Путин и държавата на КГБ

След повече от десетилетие управление на Владимир Путин, Русия се превърна в „Държавата КГБ“. Въпреки че комитетът бе премахнат през 1991 г., след като неговият председател Владимир Крючов участва в неуспешния държавен преврат срещу президента на СССР Михаил Горбачов, манталитетът на КГБ все още съществува,  пише в своя статия, публикувана в Еconlib (онлайн библиотека за книги и статии по икономика, финансирана от Liberty Fund) Пол Грегъри, научен сътрудник в Института „Хувър” към Станфордския университет  и професор по икономика в Университета в Хюстън. Публикуваме неговият анализ с леки редакции и съкращения.

Руският народ се управлява от бивши служители на КГБ и приятелски настроени към Кремъл олигарси. Те контролират индустрията, търговията, медиите и банкирането, провеждат тайни операции в чужбина и управляват свои собствени затвори. Те нареждат телефонно правосъдие и събират компрометиращи материали, за да сплашат опонентите. Ако не поръчват директно убийства, те се грижат тези, които го правят, да не бъдат заловени. Аутсайдери не знаят как работи държавата КГБ. Вътрешните лица също могат да бъдат объркани.

„Държавата КГБ” не толерира политическа опозиция. Тя лишава от права опозиционните партии, с изключение на комунистите, които създават удобна опозиция. Те бият и затварят видни опозиционни фигури в нарушение на конституционните права на събрания. Русия редовно се нарежда сред най-опасните страни за журналистите.

Конфликтите на интереси се игнорират в „Държавата КГБ”. До средата на 2011 г., когато президентът Медведев забрани тази практика, министрите и регулаторите можеха да управляват, да участват в бордове или да получават заплащане от самите компании, които контролираха. Въпреки че остави  известна свобода на печатните медии, държавните или дружелюбните към Кремъл олигарси притежават и контролират телевизията. Телевизионните вечерни новини представят решителен Путин (или Медведев), който присъства на патриотични събития, поздравява носителите на награди и изглежда се грижи за здравето, безопасността и благосъстоянието на обикновените руснаци.

Под ръководството на Путин „държавната мафия” замени уличните банди от хаотичните години на Елцин. В дъното на тази мафиотска строга армии от корумпирани данъчни, противопожарни и здравни инспектори заеха мястото на младите главорези и рекетьори от епохата на Елцин. Те могат да съсипят всеки малък или среден бизнес, който не им сътрудничи. На по-високи нива общинските и регионалните служители разпределят договори, получават подкупи от местния бизнес, заличават глоби или обвинения. На върха на стълбицата министри и вицепремиери смениха частните олигарси като ръководители на гигантски концерни за енергетика и минерали. Те се справят учтиво с жертвите си в луксозни хотели и модерни офиси, но резултатът е класическо разтърсване, достойно за мафията в Ню Джърси.

Мисленето на КГБ не се е променило откакто организацията-предшественик ЧК (болшевишка тайна полиция, чието пълно име е Всероссийская чрезвычайная комиссия по борьбе с контрреволюцией и саботажем при СНК РСФСР – бел.р.) е основана през 1918 г. През целия съветски период КГБ се смяташе за меча на държавата, свободен да раздава неограничено „правосъдие“. Правилата и законите бяха за другите. На върха на силата си през 1938 г. служителите на КГБ (тогава НКВД) заявяват: „Аз съм съдията, журито и палачът“. Основната концепция е, че Русия е обградена от врагове, които трябва да бъдат победени. Кооперативен свят на глобалната търговия не съществува в лексиката на КГБ.

„Държавата КГБ” създаде разбойническа икономика. Нейните директори използват бизнеса като машини за генериране на лично богатство; те премахват потенциалните конкуренти и поемат законни бизнеси, след като станат достатъчно големи, за да привлекат интерес. Директорите на икономиката на КГБ са натрупали невероятно богатство. Твърди се, че самият Путин е най-богатият от групата с предполагаемо състояние от над 30 млрд. долара. В списъците на Forbes има повече руски, отколкото американски милиардери, въпреки че частното богатство в Русия е малка част от това в Съединените щати.

Директорите на „Държавата КГБ” хвалят икономиката си като пример за държавен капитализъм, който отглежда „национални шампиони“ (термин, въведен от Путин през 1997 г.) като Газпром, Роснефт и Аерофлот. Те напомнят на обществеността за „дивия капитализъм“ от годините на Елцин, когато пенсиите не се плащаха и инфлацията вилнееше. Те посочват кризите на САЩ и Гърция. Те твърдят, че мъдри лидери като Путин и Медведев, както и техните министри и граждански настроени олигарси, защитават и насърчават икономическите интереси на обществото.

„Държавата КГБ” контролира командните висоти (по термина на Ленин) на енергетиката, търговията, минералите, медиите и транспорта. Малкият и среден бизнес могат да работят, само ако са с наведени глави.

В края на ерата на Елцин по-голямата част от енергетиката, транспорта, минералите, медиите и банковото дело бяха в ръцете на частни олигарси. При Путин командирските височини на Русия станаха много по-големи. Националните шампиони на Русия отново са в ръцете на държавата или на одобрени от Кремъл олигарси. Ходорковски, бившият собственик на Юкос Ойл, силно подцени бруталността на „Държавата КГБ”. Неговата петролна компания бе погълната от държавата с фалшива процедура за фалит. Ходорковски лежи в затвора след втора присъда по измислени обвинения. Другите олигарси на Елцин избягаха от Русия с непокътнати активи, а тези, които останаха, изпълняват заповеди на Кремъл.

Предполага се, че държавните предприятия на КГБ трябва да правят две неща: да подкрепят интересите на държавата и да осигурят огромно богатство за директорите на системата. Газпром, руският монополист за природен газ, дрънка със саби в Украйна, Беларус и Грузия, когато се доближат твърде много до Запада. Транснефт, монополът на петролопроводите, отменя доставките, за да накаже страните производителки на петрол, които не се придържат към линията на Кремъл. Електрогенераторите доставят безплатно електричество за домакинствата, за да подкрепят регионалните политици. Когато се сблъскат държавни и частни интереси, държавните интереси обикновено се жертват. Путин изостави целта си за капитализация на Газпром за трилиони долари, когато го превърна в енергийно оръжие. В крайна сметка капитализацията на газовата компания не е толкова важна; тя има достатъчно активи.

Въпреки високата оценка от страна на директорите на „Държавата КГБ, руската икономика ще стагнира при този режим по три причини:Първо, несигурните права на собственост възпрепятстват предприемачеството, инвестициите и поемането на риск.

Частна компания Eastline превърна мрачното и отдалечено летище Домодедово в най-голямото и печелившо от трите международни летища в Москва. Групата (основана от уралските предприемачи Антон Баков и Дмитрий Каменщик – бел.р.) пое инвестиционни рискове и приложи предприемачески умения и превърна Домодедово във водещо в авиотрафика пред държавното Шереметова, класирано за най-лошото международно летище в света. През май 2011 г., след като Eastline взе решение за IPO, главният прокурор на Русия обяви офшорната собственост на EastLine за „неприемлива“ и заплаши, че ще разследва и съди. Eastline трябваше да оттеглят IPO. Тогава един приближен на Путин предложи услугите си като миротворец. Той и партньорите му щяха да отменят прокурора. В замяна те предложиха да купят голяма част от EastLine за стотинки на един долар. Чакаме резултата.

Второ, банковите заеми се разпределят за близки, а не за стратегически цели. Руските банкови регулатори и контролирана от държавата банка наскоро обявиха враждебно поглъщане на Банката на Москва от приближени на сваления кмет на Москва Юрий Лужков.

Bank of Moscow беше обвинена в отпускане на заеми с ниска лихва на приближени, което бе изненада за мениджмънта на финансовата институция. Все пак банкирането бе обичаното за Русия. В действителност „Държавата КГБ” целеше да преразпредели богатството, като го отнеме от тези, които са в немилост, и го даде на тези, които не са. Новите собственици на банката ще дават същите лоши кредити и ако щастливите получатели не успеят да ги върнат, тя просто ще получи финансова инжекция от резервите на държавата. През цялото време кредитоспособните фирми са встрани от този оборот.

Трето, чуждестранните инвестиции са несигурни, дори ако са одобрени на най-високо ниво. Shell Oil осигури споразумение от руското правителство за разработване на запаси от природен газ в Сахалин без чуждестранен партньор. След като Shell инвестира 20 млрд. долара и бе готов да започне производство в края на 2006 г., руските власти спряха проекта по екологични съображения. След натиска Shell прие Газпром за основен акционер и оператор на проекта „Сахалин”. Малко след това руските екологични регулатори отхвърлиха възраженията си. Shell инвестира и внесе своите технологии, а Русия получи плячката.

British Petroleum подписа сделка с частни руски партньори за разработване на резерви. Руските власти анулираха визи за ръководители на BP и тормозеха нейните служители, докато петролният гигант не отстъпи управленския контрол на руските си партньори, които се оказаха приближени на Путин.

Европейският енергиен гигант E.ON придоби руски активи за производство и пренос на електроенергия с обещанието, че Русия дерегулира своя пазар на електроенергия. E.ON и други европейски енергийни концерни инвестираха милиарди в модернизирането на скърцащата електрическа инфраструктура на страната. През юли 2011 г. Газпром обяви, че ще поеме контрола над 70% от пазара на електроенергия и ще доставя газ на цени под пазарните. E.ON и други европейски енергийни компании, които инвестираха в Русия, търсят стратегия за излизане.

Несигурните права на собственост, политическото разпределение на капитала и несправедливото отношение към чуждестранните инвеститори обясняват защо руската икономика няма да се модернизира и да расте, докато остава под управлението на КГБ и Путин.

Първо, докато правата на собственост са несигурни, няма място за предприемачество и иновации. Защо да рискувате и да инвестирате, ако приближен на държавата ще ви въвлече в сделка, която впоследствие не можете да откажете?

Второ, руският капитал е в изключително недостиг; въпреки това той се разпределя чрез система на приятели, която инвестира нецелесъобразно. Това е парадокс - бедна на капитал страна, която прахосва това, което има за приближени до властта.

Трето, през целия съветски период технологията изоставаше значително в сравнение със западната. Югоизточна Азия и Китай, по-специално, се разраснаха грандиозно, като се възползваха от изоставането. Бързо развиващите се азиатски страни са научили, че западните фирми ще доставят собствени технологии само, ако им се предложи разумна възвръщаемост предвид риска. Неприятният опит на западните компании в Русия потвърждава, почти без изключение, негостоприемният руски климат за чуждестранни инвестиции.

Четвърто, руските частни компании знаят опасността да станат твърде големи и печеливши. Ако просперират, някой от „Държавата КГБ” ще ги присвои. Следователно руските частни компании трябва да останат малки и невидими. В Русия няма да има Microsoft, Google или Facebook. Предприемаческият успех е равнозначен на катастрофа.

Бизнес практиките на КГБ на Путин разкриват често късата дистанция между законните действия на правителството и откровения гангстеризъм. Това, което „Държавата КГБ” причини на Shell, BP, E.ON, Eastline и безброй други компании, се различава малко от мафията. Разликата е, че гангстерите са държавата, което е плашещо, защото са по-мощни от обичайното.

Русия на Путин илюстрира бруталната сила, която държавата може да приложи върху частните предприятия. Тази бруталност почти не се крие зад произволните действия на данъчните власти, агенциите за опазване на околната среда и прокурорите. В други страни произволната държавна власт е по-внимателно скрита зад претенциите за обществен интерес и благосъстояние – и често е по-ограничена.

В руския случай разходите са по-очевидни. Икономиката спада доста под потенциала. Народ, който може да бъде умерено богат, остава беден. Загубите на ефективност, породени от корупцията, се натрупват, за да задържат стандарта на живот и качеството на живот. Измерено чрез индекса на човешкото развитие за продължителност на живота, образователни постижения и доходи, Русия се нарежда на 65. място в света, между Албания и Казахстан. По отношение на доходите на глава от населението федерацията е на 51. място между Антигуа и Чили.

Не можем да кажем колко по-висок би бил стандартът на живот и материалното благосъстояние на руския народ в една демократична пазарна икономика, но доказателствата, които предоставих за  очевидните разходи на „Държавата КГБ”, предполагат, че руският народ е понесъл и продължава да носи тежко бреме.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка