Руската валута се срина. Какво ще последва?

Предвид това, че голяма част от настоящия набор от икономически санкции срещу Русия са насочени към нейната валута (и нейната банкова система), нека видим как един валутен срив ще повлияе на икономиката на страната. Коментарът е на Юлиан Войнов, икономист с диплома от The University of Manchester, хоноруван преподавател в СА “Д.А.Ценов” в Свищов.

Рецесия и хиперинфлация

В отговор на икономическите санкции и общото възмущение срещу нейната инвазия в Украйна, руската рубла се понижи с приблизително 30% спрямо долара през последните няколко дни.

Тъй като различните нации налагат допълнителни санкции, спадът вероятно ще се влоши, особено след като се задейства влиянието на обезценката върху всички цени. Русия беше принудена да удвои основния си лихвен процент от 9,5% на 20% в опит да защити своята валута, но повишаването на лихвените проценти ще окаже още по-голям натиск върху нейната икономика.

Руската валута непрекъснато губи стойност, откакто Русия анексира Крим (от Украйна) през 2014 г. Този път нестабилността на валутата се съчетава със санкции, предназначени специално да навредят на финансовата й система, така че последствията ще бъдат изключително болезнени.

Когато валутата се срине

Валутният срив е много различен от нормалната инфлация, която постепенно обезценява парите.  Крахът е като мигновено намаляване на заплатите с 25% до 30%, защото стойността на заплатите и спестяванията спадат толкова, колкото и валутата, докато цените на стоките, необходими за живота (храна, газ, бензин, вода, електричество и т.н.) или не се променят, или се повишават.

Не е изненадващо, че това предизвиква паника, при която хора и институции, както чуждестранни, така и местни, бързат да сменят сриващата се валута за чуждестранни валути, злато и стоки. Това бързане има два въздействащи ефекта. Първо, валутата девалвалвира, защото цените на стоките още повече се повишават, тъй като всички се опитват да се презапасят (в същото време предлагането се свива, поради по-високите разходи за внос). И второ, това създава натиск върху банките в страната – тъй като хората бързат да превърнат валутата си във всичко, което не намалява стойността си, банките започват да губят депозити масово, принуждавайки ги да изискат обратно предоставените заеми, включително краткосрочните, между самите тях. Това намаляване на системната ликвидност, особено ако една-две банки фалират, може бързо да доведе до масови фалити и икономическа рецесия.

Обикновено предимството на девалвацията на валутата е, че това прави износът да изглежда наистина евтин и намалява нивата на дълга в местна валута. Тези два фактора с течение на времето ще поставят страната на по-добра финансова основа, тъй като търговският излишък намалява националния дълг, а девалвацията на валутата е подобно на принуждаване на кредиторите да приемат огромно намаление на реалната номинална стойност на притежаваните от тях облигации (което по ирония на съдбата води до по-ниска  съотношение дълг към БВП, позволяващо евентуален повторен достъп до пазарите на дългови капитали).

В случая на Русия тези два фактора не са приложими. Като част от санкциите голяма част от света вече няма да получава руски стоки (или да продава стоки на Русия) вероятно в продължение на месеци, ако не и години, нито световните институции и банки ще отпускат заеми на руски организации. Така Русия е засегната от всички лоши аспекти на срива на валутата и нито един от положителните.

Хиперинфлация плюс кредитна криза

Икономическият край на Русия вероятно е хиперинфлация, съчетана с кредитна криза. Да не забравяме, че в същото време, когато достъпът на Русия до чуждестранните стокови и капиталовите пазари е замразен (включително замразяване на всички активи, държани в чуждестранни банки), Русия също изпитва:

• Ускоряване на вътрешната инфлация на основни стоки.
• Тази инфлация ще се влоши, тъй като вносът намалява поради санкциите, а запасите и печалбите се влошават. След като сред потребителите се появи инфлационен начин на мислене, нещата се развиват по свой собствен сценарий.
• Срив в способността и желанието на руските банки да отпускат заеми, с други думи кредитна криза.
• Необходимостта от финансиране (чрез дълг) на скъпа война и непрекъснато увеличаване на армията, тъй като Русия продължава да приема милитаристичен и изолиран подход към останалия свят.
• По-високи вътрешни лихвени проценти, тъй като Руската централна банка се опитва да спре изтичането на валутата. Но по-високите лихви само ще влошат кредитната криза и икономическото забавяне.

Отговорът на Русия беше да въведе капиталов контрол и да затвори руския фондов пазар. Това са палиативни мерки (и такива, които неравномерно наказват нормалните руски граждани), които вероятно ще увеличат нивото на паника, тъй като карат хората допълнително да поставят под въпрос ликвидността и платежоспособността на системата. Защото какво се очаква да се случи, след като ограниченията бъдат разхлабени или пазарите се отворят отново?  Хората просто ще се опитат да си изтеглят парите от банките, докато все още могат.

Не е ясно как Русия може да се измъкне от негативната икономическа спирала, в която се намира вследствие  на спада на валутата, което води до по-високи лихвени проценти и по-строг капиталов контрол, водещ до икономическо забавяне, водещо до още повече спадове на валутата и така нататък.  Докато в същото време са необходими по 20 млрд. долара на ден за продължаване на войната. Путин вкара гражданите си в ужасен икономически сценарий и те ще страдат много от неговото бъдещо развитие.

Коментарът е публикуван на личната Фейсбук страницата на Юлиан Войнов. Мениджър Нюз го разпространява с разрешението на автора.