Пет ключови въпроса на преговорите между Русия и САЩ

Руски и американски дипломати се срещат тази седмица в три европейски града за важни преговори за сигурността, които ще предначертаят какво ще се случи с отношенията Москва-Вашингтон в следващите месеци.

Преговорите започват от Женева, където днес се събраха представители на САЩ и Русия, водени от двама топ дипломати – Уенди Шърман и Сергей Рябков. В своя публикация по темата Владимир Исаченков от „Асошиейтед Прес“ обобщава най-важните проблеми, които ще бъдат поставени на масата.

Опасенията за руска инвазия

Натрупването на руски военни и оборудване близо до границата с Украйна предизвика притеснения в Киев и на Запад, че Москва може да планира начало на инвазия.

Москва отрече подобно намерение и отвърна с контраобвинение, че украинските власти планират офанзива за възстановяване на контрола върху територии в Източна Украйна, държани от подкрепяни от Русия сепаратисти – твърдения, които пък Украйна на свой ред отхвърли.

Американският президент Джо Байдън два пъти обсъди натрупването на военни части близо до границата с Украйна с руския си колега Владимир Путин през декември, предупреждавайки, че Москва ще бъде изправена пред „тежки последици“, включително безпрецедентни икономически и финансови санкции, ако атакува съседа си.

Исканията за сигурност на Русия

Путин определи възможността Украйна да се присъедини към НАТО и пактът да разположи оръжия там като „червена линия“ за Москва. Кремъл поиска Вашингтон и неговите съюзници да поемат обвързващо обещание, изключващо разширяването на НАТО в Украйна, Грузия или други бивши съветски държави.

Освен това иска САЩ и съюзниците да поемат ангажимент да не разполагат оръжия и да не провеждат каквито и да било военни дейности в Украйна и други бивши държави от СССР.

Кремъл представи и проект за договор за сигурност между Русия и САЩ, както и план за споразумение с НАТО като отправна точка за преговорите тази седмица.

Предложенията на Москва предполагат замразяване на патрулите от руски и американски военноморски кораби и бомбардировачи близо до границите на другия. В допълнение призовават за усилия за намаляване на риска от инциденти с участието на военни кораби и самолети на Русия и НАТО, предимно в Балтийско и Черно море, намаляване на обхвата на военните учения, по-голяма прозрачност и други мерки, изграждащи доверие.

Реакцията на НАТО и САЩ

САЩ и съюзниците ѝ отхвърлиха искането Северноатлантическият договор да не приема Украйна или други членове, подчертавайки, че ключов принцип на Алианса е, че членството е отворено за всяка отговаряща на условията държава и никоя външна страна няма право на вето.

Докато Украйна и Грузия все още не са готови за членство в НАТО и няма много изгледи скоро да бъдат поканени да се присъединят, западните съюзници настояват, че вратите на НАТО трябва да останат отворени. През 2008 г. пактът обеща в крайна сметка да приеме и двете нации, въпреки че не им предложи специфичен план за членството.

Въпреки че съюзниците твърдо отхвърлиха спирането на разширяването на НАТО, са готови да обсъдят контрола върху въоръженията, мерките за изграждане на доверие, по-голяма прозрачност и намаляване на риска, ако Русия заеме конструктивна позиция.

Американските длъжностни лица казаха, че са отворени за дискусии за ограничаване на евентуално бъдещо разполагане на офанзивни ракети в Украйна и ограничаване на военните учения на САЩ и НАТО в Източна Европа, ако Русия е готова да се оттегли от Украйна.

Времеви лимити

Путин нарече преговорите със САЩ „позитивен“ ход, но каза, че иска бързи резултати, предупреждавайки Запада да не се опитва да удави исканията на Русия в „празни приказки“.

Попитан по време на пресконференция миналия месец дали може да гарантира, че Русия няма да нахлуе в Украйна, Путин отговори гневно и каза, че Западът „трябва да ни даде гаранции и да ги даде незабавно, сега“.

Зам.-министърът на външните работи Сергей Рябков, който представлява Русия по време на преговорите, обясни, че исканите гаранции, че НАТО няма да се разшири към Украйна и други бивши съветски държави, са „абсолютно съществени“ и предупреди, че отказът на САЩ да го обсъди и е обезсмислил по-нататъшните преговори.

Исканията на Кремъл, съчетани със стремеж към бързи резултати, подхранват американските подозрения, че Москва може да отправи нереалистични искания, само за да види краха на преговорите и след това да ги използва като претекст за агресивни действия. Руските дипломати отхвърлиха това твърдение.

Военно-технически варианти

Докато Москва отрича да планира атакуване на Украйна, Путин предупреди, че ще бъде принуден да предприеме неуточнени „военно-технически мерки“, ако Западът се противопостави на исканията за сигурност.

Той не даде повече подробности, освен че каза, че руският отговор в този сценарий „може да бъде разнообразен“ и „ще зависи от предложенията, които нашите военни експерти ми представят“.

Съветникът по външната политика на Кремъл, Юрий Ушаков, каза, че руският президент е споделил на Байдън, че Русия ще действа така, както САЩ щеше да действа, ако види офанзивни оръжия, разположени до границите си.

Путин отбеляза, че новата хиперзвукова ракета „Циркон“ може да даде на Русия невиждан досега потенциал за прецизен удар, ако бъде монтирана на военни кораби, разположени в неутрални води. Изстрелването на залп от ракети в края на декември ознаменува приключването на тестовете на новото оръжие, което според Путин лети с 9 пъти по-висока скорост от тази на звука в обхват от над 1000 километра.

„Също така ще са необходими само пет минути, за да се стигне до тези, които издават заповедите“, каза още Путин.

По материали от „Асошиейтед Прес“