Преки пътища към чужди капитали

Капиталовите пазари са важна част от инфраструктурата на всяка добре функционираща пазарна икономика. Най-успешните компании в почти всяка сфера са публични дружества с акции, регистрирани за търговия на няколко големи международни борси. Нови динамични стартиращи компании също набират необходимия им капитал от борсите. Затова възприемаме капиталовия пазар като своеобразен лакмус за нивото на развитие на обществото, като цяло, и на качеството на регулацията, в частност, както на нормативната база, така и на правоприлагащата администрация.

Силни капиталови пазари има обикновено при държави с добра законова рамка, надеждна съдебна система и с компетентна администрация, ангажирана с подкрепа на капиталовия пазар. При наличието на тези фактори дори малки държави, като Сингапур, Люксембург и Ирландия, например, които нямат голям вътрешен капиталов ресурс, успяват да развият значителни по размер капиталови пазари с участници – както емитенти, така и инвеститори, от цял свят.  

България е приела общата законова рамка на ЕС в областта на капиталовия пазар. Това засега очевидно не е достатъчно, но страната ни не е някакво голямо изключение на фона на други дори по-развити държави от Централна и Източна Европа. Липсата на силен капиталов пазар у нас обаче е сериозна пречка пред международната конкурентоспособност на българските фирми в един глобализиран свят, където лесният достъп до капитали е основен фактор за оцеляване и развитие.

Българските фирми могат да компенсират слабостите на местния капиталов пазар, като потърсят алтернативи в чужбина за достъп до капитали. Листване на голяма чужда борса в търсене на по-дълбок и ликвиден пазар потенциално би осигурило на компанията следните предимства:

• Премахване на бариерите за чуждестранни инвеститори. Те по-трудно биха инвестирали на българската борса – заради липса на информация и пълноценен анализ на чужд език, заради технически и бюрократични спънки. Нерядко институционални инвеститори имат и ограничения да търгуват инструменти само на определени борси.
• Маркетингов ефект. За да е успешно листването на чужда борса, то трябва да е съпроводено със съответните публични дейности за активизиране на интереса към компанията. Това означава засилен медиен интерес, по-интензивен информационен поток и допълнителна реклама за компанията.
• Повишено доверие от страна на инвеститорите. На по-развитите и големи пазари регулацията е по-сериозна. Емитентът ще бъде задлъжен да спазва строги изисквания за прозрачност и публичност, което би довело до по-добра комуникация и доверие от страна и на българските инвеститори. От друга страна, лош информационен поток би имал негативен ефект за компанията и на двете борси.

Регистрирането за публична търговия на официалните сегменти на големите международни борси обаче не е лесно и евтино. Изискванията за големина на фирмите (пазарна капитализация/market capitalization) и процент на свободно-търгуем обем от акциите им (free-float) са значително по-високи от тези на БФБ-София, а разходите по целия процес често са значителни и биха били оправдани само при големи компании. Може би са единици българските фирми, които технически покриват тези критерии.

И ма и още нещо - самата регистрация на чужд пазар не гарантира достъп до капиталов ресурс. Няколко важни теста трябва да бъдат издържани, за да може компанията да привлече интереса на чуждите инвеститори, особено когато става въпрос за акции на емитент от малка развиваща се държава като България. На първо място държавата, в която компанията оперира, трябва да има добър макроикономически фундамент и политическа стабилност. Размерът на компанията, доброто покритие от анализатори и наличието на маркетмейкъри са много важни за осигуряване на добра ликвидност на позицията. А без ликвидност няма да има голям инвеститорски интерес, независимо за какъв пазар става въпрос.

Българските компании по правило не произвеждат отчети на други езици освен български. Освен това техните мениджъри и мажоритарни акционери не са свикнали да предоставят повече публична информация, както и да отговарят на въпросите на професионалните финансови анализатори от големите инвестиционни банки по света. Българските емитенти също нямат практика да публикуват бизнес плановете си, което се очаква и изисква от инвеститорите на повечето чужди регулирани пазари. Тези особености са фундаментални, за да има потенциал листването в чужбина и липсата им обезсмисля в голяма степен тази скъпа и сложна стъпка.

Сам по себе си крослистингът в чужбина – освен че е свързан със значителни разходи и регулаторни рискове и изисква съществена промяна на местните бизнес практики и манталитет – не гарантира достъп до капитали. От два месеца насам обаче българският капиталов пазар получи надстройка, която може да изиграе ролята на своеобразен крослистинг в чужбина за по-големите местни емитенти. Индексните фондове са популярен начин за портфейлно инвестиране, който привлича милиарди долари по света през последните десетина години, защото са лесен и евтин начин да се заема позиция в иначе непознат пазар (какъвто е българският). Тези фондове станаха основната връзка на много от борсите на развиващите се пазари с международната инвеститорска общност и с големите пари, управлявани от световни финансови центрове като Ню Йорк и Лондон. България се нареди сред малкото държави от Централна и Източна Европа със свой индексен фонд върху SOFIX – Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF.

През 2017 г. предстои регистрация за търговия на акциите на фонда на London Stock Exchange и Euronext London. Така големите институционални инвеститори с мандати за развиващи се пазари ще могат да получат лесно и бързо експозиция към българския пазар. От гледна точка на капиталовите потоци ефектът за компаниите от индекса ще е подобен на листинг в чужбина, тъй като инвестираните във фонда пари ще бъдат насочвани в техни акции.

Следователно най-лесният, бърз и евтин начин една българска фирма да получи достъп до големи капитали от страната и чужбина през борсата е да стане част от индекса SOFIX, ако вече не е там. Критериите са математически, с акцент върху ликвидността на акцията (брой сделки и изтъргуван обем в пари) и големината на свободно търгуемият обем като абсолютна стойност и като процент от общия капитал. Българските емитенти би следвало да предприемат активни стъпки към подобряване на тези свои характеристики, за да попаднат или запазят мястото си в индекса. Така ще могат да си осигурят лесен индиректен достъп до големите международни и местни институционални инвеститори, както и до широка база от дребни инвеститори, без да се налага да регистрират акциите си за търговия на голям чужд пазар.