаздравели рани в обществото. Стана ясно, че страната е разделена и че отделните и части не се разбират достатъчно добре.  Че расовите, етнически и национални напрежения съществуват и че лесно могат да се активират. Възникна естествено и въпросът дали английското общество е все още така дълбоко класово разделено, както го гледаме по филми и телевизионни сериали.

Брекзит не дава ясен отговор на този въпрос. Вероятно резултатът ще бъде изследван години. Спонтанната оценка е, че образованите и либералните или левите са гласували за оставане, необразованите и консервативните – за напускане. Това е доста общо и неточно. Да, повече членове на консервативната партия гласуваха за напускане, но голяма част (42%) от консрвативните симпатизанти подкрепиха оставането. Сред високообразованите англичани имаше немалко, които подкрепяха напускането.

Изненадата от резултата е обяснима и с това, че голяма част от гласуващите наистина се колебаеха до последния момент, кое е правилното решение. Близо 10% от гласувалите са решили как да гласуват в самия ден на референдума, а около 15% в последната седмица. Този странен резултат поставя цялото гласуване в съвсем различна категория от обичайни парламентарни избори, при които предпочитанията са далеч по-отчетливо и по-отдавна очертани.

Една любопитна статистическа зависимост показва, че има голяма степен на съвпадение на хора, които са гласували за напускане на ЕС и тези, които биха подкрепили смъртното наказание.

Разбира се, между двете няма някаква пряка връзка, но може да се предположи, че Брекзит вота беше избор на гневните и песимистичните, а за оставане в ЕС – на оптимистичните и уверените. Но предметът на гнева не е много ясен. Очевидно в британското общество има разделение, което не е добре разбрано, дали защото е дълбоко и незабелязвано досега или защото е новопоявило се.

Хората и държавите се делят на две категории. Едните залиняват от кризи. Другите се мобилизират. През историята си Великобритания е доказала, че кризите я мобилизират. Не само за победи, но и за постигане на вътрешно разбирателство. Сега Великобритания е разделена на две гневни половини. На едната гневът й победи. Другата се разгневи на първата. Но традиционният национален спортсменски подход ще доведе до това, двете страни да приемат резултата и да се опитат да работят за едно ново съжителство. Това не означва взаимна асимилация. Англия е живяла във вътрешен мир векове с дълбоки класови разделения, но с относителни ясни правила и граници на класовите взаимоотношения и с промени стъпка по стъпка. Вероятно сега в страната се ражда някакво ново класово разделение. То може да е между глобалисти и националисти или пък между нов тип консервтори и нов тип либерали или просто между предприемачи и носталгици. Рано е да се каже. Но е безценно да се наблюдава.