Парламентарните избори в Австрия - какви са възможните сценарии

Политика за бисквитки

В неделя австрийците ще обновят парламента си на предсрочни избори. Като безспорен фаворит се очертава бившият канцлер консерватор Себастиан Курц.

Предходното коалиционно правителство на дясната Австрийска народна партия (АНП) и крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС) изгуби доверието на депутатите заради корупционен скандал, в който бе замесена АПС.

Австрия има пропорционална избирателна система, а изглежда, че никоя партия няма да събере абсолютно мнозинство. Възможни са различни сценарии за съставяне на правителство.

Крайната десница се завръща

Новият водач на АПС Норберт Хофер постоянно повтаря, че иска да се върне в правителството - не като транспортен министър, какъвто беше от декември 2017 до май 2019 г., а като втори човек след Себастиан Курц.

Стигнал до финала на президентската надпревара през 2016 г., Хофер смята, че е направил необходимото, за да подобри имиджа на партията, чийто бивш лидер Хайнц-Кристиан Щрахе се наложи да подаде оставка през май. Той бе заснет как предлага корупционна сделка на жена с фалшива руска самоличност.

Коалицията между десните и крайната десница все още е най-популярна сред австрийците. Допитвания показват, че я предпочитат от 23 на сто от избирателите.

Но Себастиан Курц, поддържайки добри отношения с Хофер, отказва да върне в изпълнителната власт човек от твърдото крило на АПС - бившия вътрешен министър Херберт Кикъл.

Старият центристки тандем

Социалдемократите, предвождани за пръв път от жена - бившия здравен министър Памела Ренди-Вагнер, също ясно изразиха желанието си да се върнат в правителството.

Влиятелни фигури от АНП упражняват зад кулисите натиск върху Курц да обмисли сериозно подобен алианс с левицата - управленски модел, прилаган от Австрия в течение на 44 години след Втората световна война.

Бившият канцлер обаче е наясно, че може да изгуби популярност, тъй като избирателите вече не искат и да чуят за "стария тандем". Личните вражди не са малко, а двете формации са и в открит конфликт по социалните и по икономическите въпроси.

Абсолютно начинаещи

Надежди за влизане в парламента могат да хранят още две партии - либералната Неос и Зелените. Себастиан Курц не изключва възможността да формира за първи път трипартиен кабинет.

Климатичните промени засенчиха миграционната тематика в избирателната кампания, съответно Курц предприе сближаване със Зелените въз основа на обща правителствена програма.

Екологичната партия управлява вече няколко региона в съюз с консерваторите и се кани да участва за пръв път във федерално правителство.

Такъв съюз наистина би могъл например да подобри имиджа на Курц в чужбина, пострадал доста заради предишното му споразумение с крайнодесните.

Всички с изключение на Курц

Ако левите и крайната десница постигнат по-добри резултати от очакваното, теоретично биха могли да формират коалиция без консерваторите. Австрийската социалдемократическа партия (АСП) вече управлява съвместно с АПС в източната провинция Бургенланд, на унгарската граница. Себастиан Курц акцентира върху тази "опасност", за да мобилизира своя електорат.

Памела Ренди-Вагнер впрочем се противопоставя на тази възможност, като изтъква ксенофобските залитания на АПС. Социалдемократите би трябвало да си намерят нов лидер, за да се съюзят с крайната десница, с която вече са управлявали от 1983 до 1986 г.

Отново пред урните

Ако не бъде съставено жизнеспособно правителство, не може да се изключат и нови избори. Себастиан Курц намекна също, че би могъл да внесе в парламента проект за правителство на малцинството, включващо видни личности от гражданското общество и представители на АНП. Но опозицията вече отвърна, че няма да подкрепи такава изпълнителна власт, невиждана в Австрия досега.

Освен това всяко ново правителство трябва да бъде назначено от президента на страната - либералния екоактивист Александър ван дер Белен, чието влияние може да натежи в полза на съюз между Себастиан Курц и Зелените.

Франс прес / БТА

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Защо емпатията е едно от най-важните лидерски качества
Сбогом на GPS: Квантовите сензори ще се превърнат в следващата основа на навигацията
На днешната дата, 6 октомври. Имен ден празнуват Тома, Томислав и Томислава
Шефът на германското разузнаване: Има риск Германия да бъде въвлечена във въоръжен конфликт с Русия
Papi Hans ще бъде специален гост на Modernity Yellow Party: Glitter & Thrill
Пекин закрива стотици банки в опит да укрепи финансовата си система
Нобеловата награда за медицина е присъдена на трима учени за изследвания върху мозъчната активност
Пробив в борбата с Алцхаймер: нова молекула възстановява паметта при животни
Великобритания ще национализира един от най-големите железопътни оператори Avanti West Coast
Санирането - на фокус във видеокаста на Obekti.bg
Сбогом на GPS: Квантовите сензори ще се превърнат в следващата основа на навигацията
Емилиян Георгиев става зам.-кмет с ресор „Обществено строителство“ в Столична община
Започва изплащането на еднократната помощ от 50 евро за скъпите горива
Световните продажби на бензинови автомобили паднаха под 50% за първи път в историята
Земетресение разлюля София
Системата на КАТ се сринала при инсталиране на нова версия
Факторите, които превръщат синдрома на самозванеца в професионална суперсила
Зам.-министърът на финансите: По-високите данъчни оценки на имотите няма да променят такса „смет“
Зеленски очаква добри финансови новини от Брюксел, Мерц обеща по-силна подкрепа за Украйна
Едно наум, ако бившето гадже иска да останете приятели
Кристин Лагард: Не би било добра идея да се кандидатирам за президент на Франция
Готови за новите изисквания към сградите: как WEOZ™ съчетава автоматизация, комфорт и енергийна ефективност
„Сова Харис“: Йотова-Вълчев са с 50,2% подкрепа, а Гюров-Кандев – с 23,7%
Пеевски: Ако има 36 фактури за платени мои полети, си подавам оставката като лидер на ДПС
Еврокомисарят по търговията: Трудните преговори с Китай все още не са дали резултат
Контактните лещи могат да са източник на зараза, експерти съветват да носим очила
Гълъб Донев: Бюджетният дефицит за тази година ще бъде до 5,7% от БВП