Прекарии от всички професии, осигурявайте се!

„Проблемите могат да се сведат най-общо до три групи: силно нарушената социална справедливост в пенсионното осигуряване, ниското и незадоволително равнище на пенсиите, нестабилните финанси на пенсионната система“ – думите са на висш чиновник от Министерството на финансите, но не днес, а преди 20 години. В онзи период се осъществяват дългогодишните планове за отделяне на пенсиите от държавния бюджет в нарочен фонд, плащанията вече зависят от направените осигурителни вноски (не се финансират през данъци), очертан е тристълбовия модел – държавен фонд, задължителен частен, доброволен частен. Реформата е натоварена с големи очаквания за намаление на „пенсионния товар“. Десетилетия след цялостното преформатиране на системата обаче, трудно можем да открием разлика между тогавашните и днешните констатации.

Реалността

Както стана ясно през последните години, очакването, че капиталовите частни дружества ще успеят да компенсират дефицитите на цялостната икономическа и социална система, няма как да се осъществи. Това е и причината вторият стълб да стане малко по-демократичен, като на осигурените лица им беше дадена законова възможност да пренасочат пълната си вноска изцяло към Националния осигурителен институт.

Проблемите във втория стълб са огромни, но да се върнем на приходите в публичния фонд „Пенсии“. Те зависят от комплекс от фактори, но основните са: размерът на осигурителните вноски, броят на заетите, демографската структура, сивата икономика. Макар наистина през последните години да се регистрира нарастване на заетостта, броят на заетите през 2017 г. все още е под нивата от 2007 г. Осигуровките бяха драматично намалени през първото десетилетие на XXI век, за да бъде облекчен бизнеса, което пък от своя страна да доведе до по-голяма заетост и съответно по-високи приходи в осигурителните фондове. Резултатът не е точно такъв. Демографската структура се влошава. А според анализ на НАП, 58% от заетите работят без трудов договор или получават заплата в плик, следователно не правят осигурителни плащания.

Демотивация

Преобладава общественото мнение, че плащането на данъци и осигурителни вноски е тежест. Всъщност освобождаването от тези тежести не е никак сложно – малцина се възпротивяват на заетост без трудов договор. При средната работна заплата у нас, служителят си спестява към 250 лв. месечно и често приема неплатените осигуровки като бонус за добре свършена работа. За работодателя този работник е ценен кадър, тъй като му спестява още почти толкова, които иначе е длъжен да внася за своя служител в различни осигурителни фондове.

Поради масовото недоверие към пенсионните фондове, всички са доволни от тази ситуация, а работниците често се „успокояват“ с това, че няма да доживеят до пенсия. Според официалната статистика за очаквана продължителност на живота, наистина днешните 65-годишни българи се очаква да живеят средно още 16 години, а 40-годишните само 11,5 години след навършване на пенсионна възраст. Но по-голямата част от нас все пак ще трябва да осигурят съществуването си през тези последни години, в които няма да могат да работят, освен ако не искат наистина да се превърнат в тежест за близките си. Надеждата за живот в добро здраве и трудова активност започва да се изпарява едва когато работниците наближат пенсионна възраст. Те спират да следят възторжени експертизи и започват внимателно да се вслушват в новините за размера на минималната пенсия и великденските добавки. Тогава е твърде късно за каквито и да е промени в осигурителния статус.

Високорискови професии

В залеза на живота си тези работници ще получат минимална, а често и само социална пенсия, която е значително по-ниска от минималната, поради факта, че се осигуряват само на законовия минимум или не се осигуряват въобще. Ярък пример са шивачките – фирми с кратък, приключенски живот изпадат в несъстоятелност и не изплащат възнаграждения, а с тях и осигуровки. Понякога изобщо не сключват трудови договори. Друга голяма група са строителните работници – летният сезон за тях година храни, но не и старини, тъй като често работата се извършва от неформални и нерегистрирани „бригади“.

Можем да допълним списъка с таксиметрови шофьори, медицински сестри, охранители... Но има и гилдия, която привидно поне би трябвало да е по-защитена – журналистите. Масова практика е трудовият договор, ако въобще има такъв, да е с възнаграждение на нивото на минималния осигурителен праг. Останалото се изплаща по авторски договори, а там осигуровки не се дължат. Конкретен пример – за журналист на 43 години с 20-годишен трудов стаж без прекъсване, включително в уважавани печатни медии, електронната система на НОИ сочи прогнозна пенсия 240 лв. Разбира се, той е в средата на трудовия си живот, но, ако продължава да работи при същите условия, няма причина да очаква значимо подобрение.

Гарантирани пенсии

Нека хвърлим един поглед и на професиите, които реално осигуряват високи пенсии, дори над тавана от 910 лв. Трудовите възнаграждения на магистрати, дългогодишни депутати и омбудсман например зависят от размера на средната заплата на обществения сектор в страната. Техният доход е над, често много над, максималният осигурителен доход, и е на светло. А това им гарантира висок жизнен стандарт, когато се пенсионират. Тези групи служители са ощетени от тавана на пенсиите, тъй като биха получавали далеч по-високи плащания от НОИ, ако той се отмени. Тази несправедливост от тяхна гледна точка ще бъде поправена още следващата година, когато за новопенсиониралите се граждани таван няма да има.

Не стоят така нещата с държавните служители, които са експерти към министерства, агенции и пр. Фактът, че държавата плаща изцяло техните осигуровки (а плащанията не се споделят между работодател и работник), което често се представя за несправедлив реверанс към тези служители, всъщност намалява пенсионните им права, защото вече самите вноски не са част от заплатите им

и така осигурителният доход е по-нисък от реалния.

Категорийни работници и учители

Те са пример за това как е възможно пенсионните фондове да осигурят прилични старини. В допълнение към стандартната вноска, работодателите на тези групи служители правят и допълнителни пенсионни вноски. Най-малко е допълнителното плащане за учителите – 4,3%, за работници първа и втора категория доплащанията са съответно 12% и 7%. Какъв е ефектът можем да проследим от реално отпусната вече пенсия на 60-годишен учител: учителският стаж на лицето е 38 години и 6 месеца, размерът на пенсията – 565 лв. А тези, които не се възползват от възможността за ранно пенсиониране, могат да надскочат и 700 лв. Учителският фонд обаче е създаден преди експериментите с втория стълб, заетите са основно в обществени училища, поради което осигуровките им не са укривани. Резултатът е налице – осигурителното „бреме“ се оказва осигурително предимство.

Средностатистическата Мария

Преди няколко месеца беше публикувано изследване на пенсионните системи в няколко развити държави. Според него, една от най-незадоволително представящите се е английската. Когато навърши 67 години, средностатистическата 50-годишна Джейн във Великобритания ще получава пенсия в размер на едва 41% от дохода си преди пенсиониране, пенсията на същата Джейн в Австралия ще бъде 72% от трудовото възнаграждение преди пенсиониране. Тази разлика е изцяло продукт на задължителното пенсионно осигуряване.

Да видим каква би била пенсията на средностатистическата Мария, ако работи във Великобритания или ако се труди в България. Жена, която сега е на 40 години и е работила за минимална заплата във Великобритания, ще се пенсионира на 68 години и ще получава по приблизително 710 лири на месец, показва пенсионен калкулатор на интернет страницата на британското правителство. В България, по настоящите правила, същият човек ще се пенсионира на минимум 65 години с минимална пенсия, която от юли 2018 г. е близо 208 лв. Пропастта между една от най-зле представящите се пенсионни системи в развитите държави и българската е огромна. Поради което не малко български работници целенасочено работят в Западна Европа през последните години от трудовия си живот, за да успеят да увеличат донякъде размера на пенсиите си.

Бъдещето

Ако финансовото състояние на днешната пенсионна система дава малко поводи за оптимизъм, то ситуацията ще стане значително по-тежка, когато започнат да се пенсионират българските граждани, чийто активен трудов живот започва в началото на прехода. Още през 1991 г. започват масовите съкращения – първо на по-младите работници, които „не са се утвърдили в трудовите колективи и са най-уязвими при съкращения“ („Преходът“, Агенция за икономическо програмиране и развитие, 1994 г.), впоследствие на групата 30-50 години. Безработицата се задържа на изключително високи нива до края на века. Прекаризирането на труда, моделът на непостоянната работа и на парче се налага в масовото съзнание като модерен начин на живот („Ще работя, когато си искам“, „Аз нямам началник“ и пр.). Масовият работник тогава се труди без договор, без осигуровки минимум десетилетие и никога няма да успее да представи официален 40-годишен трудов стаж и достатъчен осигурителен доход. Поради това се очаква в близките години делът на минималните и социалните пенсии да нарасне значително.

Тепърва предстои да стигнем пенсионното дъно. И можем да го избегнем само, ако редом с всички останали мерки за икономическо укрепване, увеличим осигурителните ставки и сложим край на укриването на осигуровки. Тези действия вече са криминализирани, остава само някой да приложи на практика закона. От друга страна прекариатът* трябва да си помогне и сам, като отказва да работи без договори и осигуровки. За да не се окаже, че прекариат всъщност не означава свободен човек, а... прекаран.

*Прекариат – в социологията и икономиката това е социална класа без предвидимост и сигурност на бъдещето си.  Игра на думи от пролетариат и английската дума precarious, която означава „несигурен”