Коментари

Сдеката на Мъск за Twitter разгневи мнозина и това е първият знак, че е нещо хубаво

Сдеката на Мъск за Twitter разгневи мнозина и това е първият знак, че е нещо хубаво

Още от времето на древногръцките градове-държави, градският площад е символ на идеята за пряка демокрация: място, където можеш да чуеш другите и да споделиш мнението си за обществените дела и проблеми. В наши дни социалните мрежи се превърнаха в своеобразни дигитални площади, където милиони граждани споделят, коментират и оборват – понякога доста гласовито. Да, както всеки, който е попадал волно или неволно в разгорещена интернет дискусия може да потвърди, страстите често се разпалват, а езикът може да е неудобен, но нали в спора се ражда истината, както гласи древната мъдрост.

Проблемът е, че от известно време компаниите зад същите тези социални мрежи се самопровъзгласиха едновременно за стожери на същото това свободно слово и за негови цензури, когато то не отговаря на корпоративните и частни интереси, стоящи зад тях.

Ако отворите учебниците по конституционно право или наръчниците по медиен етикет никъде няма да откриете правило или член, които позволяват на Facebook и Twitter да отнемат правото на комуникация на свободно избран президент на претендиращата за люлка на модерната демокрация държава с всичките ѝ граждани, но точно това се случи през януари 2021 г. Тогава двете социални мрежи буквално дръпнаха шалтера на Доналд Тръмп и създадоха опасен прецедент, засягащ всичко от съкровената (и закрепена в американската конституция) свобода на словото до почти неограниченото влияние на големите корпорации в обществения и политически живот.

И докато мнозинството граждани наблюдаваше с нескрито, но и неизказано притеснение стряскащи примери за двоен стандарт и лицемерна реторика, навяващи спомени за мрачни времена на мракобесие, у един човек постепенно започна да узрява идеята, че първото условие да се роди истината е спорът да не бъде изкуствено ограничен и манипулиран, а акцентът в израза „свобода на словото“ да пада колкото върху втората дума, толкова и върху първата.

Съвсем наскоро в един от най-шокиращите бизнес ходове в близко време, Twitter преобърна позицията си и реши все пак да приеме офертата на Илон Мъск, който плати около 44 милиарда долара за привилегията. Този ход беше направен, поне отчасти, по идеологически причини; Мъск е сред най-гласовитите критици към управлението на информационния поток от Twitter. Веднага след новината за изкупуването, Мъск обяви: „Свободното слово е основата на функционалната демокрация, а Twitter е цифровият градски площад, където се обсъждат въпроси, жизненоважни за бъдещето на човечеството. Също така искам да направя Twitter по-добър от всякога, като подобря продукта с нови функции, като направя алгоритмите с отворен код, за да повиша доверието, да победя спам ботовете и да удостоверя автентичността на всички хора, стоящи зад публикациите".

Всичко това изглежда като стойностни и безобидни цели. Повече реч, не по-малко. Повече прозрачност, не по-малко.

Неудобната промяна

И все пак политическата левица отвъд Океана напълно полудя. Чарлз Блоу от The New York Times обеща да напусне платформата; всъщност #LeavingTwitter беше един от популярните тагове в услугата. Американският съюз за граждански свободи, макар да отбелязва, че Мъск е член, който плаща редовната си такса, се разтревожи, че „има голяма опасност да има толкова много власт в ръцете на само един човек“. Междувременно могъщият индивид с консолидирана власт Джеф Безос се притесни за възможността за китайско влияние в Twitter: „Интересен въпрос. Китайското правителство току-що спечели ли малко влияние върху градския площад? Сенаторът Елизабет Уорън нарече сделката „опасна за нашата демокрация“. Коментаторът Ари Мелбер от MSNBC иронично написа: „Сега може тайно да забраните кандидата на една партия, или всички нейни кандидати, всички нейни номинирани, или просто можете тайно да намалите обхвата на техните постове и да увеличите обхвата на нещо друго и останалите и дори няма да разберем за това преди изборите.”

Иронията обаче е двойна, защото точно това беше загрижеността на десетки милиони американци, когато социалните медии решиха да заглушат историята за лаптопа на президентския син Хънтър Байдън, да заключат акаунти на видни служители, свързани с Тръмп, които споделиха историята, и накрая да изхвърлят бившия президент Доналд Тръмп от всички услуги едновременно след 6 януари 2021 г. Това вероятно беше едно от притесненията на Мъск при закупуването на Twitter.

Първи резултати

„Знам, че съм готин и напълно заслужавам 87 000 нови последователи на ден, но същевременно изглежда, че някой най-сетне премахна оковите от акаунта ми“, написа Доналд Тръмп-Младши, след като отчете този рязък скок в следващите профила му.

Междувременно републиканският губернатор на Флорида Рон ДеСантис – фаворит за президентската номинация на Републиканската партия през 2024 г. – видя, че последователите му скочиха с повече от 200 000 през последните няколко дни. Водещият на Fox News Тъкър Карлсън събра близо 150 000, докато конгресменът Мат Гетц се сдоби с повече от 60 000 последователи, което го накара да каже: „Наистина е интересно как консервативните акаунти получават огромно увеличение на последователите сега".

Водещата на консервативно токшоу Дейна Льош предложи своя теория. „Твърде рано е Мъск да направи това, но се чудя дали нещо не е променено от тези, които искат да сведат до минимум следите за дейността си преди потенциалната прозрачност“, написа тя в Twitter.

Едно е безспорно. Консервативните политици са наясно как Twitter ограничава акаунтите им. Гигантът на социалните медии може да направи така, че публикациите им дори не се появяват в новинарските емисии на техните последователи. Плюс това, Twitter може просто да изчисти последователите на акаунта и да цензурира всяко избрано от него съдържание, като го определя като „реч на омразата“ или „тормоз“.

Двоен стандарт

Огромната паника на левицата около закупуването на Twitter от Мъск е показателна по две причини. Първо, това показва, че левицата винаги е разбирала Twitter като ключова част от нейната екосистема; лява пристрастна платформа, предназначена да прикрие собствените си наклонности, като същевременно пропагандно прокарва определен политически дневен ред. В продължение на години левицата твърдеше, че консервативните опасения относно пристрастията в Twitter са проста параноя. Сега, след поемането на властта от Мъск, левицата начело с Демократическата партия в САЩ изпадна в паника. Това нямаше да се случи, ако смятаха, че Twitter не е тяхна единствена собственост.

Тогава идва по-големият проблем: левицата презира както прозрачността, така и свободата на словото в политическата сфера. Левите биха предпочели тайни алгоритми, които прикриват инструменти за манипулация на съдържанието като т.нар. shadow ban: ограничаване броя на последователите, които могат да видят дадена публикация без нейният автор изобщо да подозира за това. Левицата предпочита „справедливостта“ в словото пред свободата на словото. Отляво потенциалната „вреда“ от разрешаването на свободата на словото надвишава стойността на открития дебат. По-добре да забраните неудобните личности, отколкото да позволите подобно съдържание да се разпространява в Twitter – и по-добре никога да не уведомявате никого за алгоритмите зад подобни забрани. В крайна сметка, с прозрачността идва и отчетността.

Ето защо първите стъпки на Мъск в Twitter трябва да бъдат да пусне информация за предишните практики на Twitter – нещо като комисия за истина и помирение; да направи всички нови алгоритми много по-прозрачни; и да освободи служители, които се противопоставят на подобни практики, а такива има много. Мъск може да е точно човекът, който ще помогне за възстановяването на институционалното доверие в социалните медии. Но това ще изисква от него да унищожи онези, които са помогнали за подкопаването на това доверие на първо място.

Автор: Иво Цеков, преподавател в Катедра по международно право и международни отношения на Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски"

Ключови думи

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ