Quo Vadis, Ренци?!*

Когато победоносен пълководец се е завръщал в Рим, било устройвана триумфално почетно шествие, при влизането му в града. Докато всички посрещали триумфиращия с радостни възгласи „Io, Triumphe“ специално ангажиран роб държал венеца на пълководеца и му нашепвал в ухото ''Memento mori '', за да не се възгордее прекалено .

През Ранното Средновековието, Църквата проповядвала пълно отказване от всички земни радости и блага, в името на благочестието и вечния живот, който очаквал праведниците. За утешение в лишенията от радостите на живота духовниците непрекъснато повтаряли: „Memento mori, homine, quia pulvis es et in pulverem reverteris“ — „Помни смъртта, човече, защото си прах и в прах ще се превърнеш“. Монасите в манастирите използвали „Memento mori“ вместо „Добро утро, добър ден, добър вечер и лека нощ“. На големи празници и в особено радостни случаи се поздравявали с антипода на „Memento mori“ — „Memento vivae“ (помни живота; не се отказвай напълно от радостите, които Бог ни е дал и на този свят).

Уви през изминалата година италианския премиер Матео Ренци нямаше до себе си доверен човек, който да му нашепва Memento Mori или поне духовник, който да му напомня, че човек е прах и в прах ще се превърне. Вместо това, в събитията през изминалата година той видя шанс и заложи на него всичко, забравяйки колко проветриво място е политическия пост, който заема.

В неделя Италия проведе референдум, чиято цел беше населението да реши дали Сенатът ще продължи  да участва в одобряването на бюджета или приемането на по-голямата част от другите закони и дали ще може да сваля правителството, като не му гласува доверие. Тези правомощия според реферндума щеше да има само Камарата на депутатите. Предвиждаше се да се запази  правото на сенаторите да участват в избора на държавен глава и на конституционни съдии. Сенатът щеше да може и да предлага промени на законите, одобрени от Камарата на депутатите, но тези предложения няма да са юридически обвързващи.

Броят на сенаторите трябваше да  бъде намален от 315 на 100, които няма да се избират пряко, а от властите на 20-те италиански области. Идеята бе той да представлява интересите на регионалните власти при управлението на страната. Същевременно трябваше да се увеличат правомощията на централното правителство за сметка на областите, които губят повечето си правомощия.

Отговора на италианските гласоподаватели беше „НЕ“!

Трябва да отбележим едно много спецфична характеристика за този референдум. Това беше третото най-очаквано политическо събитие за годината след Брекзит и президентските избори в САЩ, но беше първото такова, чиито резултат беше познат успешно от социологическите проучвания. Това е много важно, защото реакцията на пазара беше доста по-зряла в сравнение с изборите в САЩ, където реакцията на пазарните участници се луташе в двете посоки преди да се устреми към изненадващо рали.

Италианския референдум не може да бъде сравнен с Брекзит. В това отношение той имаше доста по-локален характер и крайния му изход нямаше такава тежест за страната, а и за Европа.

Преките рискове след референдума са, че не можаха да се прекарат разумни промени, които щяха да позволят на избраните партии да прокарват политиките си. Поради икономическата си ситуация липсата на правителство допълнително отежнява ситуацията.

Страната има висока безработица и силно низходящ доход на глава от населението, сравнено с останалите държави от Европейския съюз. Всичко това се случва на фона на високи бюджетни дефицити, който през 2015 г. е 2,6%, а средната му стойност за периода 1995-2015г. е -3,47%.  Нивото на безработицата е 11,7%, при средно за ЕС 8.6%, а дългът е 2,21 трилиона евро на нездравословното ниво от 132,7% от БВП.

Италианската икономика очевидно изпитва проблеми, но това което най-много притеснява международните инвеститори е банковата система. Тя се състои от 400 групи и банки, като системно най-важната на глобално ниво е Unicredit. Сред големите частни кредитори са още Intesa Sanpaolo, Banca Monte dei Paschi di Siena, Banco Popolare и UBI Banca. Banca Monte dei Paschi di Siena е най-старата банкова институция в света.

Общият размер на необслужваните кредити е около 360 млрд. евро. Лошите кредити представляват 16.4% от общите кредити, докато средната стойност за Европейския съюз е 5.5%. Ситуацията допълнително се влошава от ниската възвръщаемост на собствения капитал и на активите - съответно 2.3% и 0.2%, като те са за ЕС 5.7% и 0.4%.

Освен лошите кредити, проблем за банковата система представлява и отливът на капитали към други банкови системи. Към края на третото тримесечие на 2015 г. според платежната система ТАРГЕТ 2, балансът на италианската централна банка е бил - 188,6 млрд. евро, а към 31 май 2016 г. той вече е -276,2 млрд. евро. Тоест, от началото на октомври 2015 г. до началото на юни 2016 г., отливът на капитал от италианската банкова система се равнява на 87,6 млрд. евро.

Отрицателните лихви в Еврозоната допълнително влошават състоянието на италианските банки. Това, че търговските банки след 2014 г. трябва да плащат на ЕЦБ, за да „паркират“ допълнителните си резерви там, започва допълнително да притиска доходността на банките. 

На банковата система в Италия й липсва капитал в размер на около 40 млрд. евро. След Брекзит, възползвайки се от паниката обзела европейските чиновници, Матео Ренци се опита да прекара план за държавна подкрепа, но срещна отпора на ЕС и основно на Германия. По новите европейски банкови правила, пари на данъкоплатците не могат да се ползват за спасяване на банки, преди акционери и инвеститори да понесат солидни загуби. Това е голям проблем за страната, тъй като между 1/2 и 1/3 от облигациите, емитирани от банките, които са в размер на € 60 млрд., са в ръцете на 60 000 дребни инвеститори. Те притежават 65 млрд. от дълга само в „Монте Паски”. Според данни на Bank of America Merrill Lynch, домакинствата притежават облигации на стойност 235.6 милиарда евро, които представляват 14.6% от финансовото им богатство.

Проблемните банки в Италия правят постъпки да наберат необходимото им количество капитал. Понте Паски търси още към 4 млрд евро до края на година и планира продажбата на дълг за 28 млрд евро. Уникредит продава Пайниеър Инвестмънт за 3-3,5 млрд евро, като има и други апетитни активи, за да набави нужният капитал. Но всичко това едва ли ще бъде достатъчно. Системата трябва да бъде рекапитализирана и очевидно това ще стане по новите правила на Европа, т.е. първите, които ще платят сметката ще са облигационерите и акционерите, и след това ще се включат обичайните механизми за справяне с такъв тип проблеми на ЕС.

Матео Ренци предприе два блъфа тази година. Първия, след Брекзит и вълненията около неприятния резултат от британския референдум, когато реши да се възползва от ситуацията и излезе с план да се извърши мащабно рекапитализиране на банковата система на стойност от 40 млрд. евро. И втория път, когато заложи резултата на референдума с неговата оставка. На едно допитване населението обикновенно не отговарят на въпроса, а на този който го задава. Едно оттегляне е шанс за премиера да се прегрупира, за да набере допълнително електорална подкрепа.

Но с напускането на политическата система, той избягва да влезе в ролята на лошия вестител за италианските вложители, когато настъпи моментът да се предприемат мерки за рекапитализация на банките. По този начин Ренци успява да съхрани политическото си бъдеще.

Очевидно неговия заместник, освен че трябва да промени изборния закон и да подготви самите избори, ще трябва да задвижи плана по спасяването на италианските банки, а както споменахме той минава през загуба за голяма част от домакинствана на Апенините.

Залагайки всичко, Матео Ренци демонстрира, че е забравил латинската сетненция, която му напомня че е смъртен, но отегляйки се от поста след резултата, показа че не е забравил друга такава. “Memento Vivere” – помни, че си жив!

*Quo Vadis - Къде отиваш /лат./